Един от най-често срещаните рекламни слогани в козметиката е “Съдържа антиоксиданти!”… без да се обясни какво са антиоксидантите, как действат, какъв ефект да очакваме от тях. Днес ще ги разгледаме сериозно. Без рекламни измислици, моля.
Какво представлява окислението?
Окислението (или оксидиране, едно и също е) е процес на загуба на електрони от един атом или група атоми. Получава се (моля, обърнете внимание) – най-вече след взаимодействие с кислород. Затова и процесът се казва окисление – в него участва атом “пораждащ окисление” = кислород.
В този ред на мисли, ако някой отново започне да ви пробутва: вода, обогатена на кислород; кислородна терапия за кожа; кремове, богати на кислород… и твърди, че те имат АНТИоксидантни свойства, вече спокойно можете да му кажете, че ви лъже. Подгответе се за порой нападки, обвинения и злоба колко сте промити. Единствената ви защита е елементарният учебник за осми клас по химия, където това е обяснено.
Накратко: оксидант означава окислител. Кислородният атом е окислител, т.е. оксидант. По негова вина се сформират свободните радикали.
Какво представляват свободните радикали?
Ако си спомняте от биологията в 9-ти клас, клетъчното дишане представлява каскада от процеси, които са обвързани с приемането и предаването на електрони от различни атоми. Тези процеси се провеждат в клетъчни “органи” (органели), наречени митохондрии. Свободните радикали не са човечета-маршируващи войници, нито енергии. Те са групи от атоми, отпаден продукт на клетъчното дишане. Кислородът, който получаваме от въздуха и който попада във всяка жива клетка в организма, е откъснал електрони от тези групи атоми. Това ги прави много силно реактивни. В природата не е нормално атом да стои с непълен брой електрони в обвивката си дълго време. Той се стреми да запълни липсата, като се свърже с друг атом. Проблемът е, че радикалите често се закачат там, където не им е работа. Свободните радикали могат да се свържат с различни клетъчни структури, но най-голяма вреда нанасят на клетъчната ДНК – по-точно на нейните изграждащи я молекули (нуклеотидни бази). Ако тези радикали я увредят достатъчно, може да се предизвика и израждане на нормална клетка в туморна. Затова и в поп-здравната култура те се възприемат като нещо “много лошо”. Въпреки, че масово не се знае за какво става дума. А дезинформацията се разпространява активно от недобросъвестни търговци.
Видове свободни радикали
Моля, разгледайте табличката. В нея са описани свободните радикали, които най-често се сформират при клетъчния метаболизъм.
| О- | Кислороден отрицателен йон (отрицателно заредените йони се наричат аниони) |
| O2˙− | Супероксиден анионен радикал |
| ˙OH | Хидроксилен радикал |
| RO˙ | Алкоксиден радикал (R е символ на въглеводороден остатък) |
| ROO˙ | Пероксилен радикал |
Всички те са силно реактивни атоми и групи от атоми. Не енергии, моджо-джоджо, вълни или прочие измислици. Всичко е химия. Няма как да се премахнат с някакви вълшебни движения с ръце.
Какво са антиоксидантите?
Както казахме, антиоксидантите в живата природа са молекули, които пречат на увреждането на клетъчни структури от свободните радикали. Антиоксидантите в човешкия организъм биват два вида: ензимни и неензимни. Ензимите конвертират опасни оксидативни продукти до водороден пероксид, а оттам – и до вода. В този процес играят роля коензимни фактори като цинк, мед, желязо и други метални йони.
Неензимните антиоксиданти се разделят също на два вида според разтворимостта си във вода. Водоразтворимите (като вит. С и глутатион) се срещат главно в цитозола (вътрешността на клетката), докато мастноразтворимите, като вит. Е и А, картеноиди, растителни полифеноли и др., се концентрират в клетъчната мембрана. Те спират каскадата на образуването на свободните радикали по два начина: или реагират с кислородния агресор и се окисляват те самите; или даряват електрони на вече получилите се радикали, стабилизирзайки ги. Така радикалите губят реактивността си.
В козметиката се срещат по-често неензимни антиоксиданти. Сега, когато знаем какво са свободните радикали, и антиоксидантите, можем да разгледаме и видовете антиоксиданти. Но за това – в друга статия.
Знанието, което стои зад нашия информиран избор. Благодаря за този текст, Надя. Тъкмо прехвърлих интереса си отвъд витамин С към другите антиоксиданти – резвератрол, алфа липоева киселина, EUK 134….
Очаквам следващата публикация за антиоксидантите.
Поздрави!
Здравейте !
Наскоро мъжът ми ми купи електрическа кана за ” водородна вода ” – ” най-мощният антиоксидант ever ” . Краткото обяснение беше , че чрез електролиза , водата се обогатява с молекули водород. А молекулата на водородът е много по- малка от всички други рекламирани зелени чайове и тем подобни . Та затова водородът лесно прониквал навсякъде в тялото ни и се свързвал със свободните радикали. Въпросът ми е , дали имате някаква информация по въроса ?
Благодаря
Абсолютно невярно е.
“Водородна вода” не съществува. Водата има два атома водород в себе си. Ако има излишък от водородни йони, тя вече е разтвор на киселина и колкото по-силна е, толкова по-голяма е опасността буквално да ви разяде. По никакъв начин няма как вода с водород вътре да стане антиоксидант. Тъй като тази кана няма как да вкара водород във водата, на вас ще останат само рисковете от този фалшименто боклук да е направен от токсични и забранени пластмаси. Сещате се, че такова нещо няма как да минава проверки за безопасност поради факта, че е фалшиво, и е разумно да приемаме всяко уверение за безопасност като лъжа.
Най-мощният антиоксидант и златен стандарт в това отношение е витамин С, който е евтин, безопасен и ефективен, ако не го гъолтате по цели грамове дневно. 40 мг. е дозата на човек за ден, ако ее болен, можетее да качите до 200 мг. Ако е скорбут – до 500.