Не исках пак да ви занимавам с темата за деца, защото е болезнена за много, но днес отново ми беше набит в очите проблем, който трудно се подминава без коментар. Едно дете е като живак и всяка майка е имала инфарктен момент в стил „аз за пет секунди го оставих“. Та в нашия случай дечко си беше намерил „трамплин“ към високата лавица със сиропа му за кашлица. Съответно паник сигналът е „Помощ, детето отровило ли се е?“. Не, не се беше отровил, слава Богу, Но възниква въпрос, който мен ме вбесява: защо Биг Фарма придава вкус на бонбони за продукти,потенциално отровни? И които спокойно могат да убият някого? Това е вкусът на безотговорността.
То иначе не го приема!
Еволюционно горчивият вкус е възникнал като усещане, именно, за да ни предупреди езикът ни, че сме поставили върху него нещо неядливо и потенциално ОТРОВНО. Най-разпространените растителни отрови, например цианидът и оксаловата киселина, са горчиви. Затова и децата търсят сладкото, което за тях е кодов сигнал за „въглехидрати“ и отбягват горчивото.
КЪМ СТАТИЯТА
