Съвременният начин на живот предоставя огромни възможности за най-разнообразни и модерни симптоми и заболявания. Цял бюфет алергии, психични проблеми като безсъние, хронична умора и раздразнителност, лоша, посивяла кожа и прочие. Вече разгледахме, че те не се дължат на паразити и не се лекуват с вълшебни чайове… а дали се дължат на токсини/отрови? Непрекъснато ни обясняват как отвсякъде ни трови кой ли не – и то дори чрез захар. В крайна сметка от Биг Фарма идва диабетът. Вярно ли е?
Няма никакво съмнение, че някои аспекти на съвремието ни ни вредят – стрес, замърсен въздух с изгорели газове, тютюнев дим и експозиция към алергени. Но хранителни вещества като захарта… те могат ли да бъдат наистина отрова? И има ли значение коя захар консумираме, за да избегнем вредно влияние?
Какво е отрова?
По дефиниция, отрова е всяко вещество, което причинява увреждане на живия организъм, обикновено чрез химична реакция на молекулярно ниво, в случай, че е погълнато достатъчно количество.
Има обаче уловка. За да е едно вещество отровно, неговата смъртоносна (летална) доза трябва да е достатъчно ниска. Биолозите отбелязват тази доза с понятието “летална доза” – lethal dose – LD. Технически можем да се отровим и с вода – предизвиква надуване и притискане на мозъка и неговите жизненоважни центрове, което е смъртоносно – или със захар. Само че тези вещества не са отровни, защото дозата, която трябва да поемем, за да се отровим, е много голяма.
Токсичността бива хронична и остра (акутна). Вещества като арсеник и живак например в малки количества тровят бавно (хронично), в големи – остро (акутно). Бавно тровят отровите, които могат да се натрупат в тялото. Такива са например тежките метали – живак, олово. За тях важи същото правило – отрова е това, което трови в ниски дози.
Хранителните вещества, които се складират в организма като резерв, не са отровни
Те не се трупат нежелано, както отровните вещества. Тяхното складиране в тялото е жизненоважен процес. Вредят единствено и само, ако са в много голям излишък. Изключително манипулативно и некоректно е да се наричат отрови вещества като захарта и мазнините. Те не са отровни. Те вредят, когато заради голяма консумация и ниско изразходване с движение и спорт натоварят човешкото тяло. Винаги, когато говорим за ценно вещество, постъпващо с храната, се наблюдават две болестни състояния – болест на недоимъка и болест на излишъка на това вещество. Нека дадем пример.
Купешката захар, наречена захароза, се разпада в организма на две молекули – фруктоза и глюкоза. Нито една от тези молекули не е вредна или опасна – и двете се съдържат в така ценения от всички ни мед например. Фруктозата – плодовата захар – е това, което подслажда по естествен начин плодовете. Ако беше опасна, както твърдят, гроздето, бананите и много други любими плодове щяха да се продават в тарелка с череп и кръстосани кости отгоре. Естествено, че не е така.
Фруктозата има свой собствен “път” в човешкото тяло
Черният дроб я превръща с проста химична реакция в глюкоза. Това е захарта, която захранва всички жизненоважни органи и тъкани. Някои твърдят, че щом нещо минава през черния дроб – “детокс-фабриката на организма” – значи е отровно. Оттам фруктозата също е опасна, защото товари черния дроб. Както ще видим обаче, огромна част от метаболизма в нашето тяло е концентриран точно в черния ни дроб – това си му е работата. Тези твърдения са абсолютно несъстоятелни. Te бяха лансирани преди години от ендокринолога д-р Робърт Лустиг, който направи истинска “бомба” в научните среди с твърдението, че фруктозата е чернодробна отрова и основен виновник за метаболитния синдром. Това не беше доказано и продължава да е изключително противоречива хипотеза. Напротив – изследвания посочиха, че фруктозата предпазва черния дроб от някои интоксикации.
Захарта е захар, независимо дали е кокосова, кафява, био, цвеклова, под формата на мед и прочие. Някои от продаваните видове захар са захароза, други фруктоза, има и комерсиална глюкоза. Но организмът превръща всички видове прости захари в глюкоза, за да се изхрани. Това става бързо, безболезнено и безопасно.
С две думи, захарта не е отровна
Ако в тялото ни няма глюкоза – чака ни сигурна СМЪРТ. Мозъкът не може да оцелее 5 минути без глюкоза – той е най-големият неин консуматор. Купешката захар – рафинирана, кафява, цвеклова или каквато и да е – може да ни спаси живота, точно както чистата глюкоза. Тя може да бъде превърната в глюкоза светкавично, без да вреди по никакъв начин. Глюкоза може да се получи и от мазнини и белтъци, но процесът е по-труден и бавен. Диети без въглехидрати са доказвали своето вредно влияние върху организма дългосрочно – като появата неалкохолна чернодробна стеатоза (мастен черен дроб).
Препоръчаната доза на ден е не повече от 20 г. захар дневно.
Затова е важно да имаме въглехидрати в храната си
Болестното състояние на недоимък на захар се нарича хипогликемия и води до загуба на съзнание и смърт. Затова организмът се запасява със захар (глюкоза), за да оцелеем от хранене на хранене. Иначе нямаше да можем да станем от масата. Глюкозата се складира с помощта на черния дроб като гликоген, или се трансформира директно в мазнини. Пак повтарям – захарта си е захар, независимо от произхода си. Няма захар с по-голяма склонност да се трупа като мазнини – нали тя се е превърнала в глюкоза предварително! Всички добри неща (и бели) идват от захарта в кръвта – глюкозата.
Черният дроб превръща глюкозата във вещество, наречено гликоген. (А, черният дроб! Дали и глюкозата случайно не е отровна?! Чакам отговор от продавачите на хранителни добавки).
Гликогенът се складира прилежно
За образуването на гликоген черният дроб използва един изключително важен хормон – инсулин. Инсулинът има много функции – не само една. Вижте само какво може:
- Както казахме, активира гликогенезата – процеса на образуване на гликогена от глюкоза. Инсулинът стартира реакцията, но участват и други ензими – нищо в организма не работи само. Полученият гликоген се складира. Като в хладилник – когато имаме нужда от захар, депото – “хладилник” отпуска гликоген, черният дроб превръща гликогена обратно в глюкоза. Глюкозата навлиза в кръвообращението и стига до нашите изгладнели органи.
- Инсулинът помага на човешките клетки да приемат глюкозата отвън навътре и да си я метаболизират -“изядат”. Това е много важно. Той взаимодейства с тях благодарение на образувания на повърхността на клетката. Те се наричат инсулинови рецептори. Много, много вещества действат благодарение на “работа” с рецептори по мембраната на клетките – включително десетки лекарства!
- Инсулинът пречи на черния дроб да отпуска глюкоза. Той действа като регулатор и не позволява да се отделя излишно количество захар в кръвта.
Откъде идва инсулинът и как се регулира?
В организма всичко е свързано и се регулира взаимно. Не можем да оставим важен хормон като инсулина да си щъка и да пречи на отделянето на глюкоза от черния дроб – можем да изпаднем в хипогликемия!
Затова той се образува от един вид много специални клетки. Те се казват бета-клетки и се намират в задстомашната жлеза (панкреаса). Образуват си островчета, наречени Лангерхансови. Кое им е специалното ли? Бета-клетките са чувствителни на нивото на глюкоза в кръвта. Гениално – когато глюкозата се повиши, те се активират и започват да отделят инсулин. Инсулинът активира образуването на гликоген от черния дроб И помага на клетките в тялото да поемат глюкоза, колкото им е нужна. Така глюкозата в кръвта се връща до нормални нива. Това успокоява бета-клетките и те спират отделянето на инсулин.
Такива регулаторни процеси на принципа на обратната връзка са много често срещани в нашето тяло. В следващата статия ще ви запозная с противоположния процес – разпадането на гликогена, и ще разберем с какво наистина вреди захарта, когато е в излишък.
Постоянно проверям дали сте публикували втората част, очаквам я с нетърпение 🙂 Статията е много полезна и информативна, поднесена разбираемо и достъпно.
И аз чакам част 2 с нетърпение 🙂
Нямам търпение за втора част. Аз съм с инсулинова резистентност и за мен тази тема е важна.
Ще има ли втора част ? 🙂
Бях забравила! Ще има!
е хубава работа, Наде 🙂 чакаме с нетърпение втората част!
Защо ни Ви открих по-рано! Щяхте да ми спестите доста лутане и четене. Свалям Ви шапка.
Надявам се някой ден да имате време за втора част на тази страхотна и важна статия! 🙂
Статията е изключително небалансирана и дори опасна. Очевидно думата “отрова”, с която се дефинира захарта е метафора, защото никой няма да умре като изяде един шоколад. Въпросът е, че в днешно време се слага захар във абсолютно всякакви продукти, което води до прекомерната ѝ консумация, което пък от своя страна води до затлъстяване и здравословни проблеми. Това е един от най-големите проблеми на съвременната медицина – много лекари и медицински лица отричат връзката на храната и начина на живот със здравословното състояние на пациентите си, опитвайки се да потушат симптомите им с лекарства. Затова повече и повече хора губят доверието си в модерната медицина и се обръщат към народни лечители, натуропати, хомеопати и прочие. Има толкова много случаи на хора, които успяват да се преоборят със здравословните си проблеми благодарение на диета, част от която е да се изключи рафинираната захар (и дори да се ограничи консумацията на плодове поради същата причина), че е доста безотговорно да твърдите,че консумацията на захар е абсолютно безвредна.
Никой не го твърди. Споменато е ясно, че има втора част с вредите от захарна консумация над 20 г. дневно.
Аз в тази статия не открих никакви негативни коментари за захарта. Освен това, много хора ще прочетат само нея – без част втора. Да не говорим колко е подвеждащо това да наричате захарта “въглехидрати” и, че едва ли не човек ще умре, ако не яде захар (защото много хора няма да разберат, че може би пък говорите за захар в картофите или ябълките или пък в така обичания от всички българи хляб и ще решат, че е ок да се тъпчат със шоколади и бисквити). Безотговорно е да пишете, че един килограм моркови има същия ефект върху организма като едно парче торта.
Никой нито го твърди, нито изобщо говори подобно нещо.
Да. захарите са въглехидрати. Всички захари.
Казана е дозата за захар макс, на ден, която е 20 гр.
Няма никакво разминаване между препоръкитв ми и позициите на медицината.
Писана е за обикновения човек, който има функционална грамотност и може да прави разлика между моркови и торта.
Нито торта, нито шоколадът са вредни и опасни, ако не се прекалява. 20 г. чиста захар дневно. Описано е точно колко захари се съдържа отзад на опаковката на тези продукти.
Ако вие можете да объркате, уверявам ви, че средностатистическият човек със завършен осми клас трудно ще го направи. Вие сте единствената, която го разчитате по този начин и съжалявам, но не мога да променям статията за един неразбиращ. Изключения винаги ще има.
Но да – захарта НЕ е вредна, отровна, опасна, и ако “се тъпчете” с едно парче торта на ден, нищо ви няма.
Н.