Много материали са изписани за т.нар. „подобрители“ – изкуствени оцветители и ароматизатори, които се считат за нежелани и ненужни в модерните козметични продукти. Козметичните компании са обект на сериозна критика за тяхната употреба, което уронва престижа им и вреди на техните продажби. Този факт ни кара да си зададем въпроса: защо тогава продължават да ги добавят?
Конспиративните теории настрана;
Истината се корени в навиците на потребителите.
Получаваме това, което купуваме, а не това, което твърдим, че искаме. А това, което нашето подсъзнание ни посочва да изберем, се е формирало като асоциация още през ранните ни години. Това би могло да се илюстрира най-точно с този анекдот:
Обучението на всеки фармацевт по дисциплината „Технология на лекарствените форми“ включва изготването на т.нар. естествени ароматни води. Те представляват течни извлеци на етерични масла от органите на растението, в което се съдържат (терминът е „дрога“). Тъй като етеричните масла са безцветни до леко жълтеникави течности, ароматните води имат същия цвят. Когато показах моята ментова ароматна вода на приятелка без фармацевтично образование, тя възкликна:
– Но това не е от истинска мента, нали?
Засмивайки се, отвърнах, че за фалшива мента досега не съм чувал и я попитах защо смята, че ментата не е истинска.
– Защото не е зелена!
И наистина, в съзнанието на повечето хора съществува асоциацията „растение = зелено“. Това е нормално, предвид факта, че повечето растения са зелени (заради хлорофила, съдържащ се в тях). Хлорофилът е естествено багрило, което осъществява храненето на растението, но той не се извлича за ароматни води, защото не е необходим.
Така че нищо, което се извлича от мента например – дали сироп, дали ароматна вода, или дори ментов спирт, не би трябвало да е зелено, а ароматът на естествения извлек от мента е много по-слаб от очакваното, защото няма добавен изкуствено добит ментол.
Въпреки това, както ароматната вода в случая, ако козметичният продукт не е с цвета и миризмата, който потребителят очаква, това може да внесе объркване и продуктът да остане на витрината, докато друг, „по-конвенционален“ да бъде закупен, макар и с допълнителни оцветители и ароматизатори. Затова ментовият сироп, който купуваме от магазина и пием, боядисва езика ни.
Следователно, за да спрем да получаваме продукти с оцветители и ароматизатори, просто трябва да престанем да ги купуваме.
Това ще стане, когато осъзнаем какви асоциации правим по отношение на аромата и цвета на своите продукти и да не им се поддаваме, а да взимаме решенията си рационално.
Най-често срещаните подсъзнателни асоциации, които съм забелязала, са следните:
- Добър продукт – приятна миризма. Липсата на аромат или наличието на „нестандартен“ такъв може да отблъсне потребителя от даден продукт. Това е грешка, защото съществуват вещества, които са полезни и много добри опции за Вашата кожа, които нямат приятна миризма…. или дори миришат отвратително. Такива са например катраненият сапун и каолинът.
- Опредени растения се асоциират с ярки цветове, най-често отговарящи на цветовете на листата, плодовете или венчелистчетата им: ментата със зелен цят; розата – с розов, лимонът – с жълт. И трите извлека, които изброих, всъщност имат жълтеникав цвят. Направете си експеримент – поразходете се из козметичен магазин и вижте колко от продуктите, които твърдят, че съдържат тези екстракти, нямат допълнителни оцветители и ароматизатори.
- Аромат – приятно изживяване. Много продукти имат добавени аромати, защото потребителите търсят определени миризми и ги свързват с приятни изживявания. Шампоанът с „аромат на океан“, с ярък син цвят ще привлече повече потребители от такъв с жълтеникав цвят и с миризма на „болница“, въпреки, че последният съдържа подхранващи съставки и измива добре.
- Аромат на растение (етерични масла) – натурален продукт. Етеричните масла са ароматни, защото съдържат вещества, наречени терпени. Някои терпени отдавна вече могат да се синтезират и много козметични продукти съдържат такива терпени. В това няма нищо лошо, но е добре да се има предвид, че нещо с аромат на мента или на лимон не е задължително да съдържа мента или лимони.
Това са асоциации, които компаниите експлоатират изключително ефективно, за да продават своите продукти, но те не са единствените механизми за манипулация на потребителите. Ще изложа други типове „употреба“ на нашето съзнание срещу нас самите в други постове.
Искам обаче да обърна внимание на един доста сериозен въпрос:
Вредни ли са ароматизаторите и оцветителите в козметичните продукти?
Въпрос, който е много горещо дебатиран, и то с право. Като цяло мнението ми е – не, изкуствените подобрители не са „токсични“ в количествата, в които се намират в продуктите, но за съжаление много от тях са доказани алергени. Ще обясня какво точно имам предвид.
Когато се разболеете, много от симптомите, които изпитвате, не се дължат на бактериите, вирусите или гъбичките, които ви атакуват, а на
Защитните реакции на организма
Много типичен пример за това е високата температура – тя е телесна реакция към инфекция.
Целта ѝ е да направи вашето тяло прекалено горещо, за да не се чувстват болестотворните агенти удобно там. Кашлицата и хремата също са защита – с тях се изхвърлят неприятелите навън. Гнойта е смес от мъртви, живи и полуживи бактерии в люта битка с клетки от имунната ви система.
Имунното „оръжие“ – антибактериален белтък на име миелопероксидаза, дава на гнойта нейния „прекрасен“ зеленикав цвят. С други думи, много от болежките, които изпитвате при болест, реално идват от вас – вашия мозък или вашия имунитет. Това обяснява и алергиите.
„Алергия“ е общо име на заболявания, които са резултат на свръхреакция на имунитета.
С прости думи, вашите имунни клетки атакуват вещества, които не са опасни за организма ви. Имунитетът вижда враг там, където него го няма, и се опитва да направи вашето тяло негодно за живеене на
този „враг“ – толкова негодно, че и на вас ви се иска да избягате от него. Алергия не се „причинява“ от нещо външно, тя е реакция на имунитета към агент, към който не би трябвало да реагира (него наричаме алерген). Медиците различават 4 типа алергични реакции. При козметичните продукти най-чести са реакциите от 4-ти тип, или така нареченият „клетъчно – модулиран забавен тип“. Представляват алергични реакции, при която симптомите настъпват по-късно и не са толкова тежки, както например при анафилактичната реакция от първи тип. Към тях се включва контактният дерматит или „обриването“.
На теория всичко, което попадне в тялото и не е част от самото него, може да стане алерген. Това важи както за естествени, така и за синтетични вещества. Затова, ако зададете въпрос на търговец „Този продукт съдържа ли алергени“, той отклонява въпроса и казва
„Всичко може да е алерген“.
Отговорът е подвеждащ обаче, защото някои вещества са доказано по-вероятни алергени от други. Много оцветители и ароматизатори могат да станат обект на атака от вашия имунитет и да се превърнат в алергени. Това важи както за изкуствени, така и за естествени, „био“ вещества. Етеричните масла например много често се оказват виновник за алергии. Затова е разумно да се избягват колкото се може повече веществата, които са там „за хубост“ – оцветители и ароматизатори – и не оказват пряка полза за кожата.
От друга страна обаче, демонизирането на изкуствените подобрители създава нова асоциация, която също е изключително подвеждаща. С нарастването на стремежа на много хора към „връщане към природата“, постепенно думите „изкуствен“, „синтетичен“ станаха синоними на „вреден“. Тази асоциация се използва също от много компании, което ни връща на темата „растение = зелено“. Това, че продукт съдържа растения, не го прави нито по-ефективен, нито по-безопасен от някой със 100% изкуствен произход. Всичко зависи от това какви са субстанциите, които се използват, и в какви количества. Но това ще е тема на друг пост.
Вашият коментар