Много често ме обвиняват в завист, когато обсъждам някоя личност, която не ми харесва. Или направя забележка на човек, който харесвам по принцип. Или се разгневя на някого, че е постъпил зле в очите ми. Че е проявил непрофесионализъм, ако е лекар. Изказал се е глупаво и безсъвестно. Или оставя децата си на риск. Но получавам отговор, че завиждам. Така е. Прави са. Това е моята история. Блогър и завист.
Когато си безплоден и безсилен
Винаги съм се гордяла безкрайно много, че каквото съм постигнала, да чукна на дърво, е било със собствени усилия. Омъжих се по любов. Влязох в университет с изпити, през парадния вход, с висок бал. Имам успешен блог и книга. Но ми липсва най-скъпото. Откакто започнах да имам цикъл и менструация, страдам и от жестоки болки в коремната област, която с години остана без диагноза. Наричаха ме симулантка, защото от болки не можех да играя физкултура. Бях слаба и се оказа, че след мой припадък от хипогликемия гениален невролог е казал на майка ми, че съм се преструвала, припадъкът е фалшив. Нещо, което научих съвсем скоро. Просто не мога да повярвам. През 2013 бях диагностицирана с ендометриоза. Явно поне болките ми не са били фалшиви, викам си, нали, колега?
И ако ви звуча горчиво и злъчно, това е, защото след толкова време мисля, че съм станала точно такава.
Завиждам на майките и съдя строго лекари и фармацевти
След изпълненията на “колеги”, които ме вкараха в болница (заради грешна лекарствена терапия) и след бягството ми от две репродуктивни софийски болници заради унижения и непрофесионално отношение, откривам, че съм станала гадно и цинично същество. Властно при това. Не мога да понасям определени неща, те са ми тригър и се вбесявам до полуда от тях. И говоря отвратителни неща. Като на лекарката, която се изказа за дете, че “Е, то и без това е само цигане, то няма какво да се направи за него. Боята им е калпава”. Или…
Мъж, който влезе в аптеката и искаше “антибиотик за дете”, без да знае какъв е, беше изгонен грубо от мен. Върна се с “Лекарят каза Зинат”. Доза? Вие сте щели да кажете. Добре, правилно, това ми е работата. Колко е ръстът и килограмите на детето? Не знам. Майката не знае. Звъним на майката, оттам звъни на бабата, която знаела, пък бащата няма телефона на бабата. Изчислявам дозата спрямо телесна повърхност. Добре. Довиждане.
“Трябва да сте по-спокойна! Много се карате” – вика бащата.
А аз му отговорих, че не заслужава детето си. И съм права
Дали съм злобна, завистлива или гадна, има кой да съди. Но не мога да стоя и да се усмихвам и да не вдигам скандали на патки и патоци, които не ваксинират детето си, които се дезинформират от Интернет сайтове и не знаят елементарни неща за дечицата си като възраст, килограми, алергии, които пушат наоколо им и не вадят фаса от подпухналите си плювалници дори в аптеката. Няма справедливост, щом такива хора имат деца, а аз не.
Може да съм завистлива продавачка на илачи, но някои от изброените са по-зле и от мене.
Видове малоумни родители и бедите на децата на плажа
Това е копие на пост, който писах в популярен форум. Давам го и тук, за да разберете какво ми е, откъде ми е, и защо ме боли. И имайте предвид, че всичко, което пиша тук сега, е наистина породено от завист. От завист, но не и от желание да навредя. Поне не на детето. Надявам се да намерите някакво основание да ми простите за завистта, грубия тон, за обидите, за “злобата”. Имам се за добър човек, но не съм ангел.
За какво да внимавате, когато сте с мъничко дете на плаж?
Баща ми е с 20 години стаж по морето като рибар, познава го като петте си пръста, отгледал е две деца и с образование начален учител, учил е физиология и анатомия на детето. Съпругът ми “дофтур”.
Нито един не се кефи на идеята за двегодишно дете на плажа.
Според мен много хора имат нагласата “е, вижте, всички го правят, пък и ние сме за малко, цяла година море не сме виждали”…
Но за мен е вярно, че не е добра идея дете на крехка възраст да се подлага на такива условия.
1. Температури.
2. Слънцестоене – имайте предвид, че слънчевите лъчи се отразяват и пречупват от пясъка и морската вода – не ви пази сянката особено.
3. Гадното ни, мръсно, скапано море, с мръсен пясък, който влиза навсякъде.
Моят стаж като аптекар на морето (един сезон в Бургас и един на къмпинг Нестинарка):
– Малки деца с уроинфекции от мърлявия плаж, особено момиченца и особено такива, които умни родителки дори гащички не са им сложили.м
– Малки деца с прегряване, топлинен и слънчев удар точно в пояса 11-16 ч. Те не идват при мене, за тях идва линейка. Юни почти нямаше, август обаче…
– Малки деца с обширни изгаряния първа степен по личицето, телцето, без слънцезащита, без шапка, “ама ние под чадъра”.
– Малки деца, които родителници оборудват с надуваеми боклуци по ръчичките и пояси да плуват, които или ги отнася босфорското течение* барабар с детето, или се пукат, или детето се изхлузва оттам и се дави (за щастие повече от 3-4 случая на сезон няма. Чак толкова малоумни майки се срещат рядко. Но се срещат. По 3-4). Аз не ги поемах тях, те са оставени на спасителите и лекарите, но в спешното в Царево имам приятели – родом съм оттам и се знаем всички.
*Босфорско течение – в Черно море покрай брега ни непрекъснато има постоянно течение в посока Босфора заради вливащите се води от Дунава. Появяват се и други течения, уж от “бриз”, които обаче са доста силни и преди българинът да си повиши плажната култура взимаха много жертви.
Винаги има едно съотношение, което се нарича “полза/риск”.
Никъде не е записано, че описаното горе ЩЕ ви се случи. Но има РИСК.
Ще сложите ли ръка на сърце и ще кажете ли, че ПОЛЗАТА (купонът, плажът, селфитата и т.н.) надвишава РИСКА (от уроинфекции, прегряване, изгаряне и пр)?! Говоря за детето. Мене примерно кучета ме яли – аз обожавам да нахлузвам шапка и да обикалям в най-големите жеги, понася ми.
Полза/риск.
И не, не съдя никого, нямам дете. Това не е осъждане, съвет е, бих го казала и на приятелка. Нямам детенце, достатъчно ми е криво от това, не ме кефи да виждам майки да постъпват безразсъдно. Все си мисля “Добре ве, виж я тая, защо тя може да има дете, като се отнася така с него така, а аз не?”. И завист има, не се крия…