Много момичета в аптеката и онлайн ми се оплакват, че антибиотиците, които нанасят на кожата си или взимат през устата, не действат. Възмутени са – тези лекарства не са евтини, а и се страхуват от страничните ефекти. Кой е виновен за неефективността на антибиотичното лечение обаче? Причините са комплексни.

На първо място стои

Бактериална устойчивост (резистентност)

Освен основната ДНК, която носи генетичния им материал, при бактериите се срещат и допълнително късче наследственост, наречена плазмид.

Плазмидите са кръгли парченца ДНК, съдържащи гени, които подпомагат бактериите в жизнения им път .Те се обменят между бактерии дори от различни видове, най-вече чрез горещ бактериален секс, който често трае към десетина часа. Негонаричаме конюгация. Бактерията, която съдържа плазмида, притежава “пенис” – израстък, наречен секс-пила, чрез която предава плазмида на друга бактерия. По този начин от една устойчива на антибиотици бактерия скоро може да си имаме цяла колония!

Някои плазмиди дават възможност на бактериите да неутрализират антибиотиците. Как става това?

Плазмидът може да кодира и да позволи образуването на

Ензими, които режат молекулата на антибиотика и го деактивират

Такива са  бета-лактамазите, които унищожават пеницилинови и цефалоспоринови антибиотици (с общо име бета-лактами) Бета-лактами  са амоксицилинът (Оспамокс, Оспен, Оспексин), бензилпеницилин, цефуроксим (Зинат) и много други. Пеницилиновите антибиотици, заедно със цефалоспорините пречат на бактерията да си направи клетъчна стена. Затова гадините изпомпват ензима навън и неутрализират антибиотика, преди да е стигнал до тях. Биг Фарма е създала вещества, които блокират бета-лактамазите. В комбинация с антибиотика те все пак унищожават бактериите. Такъв продукт е Аугментинът (амоксицилин с клавуланова киселина – блокираща лошите ензими съставка).

Бактерията може да измени химически собствените си структури

По този начин антибиотикът не може да се прикрепи към мястото на действие и да си свърши работата.  Така гадинките се защитават от макролидите. Макролидите са антибиотици, които пречат на бактериалния синтез на белтъци. Те са от особен интерес за нас, защото са от най-често изписваните антибиотици при акне. Макролид е еритромицинът (Зинерит, Даверцин). Те действат добре, когато няма резистентност. Бактерии с устойчивост обаче са си сложили една допълнителна метилова химична група към мястото, където по принцип се прикрепва антибиотикът (в рибозомата – пунктът за производство на белтъци). Понеже това не стига, някои живинки са се научили да си изпомпват антибиотика обратно навън, преди да е подействал, или да го деактивират подобно на пеницилините.

Съществуват

Бактерии, устойчиви и на аминогликозиди

Аминогликозидите се изписват много за акне. Към тях спадат гентамицинът (Гентамицин на Актавис, Тридерм – в комбинация), неомицинът (Банеоцин – комбиниран препарат, Неомицин СТ),  стрептомицин и др. Подобно на макролидите, и те се свързват с рибозомите и пречат на бактерията да си произвежда жизненоважни белтъци. Бактериалните клетки удрят по аминогликозидите по три начина. Могат да ги изменят химически с ензим, както пеницилините, или да направят клетъчната си стена непроницаема за тях. Допълнително си изменят рибозомите така, че антибиотиците да не могат да се “закачат” правилно.

Тетрациклините като доксициклин и тетрациклин са

“Тежката артилерия” на антибиотичното лечение

Те също пречат на белтъчния синтез на бактериите, а допълнително блокират и важни ензими, наречени матрични металопротиенази (ММР). Печално прочути заради по-сериозните си странични ефекти, полезността им е намалена заради развитието на бактериална устойчивост.

Бактериите произвеждат белтъци, които изменят химически рибозомите си така, че тетрациклините да не ги закачат. Някои защитни белтъци буквално отлепят тетрациклина и го “разкарват”, за да работи рибозомата спокойно. Други пък изменят рибозомата така, че дори със “залепен” тетрациклин на място, тя да продължи да работи.

 

Момичета, бактериите и те са живи, и те душичка носят. Измислили са начини да оцелеят в среда, която е крайно негостоприемна за тях. Ако акнето ви не се повлиява от антибиотици, вашият лекар трябва да се замисли за бактериална устойчивост и да реши дали терапията да не се смени. Не се страхувайте, потърсете и второ мнение. При силно устойчиви бактерии (а кожните такива са печално известни с това), може да се наложи лечение с перорални ретиноиди (като Роакутан), кортикостероиди за повлияване на възпалението, хормонални таблетки (като противозачатъчни) при младежко акне, или други алтернативи. Успех!