Напоследък стана много модерно по-големите компании да рекламират продуктите си като клинично тествани. “Клиничните проучвания го сочат”, “клиничните проучвания са красноречиви” и тем подобни слогани ни заливат отвсякъде. Просто няма празно. И когато се разровиш какви са клиничните проучвания в козметиката, откриваш, че… по някакво странно стечение на обстоятелствата те винаги са с огромна успеваемост и много положителни резултати. Защо не бива да им вярваме?
Нека разберем първо какво е едно клинично проучване
По принцип клиничните проучвания се правят за лекарства и медицински изделия. Те са много строго регулирани в развитите държави и пълен фарс в милата ни родина (защо – това е обект на разсъждения за друг пост). Клиничните проучвания за медикаменти се разделят на 4 фази, обхващат много пациенти в повечето случаи и като цяло са най-надеждният метод за изпитване на безопасността и ефективността на лекарствата (стига да се прилагат както трябва).
При козметичните продукти обаче тези изпитвания не са рамкирани в закон, както тези на лекарствени продукти. Огромна част от тестваните лекарства отпадат заради липса на ефективност. При козметиката такова чудо няма. Защо? Козметичните компании са длъжни да доказват твърденията си, но няма строга регулация как. Затова и изследванията там се провеждат така, както е най-изгодно на фирмата.
Неморални похвати на компаниите при клиничните проучвания в козметиката
- Наемане на компания за изпитвания (CRO), която буквално обещава положителни резултати. Като тази. Презентирането на секцията “Клинично изпитване за ефективност” гласи ” Whatever your product does, we can provide the appropriate efficacy testing to make your claims a fact by proving their legitimacy.” В превод: ” Както и да действа Вашият продукт, ние можем да проведем нужните тестове за ефективност, за да превърнем вашите твърдения във факт, доказвайки легитимността им.”
- Провеждане на “клиничните изпитвания” в собствените си лаборатории и отдели.
- Подбор на “обекти за тестване”, в брой, не повече от петдесетина човека. Нали си спомняте какво казах за изпитванията на лекарства? Тестваните хора там са стотици. Това се прави, за да е сигурно, че лекарството ще е ефективно за достатъчно голяма част от популацията. ДА НАМАЦАШ С КРЕМ 57 ЖЕНИ И ДА ТВЪРДИШ, ЧЕ ТОВА Е КЛИНИЧНО ИЗПИТВАНЕ, Е ЧИСТА ИЗМАМА. СТИГА ВЕЧЕ ГЛУПОСТИ!
- Ако горното не е достатъчно, компаниите подбират и участниците много внимателно. На доброволците във всяко клинично изпитване се плаща – при лекарствата отново това е регулирано (поне на хартия) – заплащат се само разходите за път и евентуално изгубени работни часове. При козметиката такава регулация няма. Да си доброволец в подобно изпитване е сладка работа. Нанасяш кремче няколко седмици (или не – кой ще те следи?!), попълваш един въпросник и прибираш паричките. Защо ли винаги положителните резултати от подобни изследвания са над 80%?
- И като говорим за въпросници… ситуацията с изследването на процента на ефективност е просто смехотворен. Ситуацията е сходна с популярните знайни и незнайни козметични блогчета – получават тестер и продуктът е винаги отличен! Доброто клинично изпитване рядко се ограничава само с въпросници, а ако се налага, тези въпросници са специално изработени за максимална обективност. “95% от жените в нашите изпитвания твърдят, че бръчките им са намалели” не е обективно твърдение. Резултатите на клиничните проучвания в козметиката са всичко, но не и надеждни.
Може би сте забелязали, че този блог пост е малко “по-страстен” от друг път. Причината за това е, че мразя науката и нейните методи, като клиничните изпитвания, да се подлагат на такава гавра. Това вреди на имиджа на науката като цяло. Надявам се следващата ми статия да е по-малко мрачна. До скоро.
Вашият коментар