Често дами се обръщат към мен като специалист и искат помощ за един или друг козметичен проблем. Поддържани, добре изглеждащи за възрастта си, каквато и да е тя. Някои от тях направо красиви. Мили, възпитани и любезни. И самокритикуващи се. С ниско самочувствие. Откриващи си несъществуващи недостатъци. Направо смачкани.
Това не е просто проблем, това е диагноза.
Не мога да ви опиша каква болка ми причинява на мен като фармацевт да чуя “Дайте ми метформин, искам да отслабна!”. (Метформинът е лекарство за диабет тип 2, с което жени злоупотребяват, като го използват за намаляване на теглото си – опасна до животозастрашаваща практика). Или промишлени количества разхлабителни – сена и бизакодил, с които се докарват хронична диария и пристрастяване. Когато откажа да ги дам, жените ми казват “Довиждане!” и отиват в друга аптека, където може би няма да проявят съвест…
И не става дума само за теглото.
Противно на това, с което ни надуват главите медии със съмнителна репутация – как сме били кучки, с напомпано его, кифли и така нататък… моят опит показва друго.
Ние страдаме от ниско самочувствие
Дори когато при мен дойде “типичната кифла” (как мразя тази дума!), зад горделивото ѝ поведение аз пак съзирам страх. Дали ще бъде харесвана? Обичана, ласкана? Такава, каквато е? Явно тя не смята така, затова е и яркият грим, прическата, провокативното облекло и поведение. Обвиненията, че “всички ми завиждат” и контраатаката при всяка критика. Това е защита, черупка. И когато усети, че може да ми се довери, че не критикувам и не съдя, черупката пада и се вижда една много, много уязвима жена.
По някаква причина жените, които са станали майки, са сякаш по-устойчиви на такъв натиск. Може би защото се страхуват повече за рожбата си, отколкото за това как ще изглеждат утре.
Често млади момичета ме разпитват за козметични процедури като ботокс, които са напълно излишни за тях. По-възрастните, опитни и разумни жени, които не желаят да поемат рискове с инвазивни процедури, въпреки това купуват кремове за по 600-700 лева с желание да изглеждат с 10-20 години по-млади. И колкото и да обяснявам, че, не, тези неща са повече за превенция, отколкото за лечение и че освен хирургична интервенция, друго няма какво да се направи за драстичен ефект, те упорито дават парите си за поредния лъскав продукт. Красиви за възрастта си, прекрасни по характер жени нямат самочувствието да приемат старостта с достойнство.
Сякаш нямаме стойност, ако не изглеждаме като топ-модел
“Моля, искам да ми помогнете, защото изглеждам ужасно!” в много случаи означава “Не изглеждам като Beyonce, затова просто не се възприемам”.
И тъй като аз нямам много какво да направя тогава, защото проблемът не е козметичен, а психически, жената излиза от аптеката и тръгва да търси друг “специалист”. Такъв, който ще ѝ каже “Да, мила, изглеждаш ужасно – виж си бръчките, целулита, кратерите по лицето. Никой не би те харесвал така. За щастие, аз имам невероятен продукт – за миниатюрната трицифрена сума, която ще дадеш, ще станеш красива и неустоима!”
От сърце ви съветвам да не се поддавате на ниско самочувствие, момичета. Това ви прави силно уязвими за всякакви манипулации.
Такъв тип жени са най-любимите жертви на всякакви безсърдечни мошеници и изроди, които ги мачкат за собствената си материална изгода.
Една такава дама наскоро толкова пламенно ми обясняваше колко е грозна, че от немай-къде реших да я прегърна. Това сякаш свърши добра работа.
Ще взема да отворя
“Гуш-ъгъл” в аптеката, когато открия собствена
Където ще има нает и психолог.
Надявам се, че ще помогне.
Жената ще има на разположение магистър-фармацевт, психолог и доброволци на ротационен принцип, които да я убедят, че не, тя не е грозна, че трябва да има самочувствие и да осъзнава собствената си значимост. И ако трябва, ще я гушкаме. 🙂
Така ще намалим приходите на аптеката, но пък ще имаме по-доволни и щастливи клиентки. А какво по-хубаво от това?!
Отново прекрасна статия, Надя!
Благодаря ти за нея 🙂
Наскоро четох книга, в която героинята беше психолог и правеше консултации в едно козметично студио. Много жени имат нужда да чуят, че са красиви, желани, обичани. Побеснявам, когато красиви и умни жени считат себе си за грозни и безинтересни!
Здравей, би ли споменала книгата.
Благодаря!
Дневникът на една нова рускиня ли е книгата? МНого забавна и полезна книга!
Аз също работя с хора и се натъквам постоянно на същия проблем. Българските жени като цяло страдаме от липса на самочувствие, която често прикриваме с много грим, кифленски тоалети и екстеншъни. Мисля, че на всички ни ще ни се отрази добре да прекараме известно време в компанията на германки/холандки/шведки – това са жени, които принципно знаят какво искат, как да го постигнат, точно колко заслужават и не се примиряват и с грам по-малко. Плюс че се обличат с вкус, спортуват и подчертават силните страни на външния си вид, а не се стремят да се променят драстично, за да се харесат на някого.
А по отношение на жените-майки, моето лично наблюдение е, че те придобиват малко повече самочувствие, защото възприемат децата си като постижение – ето, видите ли, аз свърших нещо, което ми осмисли живота… Нещо, с което никое дете не бива да бъде натоварвано, ама това е друга тема…
Моята представа за собствения ми външен вид се промени след като поживях известно време в друга държава – обличах се семпло, защото нямах пари за модни парцалки, носех супер малко грим (спирала, лек молив), защото там нацапаното се набиваше ужасно много на очи и… просто се усмихвах повече. Открих, че върши чудеса 🙂
Пожелавам на всички жени да изживеят такъв…хм…катарзис? 🙂 Освобождаващо е!
Много хубаво казано!
Нека като майка да Ви дам пример-когато излизам със сина ми на разходка ми е по-важно да сложа топката и количките му в раницата,а не фон дьо тен на лицето ми..И дори да съм изморена,в повечето случаи е достатъчно,че сме заедно и ни очаква приключенски ден и се чувстваме чудесно
Прекрасна статия:).
Ако имаше повече такива благородни хора като теб, Наде, светът би бил по-добро място!
Прекрасна статия! Браво Надя!
Прекрасно написано! Дано повече момичета и “на 20 и на 30×2” го прочетат! Самочувствието и самообичането зависи от нас.
Наде, много добро попадение е тази статия! Понякога искам да им ударя по един шамар на такива жени и да им кажа “Алооооо, я се осъзнай малко!” Майка ми е такъв човек, който няма самочувствие и години наред си пренасяше комплексите върху мен. Ама наистина години… и аз си растях като един тийнейджър, който се чувстваше дебело, пъпчиво и грозно дете. След години разбрах колко е грешно всичко. Сега съм на 25 и имам чувство, че от 18 до сега само съм се разкрасила. И не, защото вече си позволявам гримове и козметика, а защото имам самочувствието на жена.