Историята на стъпването на козметика в България – Heliosbody

Винаги съм се чудила каква е мотивацията да се стартира козметичен бизнес. И когато мацките от Heliosbody ме повикаха да ги консултирам за своята козметика, която искаха да внасят – дали е хубава, дали има добри съставки, и дали си заслужава парите, нямаше как да не ги попитам.

Очаквах рекламни надиплени истории за мечти, сърца, летящи чинии и други велики интергалактически обекти, които са се озовали в правилния дом на астрологичния небосклон и са родили най-великата козметика на всички времена – и са позволили на тези мацки да я внасят.

Вместо това получих… дръжте се… история за печено прасе, президентски речи, Кариби и сангрия. Едно много приятно повествование, което с удоволствие ще споделя с вас.

(Между другото – да, козметиката е хубава. Изключително ме зарадва фактът, че момичетата приеха истината и си рекламират козметиката като това, което е. Продуктите са на oтлична цена за състава си и силно хидратиращи, с банан и алое. Не идват с тежки хвалби за извънземни способности и са без подвеждащи и безумни твърдения. Нещо достойно за уважение в днешно време).

Историята на Heliosbody

Навечерието на Новата 2017 година е. Три хубавици сме се събрали – руса, брюнетка и червенокоса. Русата – Мариела, е домакинята. Занимава се с индустриален кетъринг и затова за вечеря е предвидила печено прасе за трима човека и три деца – така де, един вид индустрия сме си. Евелина (брюнетката) е осигурила алкохола – около 3 кашона вино, за да преглътнем прасето. Аз съм на гости.

 

00:00 ч., химн, реч на президента, подаръци. Мариела ни раздава по едно хвърчащо листче, но със същия размах, какъвто приложи на прасето – „Билет до Тенерифе” пише!!! Каквооо?! Очаквах да получа книга – като миналата година!

 

Тенерифе – островът на вечната пролет и местоположението на източника на сърдечните ми терзания. Та представете си сега смисъла на този подарък – не е просто недообмислена екскурзия през март!

 

28.02.2017 г., Терминал 2, само половин час преди полета. Ако изпуснем самолета – няма да има нито пролет, нито любов. Бясна съм, но виждам кестенява и руса глави да тичат към мен. Грабвам се и аз и тичаме в синхрон към гейта. Полет 1889 за Тенерифе.

 

Само няколко часа по-късно

Стъпваме на острова на вечната пролет, а причинителят на сърдечните ми пориви ме гледа в очите (заради детската аудитория). Гореща любов през март, океан, сангрия, черни плажове, коктейли, паеля – не точно в този ред, но в този смисъл.

 

Няколко мигвания след това се сещаме, че на следващия ден пътуваме обратно за България. Хукваме за подаръци и спираме в дрогерията – защо пък не, магнитите са клише. Очаровани сме от белите буркани, ароматите, яркото зелено на алоето. По пътя за Тейде сме видяли плантации от алое вера и платано – вид банан, който расте само там. Обещанието за дълбока хидратация на крема за тяло с органичен банан и алое ни звучи автентично и излизаме с пълни торби. Предпазливо отваряме някои от бурканите и душим ароматите – банан, алое, моринга, манго – поръчали сме си плодова салата! Но не само ароматите плениха сетивата ни – кремовете са поръсени с прах от фея. Мажеш се и кожата ти мигновено става гладка и мека (Внимание – продуктово позициониране! J). Нашите приятели, сдобили се с канарски подаръчета за спомен питат за още.

 

София, април

Говорим си, че са ни свършили кремовете – все още горещи мартенски спомени се прокрадват в ежедневието. „Ех, да можехме да ги доставяме за нашия пазар… така винаги ще имаме под ръка” – даже не си спомням коя от нас първа го изказа на глас. Искаме още от канарската вечна пролет с аромат на банан и алое! Събрали кураж от ентусиазма на невежия, от качеството на продуктите, от мнението на хората писахме на производителя. Сега ми е като сън как представихме идеята си на нашата приятелка Силвия, която да се заеме с операцията, как се преборихме с първоначалната планина от регламенти, закони, нотифициране, регламентиране, регистриране и прочее бумаги и дейности.

 

Сега борбата продължава, но пролетните емоции са винаги в сърцата ни.