Голяма част от козметичните продукти с цени над 50 лева ни рекламират съдържанието на екстракти от невероятно екзотични растения, растящи вдън гори Тилилейски, които хидратират кожата ни до божествена мекота. Ако разгледаме химичното съдържание на тези екстракти обаче, ще видим, че активните им съставки могат да се намерят и в градински растения и горски гъби, които подминаваме в двора си по път за работа. Нека видим най-добрите растителни екстракти в козметиката – евтините алтернативи на екзотичните растения (и фунги)!
Екстракти от живовляк и ружа
Основните активни съставки в скъпите екстракти от водорасли и охлювната слуз са полизахаридните слузни вещества, които остават на повърхността на кожата и я хидратират. Това, което се пропуска обаче, е че слузни вещества се съдържат и в различните видове живовляк (Plantago lanceolata, Plantago major), както и в медицинската ружа (Althea officinalis), която има и UV-защитни свойства. По принцип тези вещества се използват с успех при влажна кашлица в медицината, но ще свършат прекрасна работа като маска за лице. Моят съвет е да смелите листата на живовлека (или измитите корени на ружата), за да имате достъп до слузните вещества. Кашицата (или водният екстракт) може да се нанесе върху лицето за 15-20 минути.
Екстракт от дафинов лист
Богат на терпени, вкл. пинен, феландрен, евкалиптол (който заема най-голямо количество с 45% от етеричното масло). С противовъзпалително действие, водният екстракт е отлична алтернатива на екстракта от чаено дърво и евкалипт поради близкия състав. Ако си спомням правилно, в Body Shop екстрактът от чаено дърво беше към 4 евро и нагоре! Може да се използва за всичко, за което и маслата от евкалипт и чаено дърво, включително за акне, ожулване от коприва, малки ранички и прочие. За използването на дафиновия лист важат всичпи правила при употреба на дроги, съдържащи етерични масла.
Кладница и манатарки
Добре де, заглавието е “растителни екстракти”, а аз ви говоря за гъби. Изчакайте за момент, ще обясня.
L-eрготионеин (ЕР-ГО-ТИО-НЕИН) e аминокиселина, която се съдържа във високо количество в тези горски организми. Тя има доказана in vitro антиоксидантна активност и е обект на много сериозни проучвания с цел идентифициране на ролята в организма. Това, което знаем със сигурност е, че реже свободните радикали и че тялото си я натрупва в солидни количества в клетките си, използвайки специален катионен транспортер (OCTN-1). Включително и в кожата.
Toва, което прави тези гъби толкова специални е, че съдържат същата аминокиселина, с която се фукат и кремовете, съдържащи гъбата шийтаке. Аз такъв крем под 60 лева не съм видяла, а колко точно е екстрактът от гъби вътре, не можем да кажем. Една домашна маска с манатарки (Boletus edulis) може съвсем спокойно да замести този скъп крем, ако антиоксидантната активност е това, което търсим. Смиламе гъбата на ситно с домашен блендер (можем да смесим и с малко ехтин, за да стане по-хомогенна сместта) и нанасяме на лицето си смело. Може да се използва и под формата на воден екстракт. Съчетайте със серум с витамин С и нямате грешка.
Като цяло кремовете с растителните екстракти са хубаво нещо. Но много дами предпочитат повече контрол над това, което използват върху кожата си. Освен това, в съвременната козметика се използват растителни екстракти, подбрани само и само да звучат екзотично и да надуят цената на крема. Надявам се подбраните алтернативи да са ви били полезни.
Водни. Избягвайте спиртни екстракти при всички положения!