В името на науката миналата седмица проведох експеримент. Обявих, че имам алергия към феноксиетанол , и тръгнах да търся специалист, който ще ми препоръча подходяща козметика. След като обиколих няколко дерматолози и аптеки в търсене на жива душа, която ще ми помогне, се обърнах към големите козметични вериги в моловете. Какво се получи?
Козметичен щанд 1
“Разбира се. Ще помогнем. Тази съставка нали е изкуствена?”
“Да. Това е консервант”.
“Веднага ви показваме този чудесен крем. Той е на 100% натурална козметика и няма как да съдържа изкуствени добавки”.
Погледнах крема. Съдържаше феноксиетанол.
“Ами значи е на 98-99% естествен”.
Козметичен щанд 2 (студио за коса и маникюр 2 в 1)
“Нямам идея к’ва е тая съставка. Вижте си го”.
Козметичен щанд 3:
Малко, забутано в ъгъла на мола магазинче, което предлагаше биокозметика.
“Не знам, не мога да помогна. Чакайте, ще питам шефката по телефона”.
Шефката изстрелва 3 продукта без феноксиетанол на прима виста. Впечатлена, си купувам единия от тях. (Очаквайте ревю).
Козметичен щанд 4:
“Ние предлагаме дермокозметика от най-висш клас. Щом се съдържа тази съставка в нея, значи е безопасна. Имате алергия към нещо друго”.
Козметичен щанд 5:
“Нашата козметика е повече от масовите продукти. Погледнете в аптеките, там са специалисти и ще ви помогнат”.
И така нататък, в този дух.
Защо се получава така? Не искат ли да помогнат и осъществят продажба? Или просто нямат възможността?
Проблемът е комплексен, но ще се опитам да го разшифровам по аспекти.
На първо място:
Тези, които имат най-големи познания, нямат достъп до пазара
Това са вашите дерматолози. Дерматологът е в своя кабинет, а не на щанда. Той може да изпише лекарства, защото е запознат с тях.
Българските лекари имат капацитет и са много добре тренирани по отношение на фармакологията на лекарствените продукти. Но за козметика? Тя се счита за стока “под достойнството” на медицинския специалист. “Мажете се там нещо” е най-често срещаният отговор, последван от рецепта със стандартния продукт на Bioderma, Avene или друг бранд, с който лекарят е свикнал да работи.
Този недостатък на дерматолога постепенно намалява, заради усилената работа на козметичните брандове от “дермокозметиката” с лекари. За съжаление, информацията, която специалистът получава, е изкривена, със силен привкус на реклама и несъстоятелна. Това води до разочарование на пациента, а оттам и на лекаря. Така козметиката като средство бива запратена в “девета глуха”.
Фармацевтът е второто звено по веригата
За дамите със специални нужди по отношение на кожата си. От всички той е може би най-важен, поради това, че има достъп както до пазара, така и до знанията. “Достъп” обаче не е равно на “усвояване” на тези факти. Подобно на лекарите, много фармацевти също считат козметиката за нещо нетолкова важно и не са запознати с нея. В големите вериги козметиката се делегира на помощник-фармацевти на отделно гише.
Никъде в 5-годишния курс на магистър-фармацевта няма задължително обучение за козметика. Единствено предметът “Технология на лекарствените форми” (ТЛФ) дава общи знания за средствата, нанасяни на кожата, консерванти и други помощни вещества. Отново обаче се набляга на лекарствени форми, а не на козметични такива. Козметика може да се изучава само като свободноизбираем предмет за един семестър по два часа седмично, към катедрата по ТЛФ. Публична тайна е, че малко хора го избират. Студентите масово се записват на курсовете към катедрите по фармакология и фармацевтична химия с анализ. Това са най-тежките ни държавни изпити и повечето считат, че избирането на такъв курс ще ни помогне за държавния. Аз също се записах с фармакология поради желанието си да замина по програма Еразъм именно с това направление. Така че, да. За съжаление ние, медицинските специалисти, сме тренирани по съвсем други дисциплини и често козметиката ни е непозната.
Консултантите по козметика, макар и необразовани по отношение на съставки, също трябва да могат да поемат нужда на клиентка от този тип. Биомагазините, поради ориентацията си към такъв вид дами, много често реагират по-адекватно от фармацевти и козметици, взети в едно. За съжаление, издънки се случват и там. Вярата, че “щом е био, значи е хубаво” ги кара да стоят слепи към скрити опасности и подвеждащи реклами.
Като цяло мога да кажа, че пазарът е крайно неадекватен към дами със специални нужди. Потребителското внимание е единственият начин, който може да ви спаси, ако страдате от алергия или непоносимост към конкретна съставка. Консултация със специалист е възможна, само ако намерите такъв, който познава пазара и може да реагира адекватно на изискванията ви.
Вашият коментар