Не исках пак да ви занимавам с темата за деца, защото е болезнена за много, но днес отново ми беше набит в очите проблем, който трудно се подминава без коментар. Едно дете е като живак и всяка майка е имала инфарктен момент в стил “аз за пет секунди го оставих”. Та в нашия случай дечко си беше намерил “трамплин” към високата лавица със сиропа му за кашлица. Съответно паник сигналът е “Помощ, детето отровило ли се е?”. Не, не се беше отровил, слава Богу, Но възниква въпрос, който мен ме вбесява: защо Биг Фарма придава вкус на бонбони за продукти,потенциално отровни? И които спокойно могат да убият някого? Това е вкусът на безотговорността.

То иначе не го приема!
Еволюционно горчивият вкус е възникнал като усещане, именно, за да ни предупреди езикът ни, че сме поставили върху него нещо неядливо и потенциално ОТРОВНО. Най-разпространените растителни отрови, например цианидът и оксаловата киселина, са горчиви. Затова и децата търсят сладкото, което за тях е кодов сигнал за “въглехидрати” и отбягват горчивото.
Фармацевтичните компании твърдят, че правят продуктите си сладки и ароматни, за да ги приемат децата по-лесно, но истината е, че тези “загрижени мерки” меко казано увеличават продажбите. Стигнахме дотам майките да купуват един сироп, защото е сладичък и детето го харесва, а не защото той е най-подходящ за състоянието му, както се случи именно с една от моите консултации за кашлица. “Госпожо, детето ви е със суха кашлица и няма нужда от амброксол, няма да подейства. Вземете този, който е за суха кашлица, а не за втечняване на секрета.” “Ама не, не, аз си го знам този, детето го пие и си го харесва него!’ Без коментар. Всъщност – с коментар. Не го дадох.
Вкусът на безотговорността
Откакто фармацевтичните компании започнаха да поставят ароматизатори и подсладители в продуктите си, случаите на детски алергии скочиха. Но по-страшното е, че скочиха ГЛАВОЛОМНО И СЛУЧАИТЕ НА ИНЦИДЕНТНИ ОТРАВЯНИЯ И СВРЪХДОЗИ заради дечица, които са потърсили сами лекарството заради вкуса му.
И говоря за детски лекарства. Сироп с парацетамол може да вкара дете в гроба заради силно чернодробно увреждане и метаболитна ацидоза. Малко дете има максимална препоръчителна доза на еднократен прием до 260 милиграма парацетамол, което е 1/4 от една чаша с прахче Грипекс Макс или Колдрекс МаксГрип за възрастни (1000 мг), половинка нормален Грипекс или Колдрекс (500 мг). или 2 лъжички (10 мл) Панадол бебе (120 мг/мл). Цялата бутилчица Панадол бебе (100 мл) съдържа 10 пъти максималната еднократна детска доза, с общо 2400 милиграма парацетамол. Ако детето ви я нагълта наведнъж, защото има вкус на шейк от Макдоналдс, а не на лекарство, сте за спешната детска токсикология в Пирогов.
Няма дете, отровено от плюене
Фрустриращо е да давате горчиво лекарство на малко дете, защото хитрецът от пелени вече е усвоил еволюционното умение да ви опръска с него, да олигави с него възглавничката си, плюшените си играчки, юмрука си. Има, разбира се, логика и смисъл да се търсят начини за прикриване на горчивия вкус на лекарство, за да се поема лесно от дете.
Но едно е да използваш маскиращи агенти и методи (например да поставиш лекарственото вещество в сфери като микросуспензия, за да не се усети вкусът). Друго е да правиш лекарство атрактивно за дете, слагайки му бонбонени оцветители и овкусители. Това не само увеличава риска от алергии в детска възраст, но и кара децата активно да търсят своите сиропи и хапчета и да ги гълтат.
По-добре е детето да плюе лекарство, отколкото да го гълта с охота. Нова опаковка може да се купи, нов черен дроб или друг орган – не.
От горчив (хаха) опит знаем, че нито “детеустойчивите” капачки са наистина детеустойчиви, нито майката може да носи “висок, заключен шкаф” в дамската си чанта, когато пътува с болното си дете и с лекарства. Това беше и причината лекари и фармацевти да протестират, когато Johnson&Johnson обмисляха да създадат форми Calpol като близалки. И продължават да протестират, защото Calpol има розов цвят и вкус на ягода.
Какво да правите?
- Ползвайте свещички с парацетамол. Малките деца по-трудно ще изхвърлят от ануса си добре поставена свещичка. Освен това парацетамолът, приет анално, не преминава директно през черния дроб и няма такава хепатотоксичност.
- Избягвайте да купувате лекарства, към които детето ви да има изявено предпочитание. Да го е “научило”, че “вкусът на безотговорността” на фирмата производител му харесва, и да го иска. Избирайте лекарства с по-неутрален вкус и се дръжте с лекарствата като с лекарства. Т.е. като с нещо, което трябва да се взема, когато си болен, а не като с лакомство.
- Не изпускайте детето си от очи. Пожелавам ви късмет! И не се обвинявайте много, когато ви предизвика поредния инфаркт на майчиния миокард.
За свещичките не съм се сещала, но си права. Ще запомня съвета, благодаря!
Представям си, щом пуберите пият по шише декстрометорфан, търсейки психоефекта, какво би станало с едно дете…
Много полезна статия. И аз лъжех сина си, че Ен ти тус е компотче, докато един ден 4 годишното ми дете не ми донесе празната опаковка от сиропа, за да ми се похвали, че е изпил целия “компот”. Слава богу, всичко се размина без посредници, но какъв стрес преживях, винаги ще го помня.