Какво ще рече “хипоалергенен продукт” или “непредизвикваща алергии козметика”?
Знаете ли? Ако знаете, кажете ми. Защото аз не мога да бъда убедена, че такова нещо съществува.
Както винаги в козметичната индустрия, това, което не е дефинирано със закон, не означава почти нищо.
Такъв е случаят и с думата “хипоалергенен”
Преди време говорех за понятието “медицинска козметика” и това, че е кухо като барабан (а вече и забранено със закон – мерси за инфото, Лидия!). “Натурална козметика” също може да бъде огромна лъжа, защото няма писани правила какво е натурална козметика – един продукт с феноксиетанол, парабени и тон изкуствени съставки може да се води “натурален”, само защото в дъното на списъка на съставките се мъдри някой растителен екстракт.
Алергията е непредвидимо състояние, което не зависи от дозата на алергена. Тя е ненормална имунна реакция и може да възникне от всичко. Да, има вещества, за които е по-вероятно да възникне алергия, отколкото за други. В козметиката това са някои консерванти, оцветители, етеричните масла, терпените, ароматизатори и някои други. Въпросът е, че в много “хипоалергенни продукти”
Тези вещества присъстват
Един продукт може да съдържа феноксиетанол, 3-4 оцветителя и ароматизатор и пак да бъде наречен “хипоалергенен”. Никой няма да бъде наказан за това, защото няма закон, който да го забранява.
Реално няма никаква разлика между продукт, наречен “хипоалергенен” и такъв без този бомбастичен етикет.
Вижте само съдържанието на “хипоалергенен продукт” – Avene Hydrance Optimale хидратиращ крем. С червено са подчертани веществата, за които има неоспорими доказателства, че са алергени.
Aqua, Ethylhexyl Methoxycinnamate, Octocrylene, Bis-ethylhexyloxyphenol Methoxyphenyl Triazine, Cyclomethicone, Aluminum Starch Octenylsuccinate, Polymethyl Methacrylate, Potassium Cetyl Phosphate, Benzoic Acid, Beta-sitosterol, Caprylic / Capric Triglyceride, Carbomer, Chlorphenesin, Disodium EDTA, Parfum (Fragrance), Glycerin, Glycine Soja Extract, Hydrogenated Coco-glycerides, Lecithin, Phenoxyethanol, Poloxamer 188, Sodium Hydroxide, Tocopheryl Glucoside, Xanthan Gum.
Подчертавам, че тези вещества не са ОТРОВНИ, и няма да умрем от тях. Но за една кожа, склонна към алергични реакции, те могат да бъдат отключващ фактор за свръхчувствителност към себе си, а веднъж появи ли се такава, остава за цял живот.
Така че, моля ви, не се поддавайте на заблуди. Четете етикета внимателно и се обърнете към специалист, който разбира нуждите на вашата кожа.
Това че няма държавен контрол,прави ли всички хипоалергични продукти фалшиви? Измамата на голяма част от фирмите прави всички продукти фалшиви? Мисля не ,и го казвам от личен опит
Скъпи Красимир,
Няма продукт, който да може напълно достоверно да докаже, че даден продукт е “хипоалергенен”. Такова понятие е откровена лъжа. Поздрави!
Здравей Наде,
Не е тук точното място да попитам (а и не по темата), но докато четях статията се присетих за манията по корейската козметика в последно време, която стигна и до България. Би ми било интересно да споделиш твоята гледна точка-може да е просто за определен продукт/ сравнение между съставките/начин на употреба и действие и т.н.
P.S. Благодаря ти за блога, наистина е изключително полезен и смислен. :))))
Здравей, Полчо!
Ще направя рисърч по темата, обещавам. Дотогава, защо не погледнеш тази статия? Засегната е корейската козметика. Поздрави!
http://www.infarmaciq.com/2016/07/28/%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%ba-bb-%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b5/
Прочете първо определението що е то козметика: “Козметичен продукт” е всяка субстанция или препарат, предназначен за контакт с различните външни части на човешкото тяло – кожа (епидермиса), коса, нокти, устни и външни полови органи, или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или корекция на миризмите и/или предпазване и поддържане в добро състояние.” Козметичните продукти нямат претенции да са фармацевтични продукти, че да имат задължителните за лекарствата тестове!
Има достатъчно данни кои вещества са алергено-потенциални, но истината е, че никога не може да се знае коя съставка може да причини подобна реакция, и за това си има европейски портал! И има значение тяхната концентрация, има значение какъв точно е продукта и колко време ще стои на кожата! Всяка съставка си има свой Информационен Лист за Безопасност!
И най-накрая козметичните продукти ПРЕДИ да се пуснат на пазара ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се оценяват от дипломиран токсиколог за тяхната потенциална опасност, и тази оценка е неотменима част от тяхното досие. Отделно всеки продукт се нотифицира в Европейски портал.
И за натуралната и органична козметика пак не сте права – едно, че има правила (макар и на частни организации), друго, че има ISO за такива продукти, трето, че в ЕС съвсем скоро ще влезне в сила и Директива:
https://www.iso.org/standard/62503.html
Скъпа Ива,
Ще помоля за по-професионален тон. Когато човек е екзалтиран, прави грешки и е по-лесно да бъде оборен, а и изглежда нелицеприятно отстрани.
Разбирам донякъде фрустрацията ви. Нека обсъдим точка по точка какво точно съм имала предвид, и какво сте разбрала вие.
“Прочете първо определението що е то козметика”
Благодаря, че сте го дала. Би било доста плашещо, ако не го бях чела. За щастие, съм. И съм го изложила – беше част от лекцията ми с Ratio. Въпреки това, много хора не са запознати и е хубаво да го има в блога. Мерси отново.
Козметичните продукти нямат претенции да са фармацевтични продукти, че да имат задължителните за лекарствата тестове!
Сериозно количество тестове за козметика всъщност са по методи, зададени от Европейска фармакопея. 😉 Но фокусът тук е друг.
Не говорим дали лекарствата и козметичните продукти са едно и също нещо и дали трябва да отговарят на едни критерии. Идеята на статията е, че не е етично козметичен продукт да претендира за хипоалергенност, когато е очевидно, че няма как да я има (и точно по причините, които изтъкнахте вие). Лекарствата никога не са претендирали за хипоалергенност, за да бъде това някакъв стандарт. Самото понятие “хипоалергенност” е подвеждащо, нерегламентирано и откровена лъжа.
Има достатъчно данни кои вещества са алергено-потенциални, но истината е, че никога не може да се знае коя съставка може да причини подобна реакция, и за това си има европейски портал!
Точно затова никой продукт, козметичен или не, няма право да претендира за хипоалергенност. Благодаря, че потвърдихте думите ми.
И има значение тяхната концентрация, има значение какъв точно е продукта и колко време ще стои на кожата
Нетолкова.
Алергичните реакции са нежелани реакции със специфични характеристики, но по едно приличат с тези от идиосинкратичен тип – че са непредвидими и независими от дозата. Вие обаче ми говорите за доза (концентрация) – да разбирам ли, че се затруднявате с различаването на токсичност (остра и хронична), от алергенност? Това са две много, много различни неща.
“Козметичните продукти ПРЕДИ да се пуснат на пазара ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се оценяват от дипломиран токсиколог за тяхната потенциална опасност”.
Знам. Не ме учудва и никога не съм твърдяла, че продуктите на козметичния пазар са опасни за населението, което не е алергично към тях. Вижте по-горе. Моля, не бъркайте алергенност с токсичност. Моля.
И за натуралната и органична козметика пак не сте права – едно, че има правила (макар и на частни организации)
Тоест, няма правила. Когато говорим за правила, говорим за законодателство – което в момента няма.Аз съм говорила дълго и обширно за това, че сертифицирането на биокозметика се оставя в ръцете на частни компании – засегнах това и на лекцията си. Трябва ли да обяснявам защо да се оставя козметично сертифициране в ръцете на частни организации не е добра идея? Помните скандала със Soil Association и SLS, нали?
Още нещо. Прочетох внимателно линка, който пратихте. А вие прочетохте ли го? Цитирам:
ISO 16128-1:2016 provides guidelines on definitions for natural and organic cosmetic ingredients.
ISO 16128 does not address product communication (e.g. claims and labelling), human safety, environmental safety and socio-economic considerations (e.g. fair trade), and the characteristics of packaging materials or regulatory requirements applicable for cosmetics.
Превеждам:
ISO 16128-1:2016 дава указания за дефинициите на натурални и органични козметични съставки.
ISO 16128 не се отнася до продуктова комуникация (твърдения за козметиката и етикетиране), нито с безопасността на хората и околната среда или социалноикономически съображения (напр. fair trade – непреведимо; става дума за козметични суровини, закупени на реални пазарни цени от развиващи се страни, бел. моя), както и на характеристиките на опаковъчните материали, или регулаторни механизми за контрол на козметика.
Практически тази директива определя само кои съставки можем да наречем натурални и кои-не. Съображения като безопасност и най-вече алергенност не се покриват от тази директива. И, предвид това, че ние говорим именно за тези съображения, не виждам изобщо каква е причината да я дискутираме. Може би това е тема за под друга статия. 🙂
Накратко – съжалявам, но вашите аргументи ме оставят с впечатление, че не сте прочела внимателно нито тази конкретна статия, нито блога ми като цяло. Надявам се това да се промени, ако желаете да дискутирате с мен в бъдеще.
Поздрави,
маг. фарм. Надя Йорданова
Искате ли да преведете и какво точно означава хипоалергенен?
Или го бъркате с безалергенен?
Скъпа Ива,
“Хипоалергенен” буквално означава “с намалена способност да предизвиква алергии”.
“Безалергенен” в превод ще бъде “аналергенен”. 🙂
Възхищавам се на точността, аз също съм буквалист (професионално изкривяване), но в случая проблемът не е в латинския/древногръцкия.
За пореден път напомням (и се извинявам на дамите, които четат това за повторението). Хипоалергенен не означава нищо. Всеки продукт, ако желае, може да се нарече хипоалергенен, защото няма законово рамкирана дефиниция за хипоалергенен продукт. A причината за това са козметичните компании, които от 1953 година насам успешно блокират всеки опит за официално дефиниране и рамкиране на термина. Може би ще ни обясните защо?
Поздрави!
Точно така, хипоалергенен означава намалена способност да предизвиква алергии, а не че въобще не е възможно да ги предизвика. И причината, обективната причина е, че като се направи един крем, не е известно напълно какво може да се случи вътре между съставките, както и между съставките и опаковката, но и начина на съхранение и употреба. Отделно, че всяка съставка си има чистота, употребява се в различни части и за различни цели. Но когато има данни, че съставката Х е предивикала за 20 години 3 такива реакции, се приема за хипоалергенна. И ако дадена фирма си избира съзнателно и старателно така съставките, с пълно основания може да си нарече крема хипоалергенен. Прочетете насоките на Cosmetic Europe, от преди няколко години са. Според вас всички лъжат, а това не е вярно. И не са козметичните компании, които “спъват” вашия фикс-регламент, а учени, със солидни образования и знания! Има и непочтени фирми, но вие ги слагате всички под един знаменател, защото според вас само закони може да рамкират едни правила, а пак да се повторя, говорим за козметика, която най-вече е безопасна. В продукта, който сте дали за пример, например сте отбелязали бензоена киселина, а тя масово се използва в консервите, и всеки тук солидно е похапнал от нея. УВ-филтрите, дори Вит С в негова друга форма! А сте изтървали натриева основа… Парфюмите си имат списък с алергени, всеки такъв си има точен състав, и ако надвишава дадената опасна доза се изписва, за да го прочетат хората, които имат проблеми и да не го купуват. Всички тези неща си имат горни граници на употреба, за които се знае, че над тях може да има проблеми. Но вие смело ги пишете за алергени, че и феноксиетанола все като ви е угодно го нарочвате, но като не ви е, просто го пропускате, а той има лимит от 1 %. Не е случайно, как мислите? Още веднъж ще кажа, че оценителите имат много повече информация и знания от мен и от вас. Най-накрая всеки потребител би трябвало да знае какво първо се прави с дадена козметика – маже се на лакетя и се следи поне 12 часа. Това си мислех, че е твърде елементарно и всеки го знае – още от бабино време е така!
Кратък, бърз отговор, защото, съжалявам, не мога да повтарям едно и също.
И причината, обективната причина е, че като се направи един крем, не е известно напълно какво може да се случи вътре между съставките, както и между съставките и опаковката, но и начина на съхранение и употреба.
Обективната причина е, че козметика, която твърди, че съдържа хипоалергенни съставки, в действителност е включила в състава си известни алергени.
” Но когато има данни, че съставката Х е предивикала за 20 години 3 такива реакции, се приема за хипоалергенна.”
Само че използваните съставки в моя пример са едни от най-често срещаните алергени и реакциите срещу тях са стотици.
И ако дадена фирма си избира съзнателно и старателно така съставките, с пълно основания може да си нарече крема хипоалергенен.
Същото може да направи и фирма, която не си подбира съставките въобще. Защото няма регламент.
защото според вас само закони може да рамкират едни правила
Да. Защото само законите имат тежест. Другото е с пожелателен характер. Уважавайте повече интелигентността на читателите ми, моля.
И не са козметичните компании, които “спъват” вашия фикс-регламент, а учени, със солидни образования и знания!
Още през 1975-та година FDA прави опит за регламент на “хипоалергенен продукт” като понятие. На нож скача цялата козметична индустрия, начело с Clinique и Almay.
Моля, вижте официалната страница на FDA по въпроса.
https://www.fda.gov/cosmetics/labeling/claims/ucm2005203.htm
В продукта, който сте дали за пример, например сте отбелязали бензоена киселина, а тя масово се използва в консервите, и всеки тук солидно е похапнал от нея.
Това не ѝ пречи да е алерген. Всеки е ял фъстъци поне веднъж, но те също са алергени, и то всеизвестни такива.
. УВ-филтрите, дори Вит С в негова друга форма! А сте изтървали натриева основа…
Химичните UV-филтри са алергени, да.
https://gupea.ub.gu.se/bitstream/2077/26665/3/gupea_2077_26665_3.pdf
Витамин С няма никъде в този продукт. Токоферил ацетат не е форма на витамин С, a на витамин Е. 🙂 Алерген е.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1809532
Натриевата основа не е алерген. Има алергии към натриев хидроксид, но са редки.
Но вие смело ги пишете за алергени, че и феноксиетанола все като ви е угодно го нарочвате, но като не ви е, просто го пропускате, а той има лимит от 1 %. Не е случайно, как мислите?
Феноксиетанолът е ограничен неслучайно, да. Защото е невротоксичен. В дозите, включени в козметиката, не е токсичен. Само алерген.
Спрете да говорите за дози, когато обсъждаме алергични реакции. Алергиите са дозонезависими нежелани реакции.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16823706
https://ec.europa.eu/health/scientific_committees/consumer_safety/docs/sccs_o_195.pdf
Поздрави.
Привет,
А защо да не се пише за дози, не съм съгласна? Аз имам нетолерантност към феноксиетанол в продукт без отмиване, но нямам проблем с него в продукт с отмиване. И двата продукта са от серията Balea на DM, единият е продукт за лице, а другият е балсам за коса. И двата продукта се подчиняват на европейската директива за козметичните продукти. Колко феноксиетанол поемам с кожата си чрез продукта за лице и колко чрез балсама? Реакцията ми към първия продукт настъпва при едно единствено приложение. Към балсама нямам никаква реакция, независимо, че досега съм използвала поне 6 опаковки от 200 мл. Е, имам ли алергия към феноксиетанол или не?
Скъпа Деяна, имате ли диагностицирана с тест алергия към феноксиетанол? Или проблемите ви с него се основават само на предположения, че той е виновникът?
Алергиите не се появяват избирателно – към един продукт с алергена да, към друг – не. Възможно е да имате реакция към друга съставка или дори неалергична реакция. Не всяко зачервяване, сърбеж и прочие симптоми се дължи на алергия.
Разбирам, че опитът ви ви води до определени заключения, но за съжаление личният опит подвежда.
Ако все пак не ми вярвате, не се тревожете – консултирайте се с алерголог и вижте какво ще ви каже.
Поздрави!
Здравейте, Надя,
Всъщност този въпрос е най-резонният коментар по темата досега. Как изобщо можем да сме сигурни, че реакцията ни към даден продукт е алергична, как можем да сме сигурни, че е към определен алерген в продукта и изобщо кой от продуктите, които ползваме е виновник?
В коя лаборатория в България тестват и доказват индивидуална непоносимост към феноксиетанол или друга козметична съставка всъщност? Интересно ми е откъде ще се сдобият със суровините за целта. Това би била наистина полезна информация.
А и ако имам реакция към козметичен продукт, независимо дали е алергична или неалергична, при всички случаи ще преустановя употребата му.
В случая имах “късмета” да ползвам розова вода, която отначало имаше като състав само това – розова вода. Никакви оплаквания от няколко опаковки. При поредната покупка на продукта, от първото приложение получих особена реакция, всички останали продукти, които използвах по това време не ми бяха причинявали реакция, та проверих състава – изненада! – бяха й добавили феноксиетанол. Ако ползвах продукт с повече съставки, нямаше да имам шанс да заподозра съставка. Щях единствено по метода на изключването да определя възможния виновник сред продуктите.
Абсолютно същата реакция направих към друг продукт без отмиване, отново консервиран с феноксиетанол, но нямам реакция към продукт с отмиване, консервиран с феноксиетанол. В предходен коментар писахте, че в разрешените дози в козметика феноксиетанолът не е токсичен, а само алерген. Без индивидуален тест няма да открия истината. Остава си единствено хипотеза и дори да бъде направена от дерматолог или алерголог, без гореспоменатото лабораторно доказване, ще си е пак хипотеза.
От моя личен опит, заключавам, че реакцията към козметичен продукт е напълно индивидуална и правната регулация на твърденията на производителите може да предложи много слабоефективно решение за всеки един случай. Следователно единственото просто, бързо, ефективно решение на такъв род проблеми е точно споменатото от Ива тестване за поносимост към всеки козметичен продукт при първа употреба.
Всъщност темата за индивидуалността на алергичните реакции и разликата им с неалергичните е малко встрани от темата на статията, която беше за термина “хипоалергенен”. Коментарът на Ива малко ме усмихна :), но реших да не коментирам от уважение към събеседника си. Сега обаче ще вметна – тест за алергия върху ръката се прави на вътрешността на китката или предмишницата, а не на лакътя, където кожата е вроговена.
Има и друг момент. Със сигурност знаете, че истинска алергична реакция не се проявява при първи контакт с алергена, нали?
“В коя лаборатория в България тестват и доказват индивидуална непоносимост към феноксиетанол или друга козметична съставка всъщност? Интересно ми е откъде ще се сдобият със суровините за целта.”
Има няколко вида изследвания за алергени – пач тест, ELISA и др. Когато се консултирате с алерголог, той ще прецени кой тест е подходящ за вас и ще го назначи. Не си го назначавайте сами. “Суровини” не е подходящ термин. Тестовите реактиви се закупуват от лицензирани доставчици.
Съвсем кратка проверка в Google отговаря на въпроса ви – много болници правят тестове за алергии, например Токуда.
Радвам се, че бях от полза.
Поздрави!
http://www.zdravedae.com/news/allergy-tests-of-cosmetics-in-metropolitan-hospitals-and-in-the-country.aquasource
Ето статия с конкретно изброени медицински центрове, където се провеждат тестове не за алергии въобще, а конкретно за алергии към козметични продукти. Посочени са и имена на лекари, актуални специалисти и към днешна дата. Споменатото обширно проучване в статията също е интересно. И аз се радвам, че бях полезна, защото в хода на дискусията разграничихме и алергична от неалергична реакция , а както се оказа и двете са възможни към един и същ продукт или съставка, но колко потребители ще се замислят… Поздрави:)!