Ако нещо разбрах в последните дни, то е, че крайни изказвания към живи същества с чувства могат да са жестоки (и се извинявам отново на Антоанет Пепе за грубите думи, и то с удоволствие, че тук няма да има грозни коментари срещу нея/мен точно под пост, в който изразява някаква човечност). Прости ми, Ети, искрена съм. Забележки и критика не трябва да се правят с крайности. Хубаво е да имаш собствена платформа и да можеш спокойно да бъдеш себе си, и аз ти го пожелавам още дълги години. В този ред на мисли, Ети скоро, дай Боже, ще си има нови проблеми, и то не с изпуснати тъпизми от други блогъри, а с тъпизми от учебниците, които ще учат дечицата й. Да, тъпа транзиция, сори, но скоро ще се смеете, та ще простите лошия ми стил.

Рибите мляскат
На това, за което ще разкажа, попаднах случайно, и то, ако щете вярвайте, докато търсех клип на Господари на ефира от първи юни 2007. Тогава се излъчи в ефир най-култовата детска песничка “Зайче-байче… разногледо”, в изпълнение на много сериозен човек с видима възраст 6 години. На пръв поглед – никаква връзка, или логика Гугъл да ти пуска резултат с таблица от учебник, когато търсиш разногледо музикално изпълнение с цел релакс, обаче след прочит ти става ясно, че научното ниво на ветеринарната анатомия и физиология в песента и в тази таблица в учебника е практически еднакво. Вижте:

Естествено, “рибите мляскат” не е съвременна класификация на гръбначните. Проблемът идва от редакцията. Таблицата показва “научни знания” от времето на учения Карл Линей (портретът вдясно) – бащата на модерното класифициране на живите организми; и има за цел да илюстрира колко се е променила биологията оттогава досега.
Но това е означено със ситен шрифт и сбутано отстрани така, че аз го видях едва след като си казах: “Не, не, невъзможно е от МОН да са такива идиоти, нещо изпускам!” и да сканирам илюстрацията наново. Начинът на поднасяне е подвеждащ. Учебникът трябва да се възприема лесно и нееднозначно, а таблица, която изглежда като обобщена информация за ученика, не е формат, подходящ за исторически източник.
Странни изрази
Абсолютно непонятно ми е как е възможно да успееш да побереш изцепки в учебник на толкова ниско образователно равнище като 7-ми клас. То е ясно, че не се дължи на незнание, защото екипът зад този учебник на Просвета е солиден. Имам чувството, че бисерите идват главно от желанието да се обясни материала “на ниво седми клас” от екип университетски преподаватели. Пример от същия учебник на Просвета: “Емблемата” на еукариотната клетка е ядрото”, от урок за клетката. За мен е ясно, че авторът има предвид: Ядрото е основната разлика между прокариотната и еукариотната клетка. Присъствието му е това, по което разпознаваме еукариотната клетка още на пръв поглед под микроскоп. Името “еукариотен” означава точно “с правилно ядро” и такива са клетките на всички висши организми – гъби, животни, растения, и хора, за които напоследък подозирам, че еволюират към гъбите. Пардон.
Не можеш да замениш тези важни изречения с една дума “емблема”. Емблема означава символ, образ на някаква структура, организация, личност. Метафората за ядрото – емблема е прекалено абстрактна за 7-ми клас, и неточна. Ядрото не е символ на еукариотната клетка, то е нейна ключова функционална структура!
Химични таралежи
Проблемът с учебниците ни е обикновено редакционен и грешките са повече стилистични, отколкото научни. В учебниците по органична химия за 9-ти клас има една особеност обаче – грешно препечатване води до грешни знания. Става дума за “чертичките” – връзки в хим. формули, които илюстрират валентността на атомите. Понякога в учебниците тези връзки се третират като обикновени тирета и тяхното отсъствие или присъствие е напълно произволно.
Правило в химията е, че в органичните съединения въглеродният атом е винаги в четвърта валентност и от него “нетно” излизат четири валентни черти. Но в нашия учебник (профилиран) имаше истински химични таралежи – атоми с по 5,6, дори 7 валентни връзки, кокетно полюшващи се във вси посоки. И не беше само това.
Атоми-хаймани се реят без цел и посока, необременени с валентни връзки, данъци и задължения към обществото. Атомна орбитала пищи у майка, сгъчкана в ъгъла на страницата. Планетарният модел на атома отговаря на конспирационните теории за плоската Земя поради размазано мастило. Пропиловият спирт зарязва род, Родина и братя от ред хомоложен, защото просто са го пропуснали в таблицата за алкохолите. Ученият Ръдърфорд е станал полтъргайсг, защото е отпечатан зле и портретът му е безплътна сянка, като Пийвс, Каспър или Карлсон он покрива в ролята на призрачето от Васастан (в продължението на първата книга).
Не ми се мисли какви са били учебниците за непрофилирани паралелки и какви химии са се подвизавали там.
Не може основно упражнение за домашно да бъде
“Поправете грешките в учебника!”
Ама на.
Когато навлезем в дебрите на университенското обучение обаче, нещата стават страшни.
Но това е мрънкане за друг път.
Мила Надя, благодаря, че те има. Статията е страхотна, а чувството за хумор е достойно за учебника по литература (раздел хумор и сатира). Като оставим настрана истината в думите ти, искрено се смях на…атомите хаймани. .безцелно реещи се и необременени с валентни връзки . Успех ти пожелавам
Надя, много готино написано ! Преди време в едно телевизионно предаване разбрах за подобна простотия като мляскащите риби . Водата проводник или изолатор е на тока – ааа всички знаем, че ще се изпържим от комбинацията от двете , но не- изолатор е . Докато цъкам недоумяващо разбирам, че това е въпрос от глава в учебника “Чисти вещества” , чистото вещество Н2О , което обаче не се среща в такъв вид в природата е изолатор на електричеството . Добре, че поне опитните правила по естествен начин достигат до децата.
Прави са, чистата вода е изолатор, а не проводник.
Така е, така е , мисълта ми беше, че инфото, че се касае за чистото вещество, а не за водата използвана в ежедневието е сбутана като информацията за автора на изследването за невъзпитаните риби !
Така е, така е, имах предвид, че важната информация, че се касае за чистото вещество е сбутана като инфото, че рибите мляскат, но липсата им на възпитание се дължи на изследванията на Карл Линей