Нашето общество, бих казала, е общество, изградено от нормални хора, а не социопати. Нормалните хора имат естествена нужда да закрилят тези, които са пострадали от тежко събитие в живота си. Ако някой дойде при вас и ви каже, че детето му е болно, ще ви дойде първо да го изслушате. И да направите всичко възможно детето да се почувства комфортно. И ако родителят каже, че е болно заради извънземните например, няма да ви дойде първо да спорите с него.

КЪМ СТАТИЯТА

Представете си, че имате правоспособност да работите в една професия. Тази професия може да е всякаква. Може да сте учили, например, за шофьор на трамвай. Или специалист архитект. Или работник в електроцентрала с минимална заплата. Няма значение. Която и да е от изброените професии всъщност е отговорна за човешки животи. Трамваят може да катастрофира. Лош архитектурен план да срине сграда и да убие десетки семейства. Авария в електроцентралата да доведе до кончината на вашите колеги. При всички положения от вашата отговорност и знания зависи дали някой ще живее или ще умре.

КЪМ СТАТИЯТА

Много пъти съм говорила, че хомеопатията е голямата лъжа на 21-ви век. Болезнено е да седиш в аптека, да даваш захарни гранули на болни хора, искащи лечение, и да взимаш по 4 лева и повече за това. Фармацевтитее, които раздават хомеопатия и я пробутват без да им мигне окото, са точно толкова виновни, колкото и ако ви бяха дали грешно лекарство. Защото липсата на лечение понякога е точно толкова опасно, колкото и грешното лечение. Особено за тежки заболявания. Моите раковоболни пациенти са буквално касичка, ръсеща пари за недобросъвестни търговци. Но възниква въпросът, ако наистина не работи, защо хомеопатията e регистрирана като лекарство? Коя съм аз, че да решавам, като контролните органи са я приели?

КЪМ СТАТИЯТА