Хидратация на кожата… или липидизация?

С напредването на зимните студове  въпросът за хидратацията на кожата стои все по-остро. Съществува обаче една особеност, която се пренебрегва, и тя е разликата между хидратация и липидизация – дали кожата има нужда от влага, или от липиди, които да попречат на влагата да се загуби. Много дами със суха кожа опитват хидратиращи съставки като хиалуронова киселина без резултат, защото в действителност това, от което имат нужда, са повече  липиди.

Така се купуват кремове, които просто не вършат работа. И причината не е в производителя.

 

Какво правят хидратиращите съставки (хюмектанти)?

Хюмектантите са вещества със силно хигроскопични свойства – т.е. способност за изсмукване на влага от околната среда и задържането ѝ в себе си, подобно на гъба. Разположени на повърхността на кожата, тези съставки привличат водни молекули от дермата и ги задържат в епидермиса, осъществявайки хидратация.

Най-класическият хюмектант е глицеринът – поливалентен алкохол. Рекордьор в задържането на вода е хиалуроновата киселина, която може да задържи в себе си вода в количество, стотици пъти по-голямо от собственото си тегло. Други примери за хюмектанти, използвани в козметиката, са уреята,  млечната киселина, пиролидонхидроксилна киселина, желатин, сорбитол, мед. Някои хюмектанти проявяват и емолиентни свойства.

Хидратиращите съставки са подходящи за всички видове кожа. Особено са подходящи при проблеми като вроговяване на кожата. Страничен ефект на някои от тях (като урея) е възможно раздразнение, като при по-висока концентрация на урея може да се предизвика и кератинолитичен ефект. Oсновен проблем на хюмектантите е, че, парадоксално, те могат да увеличат трансепидермалната загуба на вода, като абсорбират влага от дермата нагоре към епидермиса.

Какво правят емолиентите?

Думата “емолиент” е много объркваща, тъй като може да има различни значения в зависимост от контекста. По дефиниция тя означава “вещество, омекотяващо кожата”. Произходът ѝ е oт латинския глагол “mollire” – “омегчавам”. Козметолозите наричат емолиенти вещества (обикновено неполярни), които със своето действие карат кожата да се усеща по-гладка и плътна. Масово обаче се бъркат различните видове емолиенти.  Много козметолози наричат и глицерина емолиент.

По-тясната дефиниция на емолиент, която смятам да използвам тук обаче, е “вещество, което подпомага бариерната функция на кожата, производство на ейкозаноиди и клетъчна сигнализация”. Това са вещества като: сквален, серамиди, псевдосерамиди,  някои мастни алкохоли и мастни киселини. Някои от тях имат и частични оклузивни свойства.

Тези вещества подобряват бариерната функция, като “заздравяват” пространството между клетките на stratum corneum – кератиноцитите. Те обаче не са хигроскопични, както хюмектантите, нито образуват филм върху повърхността на кожата, както оклузивните вещества (или го правят в по-ниска степен).

Няма да излъжем, ако кажем, че емолиентите са най-разпространените активни вещества в козметиката. Одобрението на клиентите за усещането, което изпитват върху кожата си, заедно с ниската цена на тези вещества, ги прави любими на козметичните компании.

Те са подходящи за широк кръг лица и почти всички видове кожа. Колко ще повлияя положително, зависи от вида емолиент, който е избран, количеството и качеството на производство на суровината.

От своя страна емолиентите се делят на няколко вида:

• Сухи (децил олеат, изопропил палмитат, изостеарилов алкохол);
• Мастни (рициново масло, глицерил стеарат, октил стеарат);
• Астрингентни (циклометикон, диметикон, изопропил миристат);
• Протективни (диизопропил дилинолеат).

 

Оклузивни вещества (оклузивни емолиенти)

С лоша слава заради комедогенност, оклузивните вещества обаче са спасителен пояс за стотици хора с много суха кожа, атопия, ксерози.  Те сформират силно хидрофобен филм върху кожата, блокирайки трансепидермалната загуба на вода (TEWL).

Най-популярният, обсъждан, често използван и парадоксално, мразен, е вазелинът. Бивайки нефтен продукт и в този смисъл не “екологично чист и природен”, на него се приписват какви ли не ужасяващи характеристики – от канцерогенност до дефекти у новородени!

Истината е, че вазелинът е и си остава най-ефективният оклузивен емолиент. Той спира загубата на вода през кожата 170 пъти по-добре от маслиновото масло и само 5% вазелин в крем намалява загубата на вода с 98%. Ланолинът, за сравнение, я спира само с 20-30%.

Въпреки това вазелинът по мое мнение е крайно средство при много суха кожа, поради комедогенност и неприятни усещания по време на употреба (мазен, попива навсякъде и оставя неприятно усещане за нечистота и загряване на кожата). Не могат да се изключат и алергични реакции. За по-леки случаи други оклузивни вещества могат да бъдат по-подходящи, като растителни восъци, стероли и други.

 

Как да разберем от кои вещества имаме нужда?

Ако  сте с мазна кожа, хюмектантите трябва да ви бъдат приоритет.

Вроговената и зачервена кожа има нужда от хюмектанти и емолиенти (най-често крем с урея).

Ако кожата ви е много суха, чувствителна и изпръхва зимата, оклузивните емолиенти биха били перфектни за вас.

С правилния подбор на хидратиращи и липидизиращи вещества вашата кожа ще получи най-накрая грижата, която заслужавате.