В подкрепа на несправедливо обвинените. Моят опит по темата

Като жена с репродуктивни проблеми аз знам какво е да ти бъде отнето нещо скъпо. През август месец претърпях ранен спонтанен аборт. Никой няма да ми върне каквото загубих. Въпреки това едва ли разбирам какво е реално да ти се роди рожба и да бъде отнета при съмнителни обстоятелства.

Длъжна съм да изявя съпричастност към двойката българи с отнето дете в Германия. И да поставя остро въпроса доколко властова злоупотреба може да убива човешки достойнства и човешки души и в България. И то от мед. специалисти и полиция.

Без вина виновни

Когато Мирена Славова е търсила лекарска помощ за катастрофиралото си семейство, тя не е очаквала, че хората, заклели се да защитават здравето му, вместо това ще го разбият. За мен като дала клетва това не е допустимо.

Разберете ме правилно. Длъжни сме да надаваме глас, когато лошо родителство се демонстрира пряко и ние сме негови свидетели. Лятото стотици фенове на българска влогърка видяха как нейното момиченце под две годинки бе изложено на сериозна опасност от топлинен удар, оставено на плаж в малките часове на следобеда (часовете убийци, както ги наричаме). Да говорим и осъдим това публично е дълг. Обществото засрамва, защото срамът е добър начин за коригиране на лошо поведение, дори когато то е технически легално. Но обществото не отнема деца, а и това беше ситуация, на която бяхме свидетели. Лекарите в Германия се оказаха спусък на отнемане на дете не по свидетелство, а по “съмнение”.

Трябва да възразя срещу това

Трябва да кажем ясно на “колегите”, че такива постъпки разрушават доверието между нас и нашите пациенти.

Искаме ли родители да се страхуват да търсят помощ за децата си и да се мъчат да се оправят сами, без нас? От страх, защото по нечие си хрумване някой лекар или фармацевт с комплекс за Господ може да им отнеме рожбата с помощта на държавата или частни организации. Аз вярвам в публичното изобличаване на лошо поведение, но порицанието е мярка, която не убива семейства.

Да ковладиш е толкова лошо, колкото и да мълчиш при реално излагане на дете на риск.

С две думи: причината да пиша това е, че постъпката на немските лекари е крайна, съсипва имиджа на професията и обезкуражава хората от търсене на помощ.

Стигма

Дори ако семейство Славови бъдат оправдани, техният имидж в обществото е разбит. Съвременният свят е свят на Биг Брадър и на колекциониране на информация. При всяко съмнение оттук-нататък, при всяко вземане-даване с институции, при проверката ще светне “Били са съдени” и дори и интелигентен социален работник или полицай, ще получи предубеждения към семейството.

Вратичка за своеволие

Затворете очи и си представете две двойки родители. Едната може да е всякаква – хомосексуална, с “интересни” навици, но другата е вписана в архивите на МВР с данните си и предупреждения, че раздават заплахи.ч. На кого ще дадете например момченцето, което ви е поверено? Хомодвойката все пак не е в картотеките на полицията.

Но чакайте. Преди да направите избора си, запознайте се първо с истинска история, която ми се случи на мен и може да се случи и на вас.

Съществува

Метод на полицейщина в България

Който законодателят е оставил като опция за събиране на данни в МВР на невинни хора под благовиден предлог. Нарича се писмено предупреждение по член 56, а. 2 от ЗМВР и е гениален репресивен инструмент за всеки, който трябва да бъде “маркиран” по един или друг начин.

Моят опит

Откакто написах първата си книга, плюенето по мен от страна на козметични фирмаджии и политически групи, желаещи липса на държавен контрол върху лекарства и козметика не е прекратен. Това не е оплакване или лична драма. Това е въпрос за свободата на всеки гражданин от политически и подобни репресии.

Април месец, 2019. Получавам обаждане по телефона от 6-то районно на СДВР, с което полицаят на име Стойчев ме привиква на разпит. На въпроса ми за причина не получих отговор. Отидох, без да се тревожа особено. Нищо не съм направила! Бях изгубила личната се карта тогава и реших, че се касае за нея.

В участъка обаче се озовах в кошмар

Срещу мен имаше оплакване. Стойчев ми прочете следното: аз съм била шеф на киберпрестъпна групировка, занимаваща се с източване на данни и еврофондове, която е под чадъра на ДАНС. Причакала съм своя враг на улицата и съм му обяснила, че:

1. Искам да работи за мен с престъпната група;
2. Зад мен на улицата са били “агенти” на ДАНС, които
3. Ще го убият, ако не се съгласи.
4. След отказа му се заканвам с “план В” (?!)

В този моменг, откровено казано, реших, че човекът срещу мен е шизофреник. И то въоръжен. А законът повелява аз да му се подчинявам. Сериозно очаквах да се намесят в сагата Бойко Борисов, Путин или зелените човечета он планетата Зорг. Щеше да е смешно, ако този беше кротък луд и не притежаваше огнестрелно оръжие

Нещо повече, в думите на това извънземно имаше недвусмислени заплахи от десена на “Тези емоции ще ги охладим.” Как ще ме охлаждате, господине? С ритници? Защото не е като да не го правите дружно като съсловие, ако не виждате камери наоколо.

Светът ми се срути

В този момент бях готова на всичко, за да запазя живота, свободата и здравето си. Наум не ми мина дори, че това привикване може да е с друга цел и причина, освен липсата на критично мислене и болен разсъдък. Това е абсурдно.

Осъзнах, че най-разумното ми действие е да правя това, което този въоръжен мъж, когото го и пере сачмата, желае, независимо от невинността си. Казах каквото искаше да кажа,, подписах протокол за предупреждение и се тръгнах. Когато започнах да ровя обаче какво точно е този протокол и неговите скрити “достойнства” , открих, че “лудото ченге” не е лудо. Той просто върши това, за което знае, че ще му се размине.

Престъпник без присъда

Полицаят ще ви каже, че “членчето 56” е само “превантивна” мярка, т.е. инструмент за сплашване на коравосърдечните гангстери като моя милост. Ще ви каже и, че няма последствия – правни или други – от този протокол. Да! Никакви последствия… освен това, че всеки с достъп до полицейски архив ще види, че уж сте заплашвали с убийство и не само това, а сте и луди за връзване от “ДАНС нинджите”. Всеки ваш политически или корпоративен враг като козметичния бранш, анкапите или антиваксърите при мен, ще го изтъкне публично, когато иска, докато не замълчите и не спрете да сте заплаха.

Вече след година и половина тормоз, откровено казано, се моля наистина да бях шизофреничка, а това, което става – просто глас в главата ми.

Доживотна и без право на замяна

Не е нужно да сте извършили каквото и да е, за да се случи това и на вас. Законът дава право на всеки полицай да запише данните ви под предтекста, че това е превантивна мярка. Няма обжалване. Няма давност. Вие вече сте завинаги “познат на полицията”. И това се случва единствено и само по решението на вашия Ушев.

“Ти си параноичка” – и не само аз

Никой не е защитен. Когато папата посети България, това правомощие беше използвано за “предупредително” регистриране в полицията на стотици души заради “заплашителни” постове в социалните мрежи срещу папата и неодобрението на народа към подкрепата му на LGBT бракове. Никой от тези българи не бяха проявили насилие, нито и го искаха. Нещо подобно, но много по-тежко, е случващото се в Германия. Нас ни плашат и ни правят досиета, но Славове ще останат без дете.

Осъзнах, че целта не е била просто сплашване и Стойчев от 6-то РУП в София е напълно с всичкия си. Напротив, полицаите, които използват този протокол, знаят изцяло какви привилегии дава той на всеки, който би искал да ви навреди. Моите жалби не бяха разгледани, за сметка на тази, която е правдоподобна колкото Бионсе е илюминат. Аз все още не мога да проумея кой би повярвал за моя хакерски картел, ако парични знаци не са отключили шизофреничния пристъп. И ако е така, трябва ли да крещя “Извини се бе!” като Болен Лидеров, за да се махнат подобни космически въображения от МВР?

Родната полиция ни пази?…

Ако искате да унищожите някого, не ви трябват незаконни средства. Достатъчно е да използвате полицията като репресивен инструмент. Очевидно е как сем. Славови са невинни, но нямат шанс срещу машината. Колкото и да се защитават, ще изглеждат все по- луди в отчаянието си.

От година и половина аз самата се държа шизоидно заради страх и безпомощност. Когато и полицията е срещу теб, ти сам си си полиция. От издирване на IP и блокиране на всеки съмнителен индивид от достъп до мен и блога ми, до вдигане на скандали в други сайтове с цел да поискам взема IP адреси, под предлог “накърнено достойнство, не ми чети блога”. Пиша рядко, губя аудитория, не отговарям на лично. Защото всеки може да е “той”, а аз отговарям не само за себе си, а и за близките си. Заплахите за киселина в лицето ми, вкарването ми в сайгове за проституция не са нови, но едва сега осъзнах колко не мога да разчитам на никого. Ужасена съм, че отношението на полицая Стойчев към мен ще даде карт бланш на всеки да счита, че може да я надхитри, и да стане по-смел след това окуражаване. Посланието беше недвусмислено. Мачкай я свободно, защото ние ще обвиним нея за това. А когато не може да се говори какво става, реакциите на тормозените изглеждат ненормални.

В семейството си имам полицай

Говоря за опита си не за да имам аудитория на гърба на нещастието на друге хора. Говоля да себе се, за да илюстрирам, че полицейщина без съд има и тук и ние сме на една крачка от въвеждането на горене на вещици, подобно на Германия.

Не всечки са такива, разбира се. Ако някой отиде и разкаже например за ДАНС-ките нинджи на полицайката в семейството ми, ще съжалява. Тя е полицай на място, обича професията си и не търпи подобни подигравки. Проблемът е, когато полицай избира подобен повод за маша срещу вас, не защото го вярва, а за да има някой скъп и щедър полицейски дарител с какво да ви запуши устата. Завинаги ще бъда оная чалната лелка, дето заплашва със зелените човечета.

Това не е БГ изобретение. Сега на Запад се стига и до по-голяма крайност – употреба на лекаря ви срещу вас. Примерът с Марина е ясен знак за увеличаването на държавната намеса дори за сметка на святото отношение лекар-пациент. Конфиденциалносн, професионализъм, човечност са чужди за лекари, които вкарват дете в ада заради съмнения. И то съмнения, нека кажем направо, заради българското гражданство на родителите и нашите по-консервативни народни ценности, които на крайно либерална Германия са омразни.

Чувствам, че като здравен служител трябва да направя всичко, за да не се случва това в България, но то вече се случва. На никой не му пука дали това ще убие доверието към нас. Но на мен много, много ми пука. И няма да млъкна.

Докога?

Ако вие или вашата рожба сте на прицел от властите, срещу вас могат да се приложат полицейски методи за пълното съсипване на достойнството и личността ви, семейството ви, точно както казусът е сега в Германия. Протоколът е може би най-важен. Той е писмен, създава удобна база от ваши и мои данни за разполагане, както желае МВР, а и се издава само по усмотрението на полицая. Съдът се пропуска и никой не може да ви защити. Не се харесвате на кварталния? Осмелявате се да възразявате срещу влаченето ви по РУП-тата по безумни обвинения? Ставал е накриво? Или някой загрижен социален работник а ла Барневен иска да покаже колко сте опасни за детето ви и му трябва “доказателство”? Как добре звучи “Тази жена е заплашвала, вижте, има полицейско предупреждение”!

Безобразно горчив смях

Идеята полицай да поставя клеймо на гражданин само по “съмнения” не е нова. Напротив, тя е динозавър от ерата БКП с ново лустро. Вече не милеем за “нашата майка, Партия любима (да, има такъв стих). Вече всичко е “за децата”. Правата ни на родители и граждани бавно и сигурно се удавят в лепкави “нови ценности”, според които да вземеш дете от майка по вяли подозрения е “в интерес на обществото”, както е и в този интерес децата да си нямат двама родители – мъж и жена, с които да се идентифицират и оформят психически. С ясни граници какво е нормално в това общество и какво не.

Ние трябва да стъпчем измисления текст, който позволява на ченгезаврите да са съд, прокурор и палач и да изземват нашите лични данни, без да има арест или заповед от съда.

На това семейство – героично, българско семейство, пожелавам много кураж. Ще е трудно, но да си лъв, а не овца и да пазиш семейството си, името си и честта си в този капитулирал от нормалност свят не е лесно.