Скъпи инфармацки,
Каква седмица! Получих бонус към заплатата си покрай повечко заработени часове. За какво го изхарчих?
За визитации по дерматолози. Не се шегувам. Причината? Несъществуваща алергия към козметика и по-точно феноксиетанол.
Не знам дали съм споменавала друг път, но причината да “навляза” толкова в света на козметиката беше моят собствен проблем – алергия към конкретна съставка. Убедена съм, че няма как да бъда единствена. Затова реших да проверя каква помощ може да получи жена в подобна на моята ситуация. Направих един социално-козметичен експеримент, за да видя как триъгълникът лекар-фармацевт-козметик ще се справи с един далеч нерядко срещан казус. Измислих си алергия към феноксиетанол – често срещан консервант в козметиката. Отидох в София. Посетих трима дерматолози, четири аптеки, два големи козметични бутика в мол и няколко други козметични щандчета. Резултатите бяха много интересни. Нямам намерение да споменавам имена, марки и вериги. Не считам, че е етично. Въпреки това споделям с вас, за да се ориентирате за състоянието на системата, в която се намираме.
Как реагираха дерматолозите?
И тримата лекари ми обясниха доста подробно какво е алергия, от какво възниква и ме разпитаха за симптомите. Разясниха ми, че феноксиетанол е консервант и често срещан. Убедени, че се касае за контактен дерматит от алергичен произход, ми предписаха адекватно, стандартно лечение и ми препоръчаха да избягвам съставката. Никой не можа да посочи козметика без този консервант, която да ползвам. Един лекар ми написа на гърба на рецептата как изглежда думата “PHENOXYETHANOL” , за да я разпознавам и избягвам. Втората дама не беше много сигурна, че съм алергична точно към него. Посъветва ме да намеря козметика на принципа “проба-грешка” и да се придържам към нея, щом я открия веднъж. Третият лекар извади брошура с продукт, оставена от медицински представител и ми каза, че има спомен за липса на някакви консерванти в него. Не беше много сигурен обаче дали липсва феноксиетанол или парабени. Даде ми брошурата и каза да го потърся в аптека. И тримата лекари бяха убедени, че в аптеката ще ми кажат кои продукти са безопасни за мен.
В аптеката
Аптека 1
“Аз съм помощник, тя магистърката ги знае тия неща. Сега обядва, изчакайте”.
Изчаках.
Магистър: “Към какво казахте, че сте алергична – хидроксиетанол?”
Аз: “Не, фенокси. Феноксиетанол”.
М: “Разбирам. Ето този продукт е за атопична кожа, така че би трябвало да няма консерванти. Да ви го маркирам ли?”.
Погледнах го и аз. Имаше консервант. Феноксиетанол.
Аптека 2:
“Ами заповядайте, разгледайте, то си пише на опаковката. Заповядайте, следващият! Със здравна книжка ли сте?”
Аптека 3:
“Нямам идея кое не го съдържа. Ако искате, ще ви покажа сериите за комбинирана кожа, те са ни хубави и много ги купуват”.
Аптека 4:
Още като влязох, съжалих, че го направих. Дамата с бяла престилка имаше немигащ, изпитателен поглед и се почувствах като сгафила ученичка, вместо като неин равноправен колега.
Фармацевт: Здравейте, кажете!
Аз: Търся крем за комбинирана кожа, но съм алергична към феноксиетанол.
Две стоманеносиви очи се впериха надменно в мен иззад касата. В следващата милисекунда усетих силен повей и видях тази стихия на здравеопазването вече на 3 метра зад мене, устремена към щанда с козметика. Бялата престилка се вееше зад пълничката ѝ фигура като наметало и аз неволно я асоциирах с Батман. Докато осъзная какво става, магистър-фармацевт Хаус беше отново пред мен, с чудесен крем за комбинирана кожа без парабени и феноксиетанол в ръка. Изражението на превъзходство и триумф над измислената ми алергия просто не подлежеше на описание.
“Трийсет и три и деветдесет. В брой или с карта?”
Стресната, платих бързо и без шум и грабнах продукта. Чак навън се усетих, че това е един експеримент и аз всъщност не съм алергична към феноксиетанол. Почувствах лека тъга и професионална завист. Знам, че каквото и да направя, никога няма дори да се докосна до величието на тази дама. А и вече бях с тридесет и четири лева назад. Бонусът от заплатата замина.
(Очаквайте продължение)
Надя, сега разбираш ли защо си като “последният мохикан” ?:) . Последната аптека, в която бях рекламираха серия продукти на една марка на промоция. Момичето с бялата престилка ми каза, че те всички за една и съща кожа – ” тя всичката е чувствителна” и ” не им знам цената” и т.н. Почувствах се виновна, че я занимавам.
Това се случва в София а представете си какво е положението в останалите градове и малките населени места.
Здравейте. Кой е кремът без феноксиетанол?
Аз съм с алергия към козметика за тяло и лице/ не знам точно към коя съставка/ и към всякакви масла.