Кокосово масло за коса – кое е истинското?

Всеки е използвал кокосово масло за коса… с противоречиви резултати.
Причината? Вашето кокосово масло може да не е толкова… кокосово, колкото ви се иска. Особено в България алъш-веришът с некачествени масла е доста развит. Как да преценим дали продуктът, който имаме, е качествен? Каква е разликата?

Пробвала съм толкова много различни кокосови масла – някои добри, други – нетолкова. Едно или две дори отлични. Ако не знаем какво да търсим в кокосово масло за коса, това може да е ужасен разход на пари. Но когато говорим за кокосово масло, първият признак, който трябва да имаме предвид, е

Цвят

Цветът на кокосовото масло трябва да е снежнобял. Особено важи за т.нар. органично масло. Сиво? Значи некачествено. Жълто? Започнало е да гранясва или има замърсявания. Един-два пъти съм виждала масло с болезненорозов оттенък, който се дължи на окисляване на захарите в него. Не, това не е инфекция с бактерия или гъбичка, както много хора смятат. Ако имате кокосов орех и изложите вътрешността му на въздух, добра идея е да го напръскате с лимонов сок, за да го запазите неокислен и бял. Вит. С в лимона пречи на окислението.

При разтапяне течното кокосово масло трябва да е изцяло прозрачно и безцветно, като вода. Всяка промяна в цвета или мътнина показва нередност. Замърсяването може да се дължи на плесен или на частици от пушек. Последните попадат в маслото, когато то е било извлечено при загряване. (Имайте предвид и точката на топене. Кокосово масло се топи при 24 градуса Целзий. Това означава, че то ще се стопи изключително бързо при досег с тялото ви).
Много важна е и маслената

Консистенция

Кокосовото масло е твърдо. Не на бучки, плуващи в странна мас или полуразмекнато. Твърдо. Ако е полутечно, това показва допълнително рафиниране. Възможно е да сочи и извличане на кокосово масло чрез загряване – нежелателно поради унищожаването на ценни вещества в маслото. И като говорим за загряване, друг индикатор за такъв начин на извличане са

Миризмата и вкусът

Кокосовото масло трябва да мирише. На кокос. Ако ви обясняват, че миризмата показва добавени ароматизатори, значи ви лъжат. Слабата, приятна миризма на кокос е доказателство, че маслото е добито чрез студено пресоване и не е претърпяло рафиниране. Високорафинираното масло не мирише. (Разбира се, ако миризмата е като от пина колада, със сигурност ароматизаторът е наличен. Помиришете суров кокосов орех и ще разберете какво да търсите). Възможно е продуктът ви да мирише на печен, а не суров кокосов орех. Това показва извличане чрез загряване. Ако мирише на пушек, то не само е било загрявано, а и процесът е извършвал на открито, където маслото е било замърсено с пушек и недоизгорели частици от горивото – дърво или газ.

Вкусът също трябва да е кокосов. Печен кокос е лош знак. Случвало се е масло да има много силен, остър вкус – това издава инфекция. Избягвайте такъв продукт.

 

Като цяло съветът ми е да се ориентирате към биомагазините, но не тези, които никнат като гъби в Интернет, а реални, където можете да опитате и видите маслото. Не купувайте такива суровини онлайн – не знаете какво ще получите. Кокосовото масло има хиляди приложения, но дали ще изберете качествено такова си остава само във ваши ръце.