Вярно ли е, че старите ваксини са били по-безопасни?

В момента се лансира идеята, че по-новите ваксини, които използваме в календара си и извън него по избор, са по някакъв начин по-вредни или рискови от тези, с които ние сме се ваксинирали като деца. Това се говори особено от скептици на задължителните ваксинация на днешните деца. Вярно ли е, че старите ваксини са били по-безопасни? Ще разкажа историята на една ваксина.

Полиомиелитна ваксина (детски паралич)

Полиомиелитът, или детски паралич, е вирусно заболяване,причинено от полиовируса. В около 0,5 процента от случаите се движи от червата, за да засегне централната нервна система , и има мускулна слабост, водеща до отпусната парализа . Това може да се случи за няколко часа до няколко дни.  Слабостта най-често засяга краката, но по-рядко може да включва мускулите на главата, шията и дихателните мускули, главно диафрагмата. Заболяване, което в тежките си случаи спира дишането от блокиране на дихателната мускулатура, и спира храненето (трофиката) на крачетата, оставяйки единият крак по-къс от другия. Или директно болният остава сакат и не слиза повече от инвалидна количка. Някои болни остават цял живот на изкуствено дишане или умират от парализа на дихателните мускули.

История на ваксината

Първата полиомиелитна ваксина , известна като инактивирана полиовирусна ваксина (IPV) илиСолк ваксината е разработена в началото на 50-те години на миналия век от американския лекар Джонас Солк . Тази ваксина съдържа убит вирус и се прилага чрез инжекция. Мащабното използване на IPV започва през февруари 1954 г., когато се прилага на американски ученици. През следващите години заболеваемостта от полиомиелит в Съединените щати спадна от 18 случая на 100 000 души до по-малко от 2 на 100 000. През 60-те години на миналия век се появи втори тип ваксина срещу полиомиелит, известна като орална полиовирусна ваксина (OPV) или ваксина Sabin , кръстена на своя изобретател, американски лекар и микробиолог Алберт Сабин. OPV съдържа жив (отслабен) вирус и се прилага перорално. Тя се прилага и в България, преди да отпадне в полза на убитата инжекционна съвременна ваксина, която е включена в многовалентните ваксини – Пентаксим, Хексацим и пр.

През 2001 година имаше неприятни случаи – деца, разболяли се с детски паралич

За съжаление, през 2001 г. в България имаше лека форма на полиомиелит от ваксина. Това е проблем, който персистира и до ден-днешен с живата ваксина срещу паралич (полиомиелит). Говоря за онези капки, с които сме ваксинирани всички тук, включително и аз. Ако си спомняте, те танцуваха по БНТ анимирани и със слогана “Живот без детски паралич!”. Тази реклама беше част от мащабна кампания за масова ваксинация.

Новата ваксина

Сега в България сме се отказали от живата ваксина и слагаме инжекционна – убита, като компонент на Пентаксим/Хексацим. Защо чак след години? Не е била открита убита ли? И защо живата още се ползва, независимо от предизвикването на заболяването, в ендемични за болестта страни?

Защото живите ваксини предизвикват по-силен имунен отговор от убитите и рекомбинантните. Това е логично. Жива ваксина е практически жив вирус/бактерия – този агент се множи и имитира реална инфекция. Това активира имунните ни клетки в сериозна степен. За съжаление, означава и, че живите ваксини при влошен (силно влошен, за да сме точни) имунитет могат да предизвикат ваксинационно заболяване. Затова никога не се ваксинират с БЦЖ болни от СПИН и преживели трансплантации – БЦЖ е жива и може да предизвика вариант на говежда туберкулоза (БЦЖ е говежди щам, Mycobacterium bovis, а не tuberculosis. Говеждата туберкулоза се отличава с това, че рядко прави белодробни каверни (дупки) – заболяват други органи като бъбреци и черен дроб).
Освен това и често срещаните ваксинационни реакции като възпаление на мястото на инжектиране, температура, отпадналост са по-изразени. Ние, фармацевтите, не сме садисти, като се радваме на болките ви – кефим се, че имунитетът е “захапал”.
Въведена е масово

Убитата ваксина срещу полиомиелит

Защото той вече е ендемичен за брой страни на пръстите на ръцете ни и България е с нисък риск. Ако се върне, ще минем най-вероятно, за съжаление, пак на жива ваксина. Сега рискът от нея превишава ползите, за разлика от убитата, затова сме я изоставили.
А все още се ваксинираме срещу паралич заради глобална ерадикационна програма, водена от СЗО. Миналата година Африка бе освободена от детски паралич, и до няколко години ще премахнем това осакатяващо нервно заболяване, като така вземем третата победа срещу болест чрез ваксиниране – след едрата шарка Variola major и вирусът Rinderpest, който остави милиони без поминък, убивайки едър добитък.

Затова коя ваксина и как ще се прилага в една страна, зависи главно от две неща: ползата от ваксината и риска от заболяването. Ако ползата е значително по-голяма, ваксината се въвежда и се поставя, докато нуждата от нея не намалее дотам, че рискът от ваксиниране да стане по-голям.