Не заемам страни в спора пациенти срещу лекари, стоматолози, фармацевти. Имам обаче много лошото чувство, че към мен има мнителност поради професията ми. Естествено, че ще защитавам ваксини, лекарства и лекари с конвенционални методи. Нали съм от кликата и гарван гарвану око не вади? В същото време ме обвиниха в крайност, която изобличих лекар, предписващ на поразия лекарства на непознати онлайн. И то тежки лекарства като тетрациклинови антибиотици. Но в крайна сметка истината е, че аз съм неутрална. Била съм пациент и съм обслужвала пациенти. Но като пациент имам натрупана в себе си толкова болка, унижение и горчилка… Ще разкажа защо. Сега ще говоря като нормален, обикновен човек, който се е сблъсквал със системата.
10 години без диагноза
Първите ми симптоми се появиха още с настъпването на пубертета. Имах трудно храносмилане, болезнена менструация, която беше не течна, а на парцали. Първите дни бяха кошмар, сякаш котки ме раздираха с нокти отвътре. Яйчниците ми ме боляха при овулация. Тогава бях отхвърляна заедно с оплакванията ми от “лекари”, твърдящи, че искам болнични от училище и се преструвам. Това няма да го забравя. Имах няколко видеозона, на който нищо не се виждаше. Въпреки това, не намирам оправдание за тези хора.
По простата причина, че
Ендометриозата се диагностицира
Главно по други начини. Например: туморен маркер, който се качва неколкократно при ендометриоза, или най-сигурният метод – лапароскопия. Това са далеч по-щадящи средства в сравнение с пълна коремна операция… по-щадящи са със сигурност и от самата ми болест, която ме съсипа физически и психически.
Когато се събрах с бившия ми приятел и започнах интимен живот, открих, че и при него изпитвам болка. Това се случва, когато ендометриозата засегне лигаментите, които поддържат матката на място. Но аз не знаех това. Мислех, че имам фригидност или ненормална анатомия, което се слчва рядко, но го има. В крайна сметка болката допринесе за разпадането на първата ми връзка.
Шоколадова киста
През 2014 болките бяха непоносими и отидох отново на лекар в Шейново. Откриха киста, която се беше разраснала и появила преди броени месеци след последното ми изследване. И тук започва това, за което пиша тази статия.
Беше ми казано, че трябва да остана в болницата “за наблюдение”, като ме накараха да подписвам съгласие да бъда оперирана. Учудих се, но ми обясниха, че се прави в случай на нещо спешно и непредвидено, например кистата да се спука и да направя остър корем – смъртоносно състояние. Започнах да правя рутинни изследвания – HIV, хепатит В, накрая стигнах до кардиолог. Жената ме похвали, че се държа мъжки и че сърцето ми е пушка. Страхотно… до момента, в който се изтърва, че ми е назначен час за операция на другия ден, без моето съгласие. За мен това беше недопустимо. Започнаха да ме увещават да не напускам… пътеката по Здравна каса не могат да си позволят да я изтърват, нали?
Точно заради това отношение избягах буквално от Шейново. Непрекъснато се опитваха да ме увещават, накрая, за да избегна по-нататъшна конфронтация, просто избягах през входа на линейките. Беше ми достатъчно тежко, че да водя борби за правото си на информираност.
По закон това е недопустимо. Не можеш да назначиш операция без знанието на пациента, и, ей Богу – толкова ли е важна сумата, която Здравната каса ще даде, за да ме третират по този начин.
Майчин дом – София
Избягала от Шейново, пристъпих към Майчин дом. Което се оказа грешка.
Бях проучила какви са хирургическите опции за лечение. Сама. Ясно беше, че моята киста е малка и мога да се размина с лапароскопия и споделих това. Но… На вратата лекар ме посрещна с думите “Ще правим лапаротомия – пълна коремна операция”. Изстинах. Предстояха ми държавни изпити, на които нямаше как да не се явя, и щеше да ми е трудно да се подготвя с операционна рана, в сравнение с трите дупчици на лапароскопията. Недоумявах защо настояват за лапаротомия, когато се виждаше ясно, че кистата може да се отстрани по по-щадящия метод.
Лаборантката ми взе венозна кръв. Ах, пардон, опита се. Иглата беше под крайно висок ъгъл, което е недопустимо за венозна инжекция. Естествено, заболя ме силно и казах “ох”.
Бива ли да си такава лигла?
Беше въпросът, което нашият Хипократ ми зададе.
Проумях, че под нежните грижи на тези бели престилки ще бъда мачкана и унижавана, в традициите на медицинската етика в България.
Избягах и оттам. Вече не ендото ми беше проблем, а страхът и недоверието, които придобих.
Излишно е да казвам, че едно 40 до 50% от оздравяването включва топло отношение и уважение към пациента. Реплики като тази за лиглата не ca особено lege artis. Дори когато съм се “карала” на пациент, да го обиждам по този начин не е било и няма да го бъде.
В крайна сметка се оперирах успешно в Плевен. Трябва ли обаче да бъде така? Каква цена заплащаме за здравни услуги? Не се измерва с пари. А с нерви и психично здраве. Недопустимо!
Може би, ако бях диагностицирана навреме, сега щях да имам дете. Може би не. Със сигурност обаче нямаше да нося горчилката да бъда обиждана от хората, заклели се да ми помогнат. В крайна сметка съм благодарна, защото успях да видя от първа ръка защо хората все повече ни избягват и търсят алтернативи. Признавам, че бях скептична за тези разкази за безобразно отношение към пациенти. Но трябва да го изживееш от първа ръка, лично, за да разбереш.
Какво можем да направим?
Това, което правя в момента – давайте гласност на всяка лоша практика от лекар или фармацевт. Обидите и унижението са забранени от закон и етичен кодекс. Колкото повече говорим и настояваме, толкова по-голям шанс имаме това да изчезне. Не е времето за мека реторика. Ако някой се държи зле, нека го изобличим.
Да се повишат заплатите на лекарите също е ключова мярка. В момента заради емиграцията на млади специалисти в България има остър недостиг на свестни професионалисти, всъщност на специалисти въобще. Това е фатално допринасящ фактор. Причината? Заради недостига няма никаква цедка за това кой да работи и кой заслужава да му бъде отнета правособността. Може да си отвратителен, но ако си лекар, няма да останеш на улицата. Просто няма кой да те замести. Лекари след възраст за пенсия, със стари знания, датиращи от десетилетия насам. Фармацевти, които не могат да напишат името си, камо ли да обяснят как да се взимат лекарствата.
Арогантност на килограми
Във всяко стадо има мърша, но когато читавото избяга, мършата инфилтрира всички структури и овакантени места.
Важно е да върнем младите ни специалисти колкото се може по-бързо. Аз съм отличен фармацевт, но в курса ми имаше хора, пред които изглеждам като тотално невежа. Разпиляха се в чужбина. Ще допуснем ли това? Не ги ли искаме обратно? Не можем да подхранваме и окуражаваме емиграцията, като не даваме нужното на пазещите здравето ни.
Разказвам това не да се правя на жертва. Искам просто да повиша гласността на това, което още стотици жени и мъже изпитват на гърба си. Настояваме за промяна.
И настоявам да се опитаме поне малко да походим в обувките на отсрещната страна.
Надя, здравейте!
Имам долу горе сходен опит със заболяването и незабременяването.
Ако решите, ще ви кажа кой лекар ми помогна и забременях по естествен път 7 месеца ( в които имаше и такива на лечение) след операция на 8см киста.
Факт е, че това е заболяване, за което много малко се знае и че е нужнк да отидете при много добър диагностик за целта.
Гледайте напред. Имате мейла ми тук, ще ви пиша подробности, ако решите, защото от нежелание съвети никой няма нужда.
Поздрави и успех!
Стелияна
Надя, Стелияна, здравейте!
И аз като вас съм преживяла дълга олелия с болезнен цикъл откакто съм на 14 години (сега съм на 35). Диагностицираха ме след повече от 10 години с ендометриоза, бях на 26 и тогава направиха първата ми лапароскопия в 1ва АГ Тина Киркова.
Преди това, обаче съм търпяла мъчения и силни болки години наред по време на цикъл и овулация. Както казваш ти Надя, то не беше и цикъл, а тъмни парцали. Не можех и да се храня, стомахът ми се издуваше като на бременна и разкъсваше отвътре с ножове, а лекарите ми казваха, че това е абсурдно, нямало никаква връзка. Всеки път, когато обяснявах, че имам и парализираща половината ми глава и лице мигрена, припадъци и куп други проблеми по време на цикъл, лекарите казваха, че и това нямало нищо общо. Щом ултразвуковите прегледи са ок, значи това е то… Ходила съм при голяма част от софийските “светила”-гинеколози, тези, които са спасили стотици жени и изродили хиляди деца, факт. Лично за мен като човеци, обаче, голяма част от тях не струват… ехидни, безкруполни и гадни непукисти. В началото ми казваха, че нищо ми няма, че можело да забраменея с едно подухване и че явно съм малко истеричка, нервна по време на цикъл, та така трудно го преживявам. Унижение години наред…
Така докато на 26 години ми диагностицираха Ендо – 4ти стадий, най-накрая да разбера какво се случва с мен (да не говорим, че се опитвах да забременея…неуспешно, разбира се). Оказа се, че операцията ми не била направена дори от лекарката, която бях посочила (а си бях платила за избор на екип), а от друг екип, но това е най-малкото от нередностите, които разбрах впоследствие. След операцията – Золадекс разбира се – последиците за мен бяха катастрофални, с много странични ефекти. Лекаркатa, която ме следеше ме успокояваше казвайки, че това е то, и други жени са в менопауза, но не са чак толкова зле, ще мине. ДА, ама аз бях на 26 в менопауза, с хормонални проблеми така или иначе и мигрената ми беше станала ад. След лечението не забременях, а това беше целта. За известно време бях малко по-добре, но след година-година и половина пак се започна всичко отначало с кризисните болки, нередовният цикъл и всичко както си е… И така до сегашната ми операция – чак на 35, отново 4ти стадий с изляти ендо импланти в целият коремен таз и други усложнения. Въпреки, че знаех и казвах на лекарите, че имам ендо, те пак не разбраха дълго време какво се случва при мен. За втората ми операция избрах клиниката в Плевен, най-вероятно е тази същата лъскавата, за която говорят и другите момичета. Този път операцията мина добре, отношението на професора и екипа там лично според мен, беше на много високо ниво. Въпросът е, че за пореден път ми казаха Золадекс като терапия сега, а на мен тoвa xич не ми понася добре това и тъpcя aлтepнaтиви.
Mоля, Стелияна да ми даде контакт на лекаря диагностик, за който говори тя, ще съм много благодарна 🙂 !
А на теб Надя, благодаря ти, че си споделила твоята история. Това ме накара самата мен да проговоря за първи път и да потърся съвет сега.
Здравейте, тепърва се сблъсквам с това и ужасните болки, може ли ваш имейл или начин за кореспонденция.
Много благодаря за тази обективна статия! Имам СПКЯ откакто бях на 13 г, всички лекари експериментира ха една ли не върху мен-трябва операция, не трябва операция, няма да имаш никога деца, пий противозачатъчни и т. н. Имам много трудни за откриване вени, една сестра трябваше да ми вземе венозна кръв, но не уцели и за да не боде пак просто се мърда ще иглата вътре под кожата ми докато не проби нещо. Толкова болеше и ми стана толкова лошо че почти изгубих съзнание и се на събра половината лаборатория да ми крещи каква жена съм щом от една игла припада, как ще родя и т.н. Бях при една прочута лекарка преди годино, много готюдини опит, ръководител на отдел ендокринология и гинекология, голямо светило (уж). Казах й цялата ми история, тя реши да вляза в болница защото “тия лаборатории от провинцията за нищо не стават” и трябва да се изследвам пак при тях специално. На въпроса дали ако остана ще намерят лек за положението ми и дали ще мога да забременея (че бяхме и младоженци) тя само ме погледна странно, изсмя ми се в лицето подигравателно и ми каза да мисля за осиновяване защото с тия яйчници и за ин витро няма да ме удобрят. Излязох си трясък. Не влязох в болница за да точат касата за да преповтарят верни изследвания. Забременях 3 седмици след тази среща без никаква външен намеса.
Здравейте, прочетох през какво сте преминала и реших да Ви разкажа за друг подобен, уви с не толкова добър край.
Пациентите се доверяват на лекари,най често по препоръка на доволни пациенти. Моя близка след много посещения при светила в медицината/ обиколила цяла Б-я/ и с неустановена диагноза , преглътнала унижения, срам, гняв, попада в Плевен при поредния добър лекар.Много хвален,луксозна клиника и скъпи прегледи.Естествено за да се усвои клиничната пътека и да се вземат допълнително пари, се прави операция за нещо ,което е можело да се лекува. Моята позната остана на 25 г. без яйчници и възможност да има деца, заради алчността, безхаберието и добрите доктори.
Трябва промяна във всички направления! Благодаря
Моята майка си отиде поради лекарско безхаберие. Когато попаднахме на наистина добър лекар и се установи диагноза, беше вече късно. Чух от личната ѝ лекарка “Еми за съжаление нищо повече не можем да направим”, след като я мотаха седмици наред за всяко направление и се отнасяха не по-сериозно отколкото към опитен мишок. Не обвинявам никого конкретно, защото нямам достатъчно доказателства, но съм повече от убедена, че лекар скри диагнозата ѝ въпреки изпратените резултати от скенер. И препоръча чайчета и разходки. Аз съм с миома и още на първия преглед ме засилиха на хистеректомия в Плевен. Няма да изброявам повече, пия си чайчета, тинктурки и добавки и подсилвам тяло и воля. И в даден момент сигурно бих се доверила повече на читав фармацевт като теб, Надя, отколкото на поредния арогантен лекар. Кураж и стискам палци да си имаш скоро здраво бебче!
Здравей, Надя, моята история е сходна и след години ходене по доктори се оказа, че имам Хашимото, което ми бъзика всички хормони и причинява всички проблеми в половата ми система. Хормоналната терапия с Ltyroxin промени животът ми. Не съм с медицинско образование, но ако искате да поговорим ми пишете!