Напоследък се радвам (не искам да се хваля, но е факт) на една солидна аудитория читатели, които ме харесват. На чисто личностна основа, доколкото съдя по коментарите им, както и като експерт в това, което върша. В този смисъл получавам и много желания за помощ и консултация извън регламентираните ми козметични консултации, които правя срещу заплащане. Платените ми консултации обаче се провеждат очи в очи – на живо или по Skype, и продължават час. Никога не съм искала пари за един зададен въпрос във Facebook, на който мога да отговоря за минута. Унизително е за мен. Липсата на отговор при мен корелира с липсата на време – може дори да не съм успяла да стигна до съобщението ви, включително тук, в блога.

Но има и още една причина за липсата на отговор – да не мога да отговоря.

Някои дами, например, желаят от мен да ги консултирам за хранителен режим при заболяване.

Реших да напиша тази статия, за да уточня защо не отговарям на тези въпроси или го правя уклончиво, с общи препоръки и със съвет за консултация с лекар.

Аз съм медицински специалист, положил клетва

Не Хипократовата, разбира се – тя е за лекари. Галеновата. Знаете ли кой е Гален? Римски лекар и фармацевт (тогава са вървели две в едно, като разтворимите кафенца със захар). Неочаквано добра комбинация – именно той се счита за основоположник на съвременните принципи на фармацията. Разбира се, много, много други фармацевти са допринесли за напредъка на нашата наука и професия – Парацелз, Авицена и по-съвременният, но любим на мен Арчамболт – американец, разработил принципа на фармацевтичната консултация и грижа. Но клетвата на фармацевта си е Галенова. По дух тя не се отличава от лекарската особено, затова и ме възпира да

Консултирам за неща, за които нямам право

Защото основен принцип в нея е “Primum non nocere” – “Преди всичко не вреди”.

Докато за лекарства и козметика мога да говоря, докато не припадна от изтощение и имам пълното право за това – дипломата ми го дава, то хранителните режими, особено при болести, са територия на моя колега – лекарят-диетолог.

Разбира се, мое право и задължение по етичен кодекс е да давам общи препоръки и насоки за хранене. Но само като част от добросъвестна “пропаганда” за по-здравословен живот. Вижте моята статия за захарта, например – аз имам достатъчно познания, дадени ми от Медицинския университет – София, за да говоря общо за храненето и да давам обяснения, свързани с нормалното функциониране на човешките органи и системи, както и за хранителни вещества и групи. Мога да дам общи съвети и при определени болестни състояния – да речем, да внимавате със захарта, ако сте диабетик. Но патологията (болестното състояние) като цяло не е мой домен – аз нямам право да диагностицирам, изготвям хранителни режими и предписвам лекарства по лекарско предписание на вас и на близките ви.

Защо ли? Като фармацевт аз

Изучавам с години

Анатомия и физиология на човека, хигиена и епидемиология (където също се засяга храненето), патоанатомия и патофизиология. И то от същите хора, обучаващи и студентите-лекари. Но моят хорариум по общомедицинските предмети е малко по-нисък, за сметка на специфичните и важни за мен предмети като фармакогнозия (науката за лекарствени растения и други естествени лекарства), фармакология (науката за действие на лекарствата), технология на производство и изготвяне на лекарства, важната за съжаление токсикология… Дори и  физикохимия и фармакокинетика (науката, която проследява пътя на лекарството в организма от приема му до отделянето му навън).

Лекарите учат други и не по-малко ценни предмети. Те не знаят толкова за лекарствата, колкото аз, както и аз не съм наясно с тяхната дейност по диагностика например. Ние се допълваме – не си пречим. Аз мога да се скарам на лекар за грешно изписано лекарство и да го коригирам, ако лечението му за дадената диагноза не е правилно, но диагноза и терапия се извършват по негова преценка. А диетолозите знаят много повече дори от лекаря с друга специалност за храненето. Колегиалното уважение изисква да не отнемаме чужда роля в грижата за нашите пациенти. Затова и отказвам да изготвям индивидуални хранителни режими на болни и дори здрави хора –

Не е мое право

След като уточнихме това, искам да ви попитам, като за раздяла, още нещо. Много се надявам да прочетете тези думи, да помислите върху тях, защото искам да ви напомня нещо много важно. Наистина.

Както казах, аз съм специалист, учил в Медицински университет и то много дълго време – 5 години. Магистър съм. Имам (без да се хваля) и опит, и подход в работата ми с хора. Въпреки това отказвам да изготвям хранителни режими, защото не се считам за подготвена и нямам медицинските познания, които са ми нужни.

Нека ви попитам – мислите ли, че хора с шестмесечно обучение, или дори с 2-3 годишно обучение, които не са стъпвали в акредитирано учебно заведение по медицина, които не са медицински специалисти, заслужават повече вашето доверие?  Ако аз отказвам да изготвям хранителен режим, защото не знам достатъчно, замислете се защо те не отказват и дали наистина знаят повече от мен?

Primum non nocere!!!