От няколко дни темата за плацентата и нейните употреби стана вирусна. Прочетох няколко теории за нея, една от които е, че се използва в козметиката, като козметичните компании плащат, за да я получат от лекаря без съгласието на пациента.
Сега ще разгледаме плацентата в козметиката – има ли логика в употребата ѝ, съществува ли изобщо такова нещо и как да разберем дали използваме плацентарна козметика?
История на плацентата в козметиката
Идеята за плацентата като източник на младост се е зародила още през 1933 година в Одеса, Украйна.
Институтът е бил собственост на главния научен изследовател, който е проучвал плацентарни екстракти – Владимир Петрович Филатов (който, между впрочем, е бил офталмолог). Той е вярвал, че инжектирането на биологични продукти от определен вид в очите ще подобри здравето им. Експериментирал е с какво ли не. Да, включително с плацента. Вярвал е, че съществуват някакви биогенни стимулатори, които ще възобновят очната тъкан. Европейските козметични фирми подемат идеята и започват да използват биологични тъкани в козметиката. Те обаче са наблягали на “вълшебното действие” на хормоните – тоест, това, което със сигурност е било известно на науката.
За пръв път екстракт от плацента в САЩ се използва от фирма, основана от легендата в козметиката Ричард Хъднът. Фармацевт и козметичен специалист (о, колега!), въпреки, че е искал да се нарича “парфюмерист” и е държал на това обръщение. Неговият живот е крайно интересен, но сега сме се концентрирали върху продукт, произлязъл след смъртта му – екстрактът от плацента “Плацентин”. “Lambert-Hudnut” – фирмата, за която говорим, пуска козметична линия с плацентарен екстракт през 1958 г. Рекламата на екстракта възхвалявала продукта като “жизнена субстанция”, която възвръщала “цъфтящата бебешка кожа” на дамата, ползваща козметиката. FDA (контролен орган в САЩ, отговарящ за козметиката, храните и лекарствата) реагира веднага, наказвайки фирмата за мамеща реклама. Това не е било за пръв път – “Lambert-Hudnut” и друг път си е навличала гнева на FDA заради реклами на продукти.
Защо обаче FDA ще ги забранява?
Истината е, че FDA през 50-те години е била доста, доста строга с рекламите на биологичните субстанции – било то пчелни продукти, ембрионални екстракти или плацентарни такива. Подобно на сегашната регулация на ЕС, FDA е забранявала реклама, обещаваща чудодейни ефекти без научни доказателства.
Европа обаче, с нейната развяна политика и липса на обединеност, е позволявала какво ли не.
Екстракти от органи и ембриони са се използвали в козметиката
Без особена прозрачност или доказателства, че работят. Науката през 50-те не е и сънувала сегашните технологии, но дори и тогава е било ясно, че тези “вълшебни кремове с плацента” не помагат толкова, колкото обещават. В разпасания двор на Стария континент обаче никой не се е интересувал от това. Франция става лидер в козметиката с плацента през 50-те и 60-те години на миналия век. Не се е спряло дотам – човешки и говежди околоплодни води, пъпни връви и какви ли не още странни продукти са се влагали в кремове за лице, отново без мисъл за безопасността или ефекта върху лицето на потребителките. Да, Европа е имала голям път да извърви.
И го е извървяла. До известна степен. Ако всичко беше наред, този блог нямаше да съществува, нали?
Съвременната употреба на плацента в козметиката
Въпреки че няма особени доказателства за ефект на плацентата върху кожата (хормоните и растежните фактори, които съдържа, са просто недостатъчни), тя все още се използва. Мили Боже, как трудно умират старите легенди!
Преди да се паникьосаме – СПОКОЙНО! ВЕЧЕ НЕ СА ЧОВЕШКИ!
Употребата на човешки биологични материали е силно ограничена. Да се сдобиеш с човешка плацента или ембрион за влагане в козметика е крайно трудно, много скъпо и козметичните фирми просто не се занимават с това. Цената на кремовете им ще скочи до небето (Да, сега не е до небето. Може би някъде до връх Еверест). Подобно на стволовите клетки (които са най-често растителни в козметиката), Биг Козмо решава да прибегне до любимите си тактики, главно заблуда.
“Маска Myosotis за коса с костен мозък и плацента”, която се предлага и до днес по българските аптеки, всъщност е изцяло растителен (и синтетичен) продукт. Стволовите клетки? Също. Плацентата? Те ще пишат, че е просто “плацента”, а вие мислете каквото искате. Всъщност не е човешка, а е от овца.
Тези тактики обаче водят до теории. Ако Биг Козмо използва костен мозък, плацента и стволови клетки (нормалният потребител е заблуждаван нарочно и не знае от какво са те), то откъде се сдобива с тях? Явно от болниците. И така малко по малко, зрънце по зрънце, стигаме до един изплашен човек, който мисли, че бялата мафия краде органи за козметика. Само защото някои фирми искат да си пробутват кремовете.
В хубав свят живеем, а?
Ползвах маската миналата година, а на състава пишеше “растителна плацента”, което всъщност ме обърка. Така или иначе, маската се оказа пълен боклук и конкретно при мен не свърши нищо хубаво за косата ми.