Вкусът на безотговорността и малките жертви на Биг Фарма

Не исках пак да ви занимавам с темата за деца, защото е болезнена за много, но днес отново ми беше набит в очите проблем, който трудно се подминава без коментар. Едно дете е като живак и всяка майка е имала инфарктен момент в стил “аз за пет секунди го оставих”. Та в нашия случай дечко си беше намерил “трамплин” към високата лавица със сиропа му за кашлица. Съответно паник сигналът е “Помощ, детето отровило ли се е?”. Не, не се беше отровил, слава Богу, Но възниква въпрос, който мен ме вбесява: защо Биг Фарма придава вкус на бонбони за продукти,потенциално отровни? И които спокойно могат да убият някого? Това е вкусът на безотговорността.

То иначе не го приема!

Еволюционно горчивият вкус е възникнал като усещане, именно, за да ни предупреди езикът ни, че сме поставили върху него нещо неядливо и потенциално ОТРОВНО. Най-разпространените растителни отрови, например цианидът и оксаловата киселина, са горчиви. Затова и децата търсят сладкото, което за тях е кодов сигнал за “въглехидрати” и отбягват горчивото.

Фармацевтичните компании твърдят, че правят продуктите си сладки и ароматни, за да ги приемат децата по-лесно, но истината е, че тези “загрижени мерки” меко казано увеличават продажбите. Стигнахме дотам майките да купуват един сироп, защото е сладичък и детето го харесва, а не защото той е най-подходящ за състоянието му, както се случи именно с една от моите консултации за кашлица. “Госпожо, детето ви е със суха кашлица и няма нужда от амброксол, няма да подейства. Вземете този, който е за суха кашлица, а не за втечняване на секрета.” “Ама не, не, аз си го знам този, детето го пие и си го харесва него!’ Без коментар. Всъщност – с коментар. Не го дадох.

Вкусът на безотговорността

Откакто фармацевтичните компании започнаха да поставят ароматизатори и подсладители в продуктите си, случаите на детски алергии скочиха. Но по-страшното е, че скочиха ГЛАВОЛОМНО И СЛУЧАИТЕ НА ИНЦИДЕНТНИ ОТРАВЯНИЯ И СВРЪХДОЗИ заради дечица, които са потърсили сами лекарството заради вкуса му.

И говоря за детски лекарства. Сироп с парацетамол може да вкара дете в гроба заради силно чернодробно увреждане и метаболитна ацидоза. Малко дете има максимална препоръчителна доза на еднократен прием до 260 милиграма парацетамол, което е 1/4 от една чаша с прахче Грипекс Макс или Колдрекс МаксГрип за възрастни (1000 мг), половинка нормален Грипекс или Колдрекс (500 мг). или 2 лъжички (10 мл) Панадол бебе (120 мг/мл). Цялата бутилчица Панадол бебе (100 мл) съдържа 10 пъти максималната еднократна детска доза, с общо 2400 милиграма парацетамол. Ако детето ви я нагълта наведнъж, защото има вкус на шейк от Макдоналдс, а не на лекарство, сте за спешната детска токсикология в Пирогов.

Няма дете, отровено от плюене

Фрустриращо е да давате горчиво лекарство на малко дете, защото хитрецът от пелени вече е усвоил еволюционното умение да ви опръска с него, да олигави с него възглавничката си, плюшените си играчки, юмрука си. Има, разбира се, логика и смисъл да се търсят начини за прикриване на горчивия вкус на лекарство, за да се поема лесно от дете.

Но едно е да използваш маскиращи агенти и методи (например да поставиш лекарственото вещество в сфери като микросуспензия, за да не се усети вкусът). Друго е да правиш лекарство атрактивно за дете, слагайки му бонбонени оцветители и овкусители. Това не само увеличава риска от алергии в детска възраст, но и кара децата активно да търсят своите сиропи и хапчета и да ги гълтат.

По-добре е детето да плюе лекарство, отколкото да го гълта с охота. Нова опаковка може да се купи, нов черен дроб или друг орган – не.
От горчив (хаха) опит знаем, че нито “детеустойчивите” капачки са наистина детеустойчиви, нито майката може да носи “висок, заключен шкаф” в дамската си чанта, когато пътува с болното си дете и с лекарства. Това беше и причината лекари и фармацевти да протестират, когато Johnson&Johnson обмисляха да създадат форми Calpol като близалки. И продължават да протестират, защото Calpol има розов цвят и вкус на ягода.

Какво да правите?

• Ползвайте свещички с парацетамол. Малките деца по-трудно ще изхвърлят от ануса си добре поставена свещичка. Освен това парацетамолът, приет анално, не преминава директно през черния дроб и няма такава хепатотоксичност.
• Избягвайте да купувате лекарства, към които детето ви да има изявено предпочитание. Да го е “научило”, че “вкусът на безотговорността” на фирмата производител му харесва, и да го иска. Избирайте лекарства с по-неутрален вкус и се дръжте с лекарствата като с лекарства. Т.е. като с нещо, което трябва да се взема, когато си болен, а не като с лакомство.
• Не изпускайте детето си от очи. Пожелавам ви късмет! И не се обвинявайте много, когато ви предизвика поредния инфаркт на майчиния миокард.