Слънчевото лъчение и кожата

                                                                                                                        

“Най-големият фактор в остаряването на кожата” – така козметичните компании наричат слънчевото лъчение. Това не е съвсем вярно. И до ден днешен фактори като генетиката на индивида определят остаряването в много по-голяма степен, отколкото каквито и да е било външни фактори. Но е вярно, че връзката между слънчевото лъчение и кожата е особена. За се защитаваме от слънцето, трябва да знаем някои неща.

 

Слънчевото лъчение и кожата – ефект

Знаем, че ултравиолетовата светлина е полезна за нас. Половинчасово излагане на слънце помага на организма да синтезира от холестерол-подобно вещество необходимата доза вит. D3, която е жизненоважна за правилното усвояване на калций. Това предпазва от остеопороза, а малките деца – от неприятно заболяване, наречено рахит.

Ултравиолетовата светлина от слънчевото лъчение, която въздейства върху нашата кожа, се разделя на два вида : UVA и UVB.

UVA е лъчение с по-голяма проникваща способност от UVB и влияе силно на връзката между слънчевото лъчение и кожата. То достига до дълбоките слоеве на кожата, където въздейства върху кръвоносни съдове и съединителна тъкан, включително колаген и еластин. Поради тази причина излагането на UVA лъчи в дългосрочен план води до загуба на еластичност на кожата.  UVA  активира и меланина, който се произвежда в горните кожни слоеве. Така се създава тен, но това е малка утешителна награда, която се заплаща с повишаване на риска от меланома (рак на кожата). Доскоро консенсусът между учените беше, че UVA увеличава бръчките, но не представлява риск за меланома. През 2010 изследване посочи, че има сериозна връзка между рак на кожата и UVA.  Счита се, че това се дължи на оксидативен стрес на клетката, макар че това не е изцяло доказано.

UVB е лъчение със значително по-малко проникване

в дълбоките слоеве на кожата, но това не го прави безопасно. То  предизвиква същинското изгаряне – зачервяването, мехурите, които не ни оставят на мира, беленето. Нещо повече – за UVB е известно, че уврежда клетъчната ДНК. ДНК представлява молекула с формата на стълбица. Всякo стъпало на стълбата се съставя от две по-малки молекули, наречени бази. Базите се подреждат в точно определен ред. Когато фотон ( частица светлина) бива абсорбиран (приет) от молекула ДНК, той кара стъпалцата да се разместят и базите да се свържат по неправилен начин.  Ако ензимите, които клетката използва, за да поправи повредата, не се справят с проблема, тази клетка може да стане начало на раково образувание.  UVB стимулира производството на меланин, оттам и образуването на тен. Предполагаме, че това е положителен ефект, понеже хората с тен са красиви. Кой не желае изкусително златист отблясък на кожата си? Отговор: Дерматолозите.

Всяко потъмняване на кожата (включително златистият тен) сочи увеличен риск от рак

Образуването на меланин е защитна реакция на кожата, за да се предпази от по-нататъшна увреда. За да възникне защитна реакция, вече имаме налице oпределено ниво на нанесена вреда. Всяка промяна на цвета на кожата сочи, че вече има някакво увреждане от слънчевото лъчение. Дори да не го виждате сега, след време ще станете свидетели на последиците от безотговорното си отношение – бръчки, състарена, изтощена, вяла кожа, нежелана пигментация, доброкачествени тумори и в най-лошия случай – рак.

Това в пълна сила важи не само за излагане на слънчевото лъчение, но и за солариумите. Нещо повече – честото ходене на солариум увеличава значително опасността от развитие на меланома, дори при пълно спазване на указанията на производителя. Солариумите са доказан канцероген и в САЩ един на всеки 6 случаи на меланома е предизвикан именно от ходене на солариум. За да разберем каква точно е опасността, трябва да разберем какво е ракът на кожата. Това ще е обект на друг пост.