Нямаме оправдание за мек тон срещу Антоанет Пепе. Вече.

Миналата година си позволих да говоря с откровен гняв срещу човек, който не спира да демонстрира, освен невежество, и откровена безотговорност, спирайки се буквално в постпоследната секунда, за да не споменавам имена. Но считам, че границата е прекрачена извън обсега на това, което може да покрие с добрия тон като коментар. Приела съм, че моята медия трябва да не мълчи, за да измести дискурса на разговора в правилната посока. И отново искам да подчертая, че нямаше да имам против тази жена, нито да говоря за нея, ако не беше поведението, което ще обсъдя сега.

Антоанет Пепе е известна като “Влогърката, която си качи раждането в YouTube”, както и с използването на двете нейни момиченца във всякакви реклами. За мен тя не просто не заслужава децата си.

Тя е опасна и вредна и за чуждите семейства

Нашите виждания за другите са оцветени до голяма степен от собствените ни изживявания, опит и проблеми. Съзнавайки собствените си лимити по отношение на толерантността ми към определени проблемни поведения, ОСОБЕНО към деца, миналата година написах много остра статия срещу поведение като това на Пепе, която се прие с критика, но и с благодарност от много хора.

И днес получавам откровени съобщения за жени, които са се чувствали по същия начин в един или друг момент. Направих го и останах на позицията си, въпреки помията, която се изля върху мен, защото знаех, че не съм само аз тази, която разсъждава така. Осъждането на глупостта да оставиш дете на плажа в “часовете-убийци”, беше публично, защото и самата влогърка – Антоанета Пепе, я бе направила публично. И тук вече иде моментът да обясня откъде дойде и идва още тази остра реакция, защо съзнанието ми е възпалено от тази особа и защо, докато не спре да говори за неща извън компетентността си, аз няма да я оставя намира.

Обидно невежество

Критика към мен, която виждам често, е мнението, че демонстрирам високо самочувствие. И това е напълно вярно. Когато започнах да пиша блога, си бях казала, че тонът ми трябва да бъде мек и позитивен, открит и приятелски. Той не се е променил към жените, които консултирам, и аз не изгубих способността си да се надсмивам над себе си – дали над семейните глупости с бухалчето ни от плюш, което развяваме из света, или пък над говорния ми дефект. Не е като да няма над какво да се смеем, мацки.

Но не ми беше смешно, когато Пепе за пръв път се появи в ефир и започна да говори за жени, към които спадам и аз, и мои пациентки – с репродуктивни проблеми. Страдам от ендометриоза. Одобрявам всяка добросърдечна публична проява, която хвърля светлина към тези проблеми. Пепе и нейните съучастници в кампанията “Роди дете в България”,обаче хвърли сянка върху жените с проблеми, намеквайки, че:

1. Да забременееш е лесно;
2. Заболяването ти може да се дължи на това, че не си родила навреме;
3. “Няма страшно” да родиш рано, и никакви фактори – здравословни, финансови, социални, не са логична и разумна причина за семейно планиране и отлагане на раждане.

Моята реакция закъсня, тъй като не бях в течение с изявите на Антоанет. Тя дойде, когато при разговор с позната – лекар, жената избухна. Нейна пациентка с ендометриоза гледала семинара и се беше самообвинила, че е развила ендометриоза заради късно забременяване. Нещо, което е откровено малоумно, но за съжаление лансирано в “хепънинга” на Пепе. След като изгледах видеоклипове от събитията, изпъстрени с безумни изказвания като “потентността на жената се изменя с всяка една година”, ми стана ясно, че не мога да оставя нещата така.

Това не беше първият път, в който по определени теми тонът ми много рязко се смени.

Прозорецът на Овертон

Открих, че в България има проблеми, опасно и безотговорно поведение, към което обаче хората изпитват прекомерна толерантност и практически не му обръщат внимание, въпреки вредата, която нанася на общественото здраве. И когато говоря сдържано и меко, позовавайки се на факти, не на емоции, оставам нечута. Прозорецът на Овертон е изместен извън нормалната толерантност. Открих, че ми е нужна рязка реторика, за да го върна в нормата. Това се случи например май месец миналата година, когато по пътя към Асеновград със съпруга ми и приятелка попаднахме на жестоката катастрофа, която бе отразена надълго и нашироко в медиите и отне животи. Искам да дам този случай като пример за неефективността на прекалуно мекия тон. Това беше денят, в който го осъзнах.

Съпругът ми, който е лекар, и аз, с обучение по първа помощ

Слязохме да реанимираме пострадалите

Един човек – баща, и то на момиче, което щеше да става булка този ден, умря в ръцете ми от тежка черепномозъчна травма. Докато на шосето отстрани имаше сума коли, с хора вътре, които не само не слязоха да помогнат, а дори си

Правиха селфита с катастрофата, да покажат после, че са я видели

Направих видео, в което искрено си излях болката. Целта не беше да си популяризирам канала. Целта беше да използвам платформата си, за да се даде гласност. Исках да се види, че тези, които помагаме, когато стане трагедията, също страдаме, че в лицето на мъката всички сме близки и че трябва:

1. Всеки шофьор да може да оказва помощ,, а не да прави селфита;

2. БЧК да не отбива номера с абсурдно повърхностния си курс за първа помощ, и

3. Тази война по пътищата да спре. Катастрофата беше напълно предотвратима. И до голяма степен вина на неправилно и объркващо поставени конуси при ремонт.

Но не се коментира нищо от това, извън съчувствието във Facebook. Отчасти може би и защото отказах да снимам на мястото на катастрофата. Това ме накара да реша, че не стига просто да споделям, да помагам и да говоря за емоции. Трябва ние, хората, които сме видели последствията от определени действия или бездействия в реалния живот – дали от държава, или индивиди, да покажем, да посочим РЯЗКО и категорично кое не е ОК и защо. Колкото и да не искаме конфликти. Само с емоция и молби за съчувствие не става.

Да оставиш детето си на плажа

Като фармацевт – управител на аптека на 10 метра от плажа работих летен сезон през 2018 и открих колко коварна може да бъде уж невинна грешка. Например:

• Лекар, изписал Бисептол на дете, без да знае, че той води до фоточувствителност, и да предупреди родителите. Детето пламна на големи, грозно червени петна, силно болезнени и с подпухване.
• Дете, което едва не се удави в половин метър вода, тъй като при скачане се ударило, изгубило съзнание, нж не му обърнали внимание. ‘То е плитко, как ще се удави, играе си нещо там…”
• Жена, която дошла при колега на крайбрежна аптека в Слънчев бряг да иска Дефламол, когато детето е било с топлинен удар и за линейка.
• И, говорейки за линейки…

Две седмици преди да напиша паметната статия за Пепе, през лятото, ми се наложи да ползвам Бърза помощ. Имахме съмнения за спонтанен аборт. Кървях обилно. Намирах се в град, който е заобиколен от няколко къмпинга и селища. Въпреки това се оказа, че само в областен град могат да поемат спешни случаи, което означаваше, че чаках час и половина да дойде линейка в 2 нощем и пътувах обратно още толкова. Ако в някой от обиколните на това градче къмпинги дете получи слънчев или топлинен удар, щеше също да чака, а нямаше да издържи толкова без помощ. За съжаление, тези неща се разбират, когато трагедията се случи.

Крайна си!

Коментарите сред статията “Блогър, завист и едно дете на плажа” тогава, както казах, варираха от “Добре, че някой го огласи” главно от лекари, до поставянето ми на диагнози от десена на истерия, злоба, лудост, циклофрения (това е стар и вече неизползван синоним на биполярно разстройство), психична нестабилност, личностно разстройство и прочие. Като обидите и диагнозите бяха гарнирани обилно с различаващи се по тип и честота правописни грешки. Това, което си извадих като поука обаче е, че като цяло по отношение на определени поведения има неразбиране и неосъзнаване на рисковете. На фона на 160-200 случая на СМЪРТ на деца от подобни плажни изпълнения всяка година, аз недоумявам как може да видиш жена, която прави това, излага дете на риск, прави го публично, давайки “слънчев” пример на други млади хора и особено млади майки, които я гледат, и да защитиш тезата, че тя заслужава да носи отговорност за това дете.

Поводът да я спомена отново е, че Пепе отново, за мое недоумение, бе

Поканена да говори по репродуктивни въпроси

Скоро, и то от PR екип на лечебно заведение. Умишлено няма да спомена кое, но за мен вече излезе печална истина. Независимо от моя тон, от усилията ми да посоча какво е гнило в участията на тази личност, или от възмущението на много други жени, полза няма. Затова започваме и ще продължим да говорим с имена, с факти и с рязка, груба реторика, защото иначе… Ако замълча и не реагирам… Значи съм си заслужила Антоанет Пепе да говори за репродуктивни проблеми.