Ваксини и синдром на Гилен-Баре. Алуминият ли е виновен?

Никой не знае подробностите в точния механизъм за появяване на този синдром. Но това не значи, че нямаме сериозни знания за него. Описан е за пръв път още през 19-ти век, но се изучава сериозно чак от французите Гилен и Баре през 1916 година, откъдето идва името му, кръстен е на тях. Какво го предизвиква обаче и каква е, ако я има, връзката между ваксини и синдром на Гилен-Баре? Токсикоза ли е, виновен ли е алуминият… или истината е друга?
(Това е откъс от книгата на маг. фарм. Надя Йорданова “Истината за ваксините”, която излиза скоро).

Този синдром по същество представлява бързоразвиваща се мускулна слабост, която обхваща цели групи мускули. Това се дължи на увреждането на периферните нерви и вегетативната нервна система (тази, която контролира неволеви процеси, които са жизненоважни – дишане, сърцебиене, поддържане на подходяща температура и кръвно налягане, както и много други функции). Започва с прогресивно влошаващи се симптоми като отслабване на ръцете и стъпалата, простиращо се до рамото и горната част на торса ни. Около 15% от заболелите се поставят в животозастрашаващо състояние на слабост в диафрагмата (мускул, който повдига и се разпуска под  белите дробове при вдишване и издишване). Такива хора се поставят на командно дишане с вентилатор, подобно на тежко заболелите от коронавирус. Съществува възможност да се развие и ненормално кръвно налягане и сърдечна аритмия.

Смъртността е 7,5%

Лечение, за щастие, има, и много хора оздравяват, но това отнема седмици, месеци, понякога и години. Третирането със специални имуноглобулини и вливане на човешка плазма помага. Някои не се възстановяват никога и надолу ще видим защо.

Знаем и сме категорични, че тези нервни смущения се дължат на вирусна или бактериална инфекция, както и от активната компонента на ваксината.

Лъжат тези, които казват, че синдромът е токсикоза

И е вследствие на съдържащия се живак или алуминия във ваксините. Откъде знаем това?

Нервните проблеми и ваксините имат история. Пръв забелязва тази нежелана реакция още Луи Пастьор през 80-те години на 19 век. Нали помните, че той създава първата ваксина срещу бяс? Аха! Той ползва гръбначномозъчна и мозъчна тъкан от болно животно, за да изтормози вируса в него чрез сушене на тъканта и други методи. Забелязва обаче, че в редки случаи се появява опасна мускулна слабост, дистрофия на нервите (естествено, не е знаел какво е това в онези дни) и други нервни и невропаралитични проблеми. Отначало той и останалите лекари са считали, че причината е в лошо инактивиране на вируса във ваксината. Тоест, той е останал много жизнеспособен и нервните реакции са симптоми на вариация на беса. Тогава не е имало адюванти, живак и плашещи химични имена във ваксините, а антиваксърите по онова време още вярвали, че децата с ваксина се превръщали в телета. Въпреки липсата на страшни и зловещо звучащи компоненти, нервните смущения присъствали. Повече от сега.

Впоследствие обаче изскача друго нещо

С откриването на ваксини срещу морбили, заушка, рубеола и други вирусни заболявания тези проблеми пак се появяват у малко количество хора. Въпреки, че не съдържат бесен вирус тези ваксини. Учените са били, абе да си кажем, побеснели, докато не започнали да наблюдават самите вирусни инфекции от дивия вирус, а не от ваксинационните щамове. Открило се, че самите заболявания като морбили и шарка предизвикват такива синдроми по-често от ваксините. И то в пъти. разбрали, че причината не е в бесния вирус, а изобщо във вирусните частици.

В крайна сметка, с напредъка на медицината, става ясен поне до голяма степен механизмът на развиване на нервни болести от инфекции и ваксиниране.

 Нека разгледаме най-големия виновник – кампилобактериите

При инфекции с вируси и бактерии, най-вече кампилобактерии (Campilobacter jejuni ), имунната система естествено, реагира с образуване на антитела. Кампилобактериите са чревни инфекциозни агенти и обикновено нямат нищо общо с нервната система. Но те прилагат тактика, наречена мимикрия. Определени техни молекули на повърхността са практически идентични с такива на нервни клетки на човешкия организъм. Затова антитела срещу кампилобактерията понякога нападат и нервите ни.

За да видим как става това, да разгледаме нервните ни пътища.

Нервните ни клетки (неврони)  имат няколко части:

• Тяло, наричано още и перикарион (където е съсредоточено ядрото и основните „органи“ на клетката – органелите);
• Дендрити (идва от името за дърво, защото са разклонени подобно на корона на дърво. Следващия път, когато лекари ви нарекат дървеняк/чка, да знаете какво имат предвид), Те увеличават площта, по която се предават нервните импулси и улесняват „трафика“. Като за високоскоростен Интернет, ама наистина бърз, не този на Виваком.
• Аксон. Въпреки, че аксонът няма органелите, които има тялото на неврона, той съдържа микротубули, които помагат за предаването на нервния импулс. Освен това, те са по-неразклонени от дендритите. Всяка клетка има по един аксон, който служи като „щепсел“ – предава електрическия импулс на нов неврон или към мускул, който трябва да приеме електронната „заповед“ да се свие или разпусне.
• Аксоните са обвити с други клетки, наречени клетки на Шван. Те съдържат миелин – вещество с изолационни способности. Клетките на Шван правят обвивка. Миелинова обвивка, която служи за изолация на нервите ни – „кабели“. Все пак нервните импулси са електрически и без изолация няма да текат в правилна посока, без да се разсейват;

Има няколко начина ненормалният имунен отговор да увреди невроните. Затова синдромът на Гилен-Баре и другите нервни болести имат вариации в поведението си.

Сред най-опасните и необратими е

Демиелинизиращият вариант на синдрома

При него погрешка се активират Т-лимфоцити и макрофаги – част от видовете бели кръвни клетки, служещи на имунната ни полиция. Те увреждат клетките на Шван и нарушават изолацията на аксона в нервната клетка. Постепенно невронът остава без миелинова обвивка и прогресивно се влошава действието на клетките ни спрямо другите неврони и мускулите. Подобен механизъм има мултиплената склероза (MS).

Аксоновият вариант на болестта пък е обусловен от антитела

Болният имунитет отделя антитела уж срещу вируса/бактерията, които са ни нападнали, но поради приликата си с молекули по нервните ни клетки, антителата нападат и тях. Молекулите, които биват нападнати, се наричат ганглиозиди. Те се съдържат при периферните ни нерви. Изградени са от захарна молекула, изградена от шест въглеродни атома (наричаме ги хексози, от хекс – числото шест). Захарта е свързана със специално вещество, наречено серамид. Серамидите са обичащи мазнините (липофилни) молекули с важна изграждаща функция. Има ги и в кожата, като там запълват пространствата между клетките в епидермиса (най-външния кожен слой).

Има различни видове гланглиозиди

Като ги означаваме с букви и числа. След зараза с кампилобактерия, отделените към нея антитела са основно от тип IgA (имуноглобулин А, един от видовете антитела). Само много малка група от болните отделят и IgG, които по правило трябва да разрушат молекули в бактериалната стена, наречени липоолигозахариди (кажете го с уста, пълна с канела на прах – нов Youtube челъндж). Но те приличат много на ганглиозидите и понякога, когато толерансът към собствените клетки по някаква причина е потиснат, антителата емват и тях. Видовете ганглиозиди, които биват нападани, се наричат GDTa, GT1a, GQ1b. Не го казвам, за да ги запомните. Просто ви давам идеи за имена на бъдещото ви дете, ако искате да бъдете като някакъв автоимунен Елон Мъск.

Тоест, при ваксините е виновен не алуминият,

А инфекциозният агент

И тъй като той е убит или силно омаломощен, имунният отговор е по-неагресивен, отколкото при истинска инфекция. При истинска зараза с морбили шансът за Гилен-Баре е 50 пъти по-висок, отколкото при ваксина! Кампилобактериите предизвикват най-много това заболяване, а грипният вирус го събужда 400 пъти повече, отколкото рекомбинантната грипна ваксина! Ако дете се разболее от ваксина, можете да бъдете сигурни, че щеше да се разболее при истинска зараза. Морбили предизвиква автоимунен енцефалит, който предизвиква смърт, в 1 на 10 хиляди случая. Ваксината MMR го прави в 0,18 (да, по-малко от един случай) на 100 000 случая. Изборът е ваш!