Беше 2013 година, когато ми се наложи да направя сериозен избор:
Да отида ли и ако да, къде? И ако отида, да се върна ли?
Въпросът беше за защитата на дипломна работа. В Медицинския университет да защитиш дипломна работа не е задължително. Завършва се с няколко държавни изпити. Ако решиш да защитиш дипломна, тя се работи поне половин година и те освобождава само от изпита по предмета, по който е писана. Мечтаех си да отида нейде из чужбина, да поработя по въпрос, който ме интересува, но имах възможности: Да отида в Брюксел с фармакогнозия, да остана в София с токсикология, или да замина за Германия с фармакология? Токсикологията винаги ми е била най-интересна, но мисълта, че в Германия ще се занимавам с рак и неговото лечение, все пак надделя.

Алтернатива на лошите практики в медицината е добри практики в медицината. Не е отказ от медицината.
Това ми дойде като отговор на спор, който завързах с три дами под Facebook пост за хомеопатията. Направих грешката да се отнеса с тях като просто с дами. Тези дами не са просто дами обаче. Те са майки. И доводите им срещу отричането на хомеопатията беше:

Нашето общество, бих казала, е общество, изградено от нормални хора, а не социопати. Нормалните хора имат естествена нужда да закрилят тези, които са пострадали от тежко събитие в живота си. Ако някой дойде при вас и ви каже, че детето му е болно, ще ви дойде първо да го изслушате. И да направите всичко възможно детето да се почувства комфортно. И ако родителят каже, че е болно заради извънземните например, няма да ви дойде първо да спорите с него.