
Консерванти в козметиката… Не са обичани, но са крайно необходими. От незапомнени времена основен проблем на човечеството е била неспособността да задържи своите хранителни и козметични продукти в годно състояние дълго време.
За годността на продуктите и какво трябва да внимавате при разчитане на рока на годност съм говорил тук. Но за да може един продукт да запази своя свеж вид и функционалност дълго време (и стъоветно, да бъде продаван и използван), в огромна част от случаите е необходимо да се добавят консерванти.
За разлика от оцветителите и ароматизаторите в козметиката,
Консерванти в козметиката са необходими по няколко причини:
- Предпазват от инфекции на кожата и отравяне с токсини, които са отделени от развиващите се вътре бактерии и плесени;
- Запазват търговския вид на продукта;
- Позволяват съхранение за по-дълго време.
Поради това тяхната употреба е оправдана от гледна точка както на потребителите, така и на компаниите. В последните години обаче се появиха сведения, че някои консерванти не са толкова безопасни, колкото искаме да бъдат. Доколко са оправдани, подлежи на дебат, но е сигурно, че без тях дните ни ще са черни, Нека видим защо

Какво са бактериите?
Живи, микроскопични организми, изградени само от една клетка, живеещи навсякъде около нас. От медицинска гледна точки ги разглеждаме като:
- патогенни (болестотворни)
- непатогенни (които не причиняват болести)
- условно патогенни – нормално живеещи в определена част от тялото, но предизвикващи заболявания, ако попаднат в друга част от него (например чревни бактерии в пикочния тракт);
- опортюнистични (това са бактерии, които могат да причинят заболяване, ако имунната система на човека не е достатъчно силна да се справи с тях).
Структурата на бактериите е интересна и важна за разглеждане, ако искаме да разберем как действат консервантите в козметиката.
Внимание! Ако учите за изпит по микробиология, с тези знания ще ви скъсат от раз. Тази статия е предназначена за неспециалисти и е крайно опростена, пропускайки много важни детайли. Кажете на професор, че бактериалната мембрана е “като кожа” и може и да не завършите никога.
Жизненоважни (есенциални) компоненти на бактериалната клетка.
- Клетъчна мембрана – всяка клетка има мембрана. Тя служи като “кожа”, която отделя клетката от външния свят, но и в същото време осъществява и контакта ѝ с него. Мембраната е съставена от вещества, наречени липиди, и белтъци, които осъществяват транспорт.
- Цитоплазма – вътрешната среда на всяка жива клетка се нарича цитоплазма. Няма значение дали говорим за бактериална, човешка, животинска или растителна. Тя съдържа около 80% вода и субстанция, подобна на гел, наречена цитозол. В цитозола се намират всички останали структури, които разглеждаме по-долу.
- Хромозома (ДНК) – бактериите нямат ядро. Организми, които нямат ядро, се наричат прокариотни. Тяхната ДНК се намира свободно в цитоплазмата. ДНК съдържа цялата генетична информация, необходима на клетката, за да живее. Тя се реплицира (копира и удвоява), преди бактерията да се размножи, делейки се на две. Всяка нова бактерия получава свое копие от ДНК. Бактериите имат и малки, кръгли парченца ДНК, наречени плазмиди, които могат да обменят помежду си.
- Рибозоми – малки телца, които осъществяват синтеза на белтъци в клетката.
- Бактериална клетъчна стена – обвивка, защитаваща бактериите от външната среда. Намира се над клетъчната мембрана. Структурата ѝ е уникална и не съществуват други организми, които да я притежават. Когато говорим за бактерии, често чуваме медицински специалисти да говорят за “Грам-положителни” и “Грам-отрицателни бактерии“. Това разделение между бактериите се основава на устройството на клетъчната им стена и определя до известна степен кои антибактериални средства ще им въздействат.

Какво представляват гъбичките?
Гъбичките, които замърсяват нашите продукти, са организми, които са в по-голяма степен подобни на нас от бактериите. Техните клетки, както човешките, имат ядро (наричат се еукариотни). Размножават се чрез спори и имат клетъчна стена, но тя не е структирирана така, както бактериалната. Съществуват консерванти в козметиката, които въздействат както на бактерии, така и на гъбички, но други са по-тясно специализирани.
Консервантите действат по няколко начина:
- Пречат на транспорта на важни вещества през мембраната на бактериалната клетка (парабени – предполагаемо);
- Спира метаболизма на бактерия (феноксиетанол);
- Намалят приема на жизненоважната захар глюкоза (етерични масла – монотерпени).
В заключение
Напомням, че няма такова нещо като изцяло безвреден и напълно безопасен консервант. Има единствено хора, за които даден консервант е по-подходящ от друг. Трудно може да избегнете консервантите в своите козметични продукти, но можете да вземете оптимално решение, когато сте информирани за тях. Не се поддавайте на паника и не оставяйте безскрупулни търговци да използват страховете ви и желанието да бъдете здрави срещу вас самите. Изборът ви трябва да се повлиява само от солидни източници и от вас самите. Отговорността за здравето ни е на самите нас.
Само заради уточнението за изпита по микробиология ще спестя критиката си относно изключително нескопосаното микробиологично описание 🙂 Много лошо разбиране имаш за условно патогенните бактерии… Но съм ти фенка.
Мария, ако можех да наблъскам на съпруга си (преподавател по микробиология) обясненията в сайта си, по-щастлива от мен нямаше да има… ама пък нямаше да имам и читатели. Изложението, което е качено в тази статия, е преминало няколко анкети в стил “Това разбираш ли го?”, преди да бъде редактирано и публикувано. 😀 Специално за условно патогенните бактерии е най-трудно, защото масово е неразбирането на разликата между условно патогенни и опортюнистични МО вкл. сред мед. специалисти. Тука сме наврели и двете под една шапка, да ни е мирна главата. Иначе статията е стара и може да се преработи.