Този пост е важно съобщение, която никой не бива да пропуска. Медицинските специалисти в България не са неуязвими и ненаказуеми. Те се подчиняват на важни разписани правила в законодателството на нашата държава. Неспазването им е в най-добрия случай административно нарушение и в най-лошия престъпление по Наказателния кодекс. Това, което се случи, се случи поне преди седмица, защото когато аз надавам глас срещу някого, проверявам за кого става дума. Когато вашият лекар реши, че е над закона, вие имате право на защита! В случая искам да ви запозная с лъжите, които един самозабравил се медик може да ви изтърси, каква е истината и какво можете да предприемете. Това са лъжите на доктор Николай Маринчев от Бургас.

Беше 2013 година, когато ми се наложи да направя сериозен избор:
Да отида ли и ако да, къде? И ако отида, да се върна ли?
Въпросът беше за защитата на дипломна работа. В Медицинския университет да защитиш дипломна работа не е задължително. Завършва се с няколко държавни изпити. Ако решиш да защитиш дипломна, тя се работи поне половин година и те освобождава само от изпита по предмета, по който е писана. Мечтаех си да отида нейде из чужбина, да поработя по въпрос, който ме интересува, но имах възможности: Да отида в Брюксел с фармакогнозия, да остана в София с токсикология, или да замина за Германия с фармакология? Токсикологията винаги ми е била най-интересна, но мисълта, че в Германия ще се занимавам с рак и неговото лечение, все пак надделя.

Алтернатива на лошите практики в медицината е добри практики в медицината. Не е отказ от медицината.
Това ми дойде като отговор на спор, който завързах с три дами под Facebook пост за хомеопатията. Направих грешката да се отнеса с тях като просто с дами. Тези дами не са просто дами обаче. Те са майки. И доводите им срещу отричането на хомеопатията беше: