Рядко се намират пътеписи, които са концентрирани в една определена тема, не мислите ли? Ако разровите целия Интернет, ще видите, че блоговете за пътувания са безразборна мешавица от лични впечатления без цел и без посока. Тук-таме някой може да систематизира писанията си спрямо определена тема, за което ги поздравявам. Защо обаче темата е винаги “храна”, не мога да кажа. Явно хубавата манджа е като хубавата жена – можеш да я намериш навсякъде и да пишеш хвалебствия за нея; особено важно свойство на яденето е и, че е много по-неангажиращо и според някои, доста по-приятно от заниманията, които извършваш с една дама.
Моите пътеписи са посветени на
Фармацията – не наука, а начин на живот
Онази неизменна част от битието, за която се сещаме само, когато имаме нужда от нея. На нея са посветили съществуването си хиляди хора, но аз ще се спра на аптекарите и техния храм – аптеката. Ако знаете колко се радвам, че… ох, момент… викат ме.
– Абе жена, къде е Клъвдий? – пита нервно мъжът ми. Тъмните му очи сканират цялата стая изпитателно, сякаш стаята е скрила обекта на търсенията му нейде из пазвите си и сега му се подиграва тихомълком.
– Клъвдий го изгубихме в Италия, не помниш ли? Сега ще пътуваме с Бух ал У’Бил.
Клъвдий и Бух ал У’Бил са два плюшени бухала, които пътуват с мен и съпруга ми из цяла Европа, снимат се с монументи и световноизвестни артефакти като “Мона Лиза”, Бранденбургската врата и Давид на Микеланджело. За тях се знае, че са непоправими пияници, развили остър нюх за хубави вина, хубаво шампанско, хубав ром и хубава гроздова. За съжаление, единият от тях се изгуби в италианската област Пулия тази година и на славното дуо беше сложен край.
Както и да е, взимаме Бухът (задължително с пълен член!) и отлитаме за Германия, където ще разгледаме
Нюрнберг и някои околни градчета
Още на следващия ден заминаваме за Ротенбург. Две прекачвания са нужни, за да достигнем града, пътуването отнема около час и половина. Новата част на града се прекосява бързо, за щастие, защото не се отличава с нищо особено. Дори на фона на това, което виждаме в Altstadt (Стария град), новият ни се струва толкова безличен и сив, че чувството е, все едно си попаднал в гробище. Единственото радващо окото яркочервено петънце е алената буква А, която обозначава аптеките в Германия. О, не, не е една, две са! Аптеките са точно пред входа на Стария град, на около 200 метра една от друга, а толкова различни… Едната е типично съвременна структура, с неизбежните промоции на летни слънцезащитни продукти на Биодерма, които, вече излезли от сезон, явно се чувстват ненужни. Спрейове и кремове, застанали вертикално и подредени като оловни войничета, забравени от поотраснало момче, виновни, че не са ги купили, се опитват да заемат колкото се може по-малко място под надписа “Rabat”, сякаш ги е срам. Поглед навътре разкрива типичните витрини с типични продукти за баня, както и малка жена с бяла престилка, която снове между тях като миниатюрно паяче и подрежда стоката си.
Другата аптека е пълната противоположност на гореописаната. Строга и внушителна, тя се издига на една уличка ширина от Стария град. Толкова е притихнала и недружелюбна, че дори не желая да се приближа, за да я поогледам отблизо. Сградата е висока и хвърля тъмна сянка върху уличката, давайки ѝ черна ивица на фона на бледосивото, което я заобикаля. Странно е как такава аптека е боядисана в светложълто. Този цвят разваля първоначалното чувство на уважение и ѝ придава малко комичен вид, като златисто пате, облечено в погребален костюм.
Влизам в Аltstadt и дъхът ми секва
Виждали ли сте малките кукленски къщички по коледните магазини в България? Не са често срещани, но ги има. Този град е така построен, сякаш някое божество е хванало кукленските къщи, уголемило ги е до човешки размери и ги е подредило като селище. Тук е пълно с хора и е лесно да забележиш местните. Те като че ли се разделят на два вида – пълнички и руси и слаби и светлокестеняви. Трудно е да видиш чернокоси и тъмнооки хора, а когато видиш такъв, той често дори не владее немски. Вървя по главната улица и първото нещо, което зървам, е малка кръчмичка с розови цветя на балконите. Като всички други сгради в Ротенбург, и тя е с триъгълно покривчe и прилича на захарната къщурка от кошмарите на Хензел и Гретел. Само че фрашкана с бира. Маркирам я за по-късно наум, че Бухът може да ожаднее, нали, не за друго, и продължавам нататък. На витрината на малко магазинче виждам
Ротенбург – коледния град
Градчето е буквално копие на големия Ротенбург. С височина една педя, то има всичко, което е нужно на всяко самоуважаващо се селище – поща, кметство (Rathaus), кулички, сладкарница, пред която играят весели дечица… дори същата кръчма, която бях видяла преди 5 минути в доста по-голям размер. Но нещо липсва.
– Еxcuse me, have you got any pharmacу? (Извинявам се, имате ли аптека?) – питам аз.
– Оf course (Разбира се!) – отвръща веселият немец и взима едно от островърхите здания, което се побира идеално в ръката му. Керамичното произведение на изкуството очевидно е било създадено с много любов. Представете си нещо средно между къща, аптека и сладкиш – от онези къщички, които слагат върху тортите, но точно копие на реална сграда. Под светлината на силната лампа покривчето е сякаш с глазура от течна глюкоза – прозрачна и лъскава. Всеки детайл изпипан до миниатюрно съвършенство, аптечката сякаш се моли да я купиш. Седиш и се чудиш как е възможно някой да си е играл толкова много, за да създаде този модел. И що за идиот не би се разделил с 27 евро, за да притежава това късче от Ротенбург завинаги? Замисляш се и (ако си с леко нестандартно мислене) се убеждаваш, че всъщност този коледен град с кукленските къщи не е оригиналът. Напротив, някой екип от весели немски строители е видял миниатюрното селище в магазинчето и е решил да изгради негово копие в реален размер.
А истинската аптека?
Внезапно ме обладава силно желание да видя първообраза на това миничудо. Дали е толкова красива, като мъничката си посестрима? Излизам от магазинчето и се устремявам към площада, където се намира кметството. Поглеждам наляво и я зървам. Колко е красива само! Дори малката куличка точно под покривчето е същата, като на керамичното копие. Под прозорците са поставени червени саксийни цветя – същински пухкави якички, заметнати върху дограмата, за да пазят топло. Подпорни дъски с цвят на въглища се пресичат като пътища на фона на бялата боя, придавайки на сградата онзи типичен немски изглед, който сме свикнали да виждаме от коледните картички. Marien-Apotheke… как ли изглежда отвътре?
Шмугвам се в аптеката и откривам, че интериорът ѝ е издържан в класически фармацевтичен стил. Здравното заведение е явно на доста години и не се свени да парадира с историята си. Старовремски везни заемат голяма част от гишето. Наравно със съвременните щандове с козметика стоят наредени порцеланови съдове с надписи на латински: опиева тинктура, корен от ружа, рициново масло и др.
Разбира се, когато излязох от аптеката, почти забравих за нея и почти изгубих представа за собствената си личност, тъй като попаднах в музея на Коледата и прилежащия ѝ магазин. Но това е история за друг път. Мога дамо да кача малко снимки и да ви уверя, че Бухът много хареса немската бира в една от кокетните кръчмички. Когато се опомни животинката, вече беше обратно вкъщи в Нюрнберг.
Вашият коментар