Вече има открит нов Delirium – бутик за доста интересни, нишови козметични линии, които не са често срещани на наш, БГ – чернозем. Решен в черно и златно, което ми бие на мутробарок, блях. Но… С разкошно лого на черна роза на черен фон – стилно, секси, семпло! Снабден с охрана и прекрасни консултантки (които не разбират от козметика извън това, което им е диктувано). Отидох, видях, ръснах едни пари и добих впечатления. Има ли смисъл да го посетим – този мистериозник? Освен познатите ни парфюми и козметика на Tom Ford, Estee Lauder, имаме и нови “запознайници”. Нов Delirium в мол Paradise! За или против?

Две думи – Bobbi Brown
Не, нееее, не вдовецът на Уитни Хюстън, който се разхожда със снежнобял кокаин, валящ на парцали от носа му. Боби Браун е мацка – гримьор, която има собствена линия под шапката на Estee Lauder. Рядко срещана в България, Боби се слави с червилата си – тя започна марката именно с 10 на брой луксозни цвята за устни, които станаха неимоверен хит (и има защо). Бих ги сравнила с линията Envy на Estee. Изобщо червилата на Estee и подопечната ѝ марка са страхотни – нещо, което не мога да кажа за други продукти на Estee, като сенките за очи. Тепърва ще тествам какво за очи предлага Бобчето. Не искам предварително да хвърлям боб (хех) и да давам мнение за продукт без тестване. Така правят добрите блог-момичета, нъл тъй? Но има продукт, който взех от тоз “Нов Delirium в мол Paradise – йей” и ще разкажа за него.
Bobbi Brown Extra Lip Tint

Ако знаете за любимия ми балсам за устни – EOS, значи ще имате идея за консистенцията на този стик. Ей, Богу, заслужава си 55 лева! Толкова е галантен, по джентълменски целуващ женските ви устни. Плъзгащ се като Плюшченко на лед, съвършено леко и приятно, без да оставя лепнещи муцки – това е добра новина за момичетата, обичащи патешка мутра-селфи стил. За нормалните също има какво да се даде – освен феерична мекота и липса на ефект “напльоках си устните със свинска мас, или така поне усещам”, цветовете са деликатни, НО ГИ ИМА. Моят нов балсам, цвят Bare Raspberry, е първият ми продукт на Bobbi Brown въобще и аз останах възхитема от него. Не търсете трайност обаче – това е стик за в чантата и за многократно нанасяне. Но поне можете да се целувате, без устните ви да са влажни и мазни като зурла на шопар.
Внимавайте с Grown Alchemist – алхимията е прескъпа!

“Нов Delirium в мол Paradise” е фраза, с която съпругът ви е възможно да се гътне с тихо, непредсказуемо “ъх”, ако разбере цените на много от продуктите там. На всичкото отгоре бялата козметика, като Grown Alchemist марката, има подвеждащи твърдения. Какво значи “детокс”, по дяволите? Фармацевтите знаем – нищичко. Няма крем, който да освободи клетките и тъканите ни от реални или имагинерни токсини и това е безспорен факт. Най-малкото можете да разберете това, като обърнете отзад състава и го сравните с “не-детокс” крем, по-евтин и по-скромен.
Нарцисизмът на цялата линия е оправдан само до някъде – да, има хубави продукти на GA. Шампоаните са много добри и безсулфатни, регенериращият нощен крем си заслужава… а всъщност не, не си. Заради цената. 208 лева е този крем в Амазон! ЗА цифром и словом 40 (forty, сорок, читирийсе, четиредесет, четиресе, направих 66, печеля сантасето). Невропептидите, които съдържа, могат да се намерят в по-евтини продукти – и аз ще пиша за това скоро. Буквално можете да прекръстите този ъгъл на Амазон на – “Аман-зон” – зона, в която има добри неща, АМА АМАН ОТ ТИЯ ЦЕНИ!
Честно, не си заслужава, ако изключите фактор “снобария”. Особено алергичните трябва да внимават. Например гореспоменатият “регенериращ крем” има ароматни терпени и други излишни вещества – извлеци от приятно ухаещи растения, само за “едната хубост да ни мириши на убаво”. На това отгоре им приписват и вълшебни качества, каквито не могат да имат. Това е същата измама, като орхидеята на Guerlain, която е включена в ужасно скъпия крем, без полза от това. (Вижте сериозно линка към статията за крема Orchidee Imperiale на Guerlain. Там има интересна оценка и факти за подобни отблъскващо-рекламирани парфюми в бялата козметика). И, говорейки за тоз дявол…
Нов Delirium в мол Paradise – истинският фурор. Парфюми

Щях да припадна, когато ги видях. Тоm Ford, кокетно изложен с всичките си парфюми от многобройните си колекции. С любимите ми представители – тютюн и ванилия и тусканска кожа (Tobacco & Vanille, Tuscan Leather). Oсвен тях има предложения и на прескъпата декоративна козметика на TF, която не съм пробвала и към която съм скептична. Предвид опита ми с ултраскъпи грим-линии на иначе парфюмни къщи. Тук се подвизават и Paco Rabanne, Jo Malone, ужасно скъпият и безсмислен La Mer, съблазнителната парфюмерия Kilian и още, и още… Страхотно. Съвсем обеднях в този прекрасен бутик…
На това отгоре получих най-противоположното на природата ми нещо. Заедно с несесер на Delirium от евтина кожа и хубави тестери на Estee, се сдобих с тестер на къщата Frederic Malle, линия Dominique Ropion. За пръв път я виждах извън ЦУМ в Москва! Парфюмът е Portrait of a Lady – и трябва да ви предупредя, че този портрет не е на млада жена. Няма свежест в този аромат. Прилича на онези полуевтини парфюми, които ползва баба ми, само че по-траен, по-скъп (в пъти) и предназначен за буржоазните баби. Жени, отрупани в перли, на 7-8 наниза, които да прикриват двойната им гуша, дошла от лакомия и пари, които бабата не знае вече как да изхарчи.

Ако не се возите с шофьор в Мерцедес, нямате тлъста котка на име Херцогиня или Пуци, и не се наричате “добре запазена дама на средна възраст и с положение в обществото”… Бягайте от този мирис. Всъщност, всичко се обяснява с посвещението на парфюма – книга от 1881. И го рекламират като “модерен и елегантен”. Модерната 1881-ва година – с мирис на бензоин, сандалово дърво, подправки като карамфил и всеки друг тежък аромат, който можете да измислите. Кошмар.
Има и други парфюми, които не съм “опитала”, но чакам да се отмириша от портрета на дамата, за да се почувствам пак на 30…
А нашият нов Нов Delirium в мол Paradise ще продължи да ни радва, пожелавам си – стига да имаме парите за тази радост.
Страхотна статия!!!
Хилих се през цялото време,защото буквално успях да ви видя,заровила нос в съставки и капачки за мирис
Уникална както винаги
Обичам те, Наде, хем честен и коректен човек, много знаещ, хем си с титан чувство за хумор. Дерзай!
Интересно ревю. Бихте ли обяснили защо Ла Мер е безсмислен? Това е един от малкото кремове, които съм срещала, в които активната му съставка е на първо място в състава му.
Здпавейте! Защото се позовава на съставка, която е доказано безполезна.
Страхотно се забавлявах с тази статия! Искам още такива. В България (а май не само) има голям глад за компетентно и честно мнение като Вашето относно декоративната козметика и парфюмите. Интересен феномен според мен е и фактът, че българката не се гримира смело, много рядко се носи червено червило, сякаш има някаква плахост в подчертаването на личността. А гримът е много важен, освен че придава свежест и изтрива умората, когато е нанесен както трябва, той е и част от корпоративния етикет в много компании, в публичния живот, политиката и дипломацията. Ще се радвам да чуя Вашето мнение по въпроса, защо не и в отделна статия.
P.S. преди време, в пристъп на безумие, си купих матово червило от Том Форд. Страхотно е, но е в графата “еднократни покупки”. Хубави могат да се намерят и от Catrice. А дори и Шанел е по-евтин от Том Форд.
Смехотворна статия, личи си, че
човека, който я е писал не разбира нито от козметика, нито от парфюми.
Изказването за Portrait of a Lady е потресаващо…Изглежда авторът харесва евтини парфюмчета, след като описва по този начин този шедьовър.
Парфюмът е въпрос на вкус, докато козметиката е въпрос на състав.