Да си направим ексфолиант – лулур от остров Бали

Лулур е интересен продукт. Датиращ от 17-ти век и типично индонезийски, ексфолиантът лалур разчита на съставки, по-нежни от класическите “черупчести” европейски пилинги, които разраняват. Не одобрявам прилагането на етерични масла към козметиката, когато това не се прилага за кожа с проблеми, изискващи монотерпени. Затова за моя лулур от остров Бали премахнах аромати като етерично масло от сандалово дърво. Само риск без полза. Тази рецепта е инфармационно подобрена с цел да бъде по-полезна.

Лулур от остров Ява – предимства и недостатъци

За да имате кожа като лъскавата повърхност на бисерите, които балийските гмуркачи вадят от водата, имате нужда от полираща паста. Като фармацевт имам много ниско мнение за скрабовете от черупки – орехови, кайсиеви, прасковени и др. Причината е, че частиците им са много груби, с остри ръбове и причиняват микронаранявания, които са и входове на бактерии, оттам и инфекциозни проблеми като гнойни пустули. Затова ододбрявам високо нежните и ефективни съставки на лулура.

Недостатък на лулура е наличието на кокосово масло, но само за тези, които са с много мазна кожа. За тях може да се намари количеството наполовина. Отново предупреждавам да не ароматизирате продукта с етерични масла – няма никаква полза от 10 или 20 капки, размити в лулура, а има опасност да дразнят кожата. Не го правете, особено за ексфолианти!!!

Лулур от остров Бали – състав

Трябват ви:

• 5 супени лъжици оризово брашно. То е фин и качествен ексфолиант. Освен нежността си, има и възможност за избор по отношение на размера. Искате да се изтъркате здраво като с черупчест скраб? Ползвайте цели оризови зърна, но сложете по-малко – 2 супени лъжици. Искате нещо по средата? Вземете кристална кокосова или кафява тръстикова захар в 4 лъжици. Количествата са ориентировъчни. Прибавяйте до получаване на гъстотата, с която искате скраба си.
• Половин чаша хубаво кокосово масло, стопено предварително. Вижте тук как да изберете качествено масло от кокос. Дамите с по-мазна кожа да сменят с половин чаша кокосово мляко.
• Две чаши кисело мляко. Гледайте да е гъсто и на опаковката да пише, че е кисело мляко, а не просто “млечен продукт”. Това показва, че киселото мляко отговаря на стандарта.
• Две супени лъжици куркума.

Начин на приготвяне

Фармацевтите са обучавани 3 години до изготвят всякакъв вид препарати – от чайове и отвари до прахове, кремове и таблетки.

Затова и знаем наизуст някои правила за изготвяне, включително и за пасти от този вид.

Когато правите подобни продукти, поставяте разтворителя в най-голямо количество пръв, а впоследствие това, което разтваряме, в най-малко количество. Но тук първо трябва да разтопим кокосовото масло в отделен съд и после бавно и с бъркане да го добавим към киселото мляко, за да бъде стабилно. Ако се затруднявате с масло, защо не добавите кокосово мляко вместо него? Продава се в магазините за около 3 до 6-7 лева и е супер.

След това добавяте в този ред:

Първо куркумата, после оризовото брашно (или други частици)

От вас се иска само до разпределите добре съставките. Първо разбърквате куркумата, защото тя е съставката в най-малко количество в лулура и иска “чист разтворител”. След като сте оцапали пода, ръцете и носа си хубаво в жълто, защото куркумата цапа страшно, забърквате и ексфолиращия агент, който сте избрали. Нека се получи хубава паста, която може да ползвате ежедневно. Лулурът е луксозна SPA услуга в България. Така че моят съвет е да пуснете слуха пред баш клюкарките в офиса, че сте “ежедневно на традиционен балийски лалур”. Нява какво да уточнявате домашен или не. Нека пуснат служебният Интернет да търси в Гугъл “к’фой туй лалур от Бали” и да се пръскат от завист.

А за кожата ви лалурът с полиращата си способност и щадящ състав ще бъде процедура от салона, завършваща винаги с хепи енд. 😉 (Ужасна съм).