
С огромно удоволствие искам да ви съобщя, че вие сте носители на Нобелова награда. Не, не се шегувам. През 2012 година Европейският съюз спечели Нобелова награда за мир. Забележете, наградата не е дадена на някого от европейските лидери или дори на определен човек – просто… на съюза. Което означава, че някой някъде ни дължи, на мен и вас, европейските граждани, почти един милион евро. Само казвам. Докато търсим кой ни е отмъкнал Нобеловата награда, може да се замислим за съюза, на който сме граждани. Тъй като това е блог за козметика, ще разберем как членството ни в съюза повлиява качеството на продукцията, която ползваме, чрез законодателство в козметиката.
Европейският съюз е поставил законодателни рамки, които ограничават възможността да бъдем измамени
Директивата, която ни пази, се нарича „Регулация на козметиката“, позната още и като Директива 1223/2009. Тя е валидна от 2013 г г. и измества старата, която е била въведена през 1976 г. и е била многократно поправяна и допълвана. В новата директива са въведени някои важни промени. Например правила за използване на наночастици в козметиката, затегнати изисквания за безопасност, изисквания за съобщаване за случаи на сериозни нежелани реакции и др. Тези неща обаче са малко далечни за нормалния потребител в повечето случаи, затова ще обърна внимание на практичните страни на директивата – тези, които можем да използваме в ежедневието си. Най-важната от тях е регулацията на етикетирането. Чрез нея се въвеждат правила за надписването на всички етикети на козметични продукти.
Като потребители ние имаме право да знаем какво поставяме върху нашата кожа. Европейският съюз разпознава това право и е описал изискванията си в глава 6, чл. 19 от директивата за козметиката.
Според законодателството, вашият козметичен продукт трябва да има етикети, на които са описани (на родния ви език и лесно четими) следните неща:
- Име и адрес на лицето, което е отговорно за продукта на територията на вашата страна. Ако продуктът е внос, задължително е да пише къде е произведен.
- Приблизителни обем или маса на продукта в опаковката. Внимание – това правило не се отнася за тестери и за опаковки за еднократна употреба, както и за опаковки с тегло под 5 гр. или 5 мл. Не важи и за опаковки, съдържащи няколко продукта (като промоционалните „5 в 1“, които ни пробутват всяка Коледа).
- Срок на годност – това е срокът, за който производителят гарантира, че продуктът ще отговаря на изискванията и ще бъде безопасен и ефективен. Oзначава се със символ или надпис “Да се използва преди…” Датата трябва да е във формат ден/месец/година или месец/година, например: 30/05/2017.Когато трайността на продукта преди отваряне надвишава 30 месеца, потребителят трябва задължително да бъде уведомен само за годността на продукта след отваряне. За съжаление, много безскрупулни търговци на дребно, които не искат да покриват загубите си, прилагат всякакви трикове, за да ви убедят да купите продукт с лош срок :
Популярно например е твърдението, че
„Компаниите се презастраховат”
И всъщност продуктът продължава да е годен за дълъг период (най-често се твърди 6 месеца) след датата на изтичане на срока за годност“. Това не е вярно. Ако вие бяхте производители на даден продукт, дали бихте отрязали от срока на годност месеци, знаейки, че той няма да може да се продаде? Продуктът няма да се развали за един ден, но изтичането на срока освобождава производителя и вносителя от отговорност – оставяйки ви, недай си Боже, при проблем да си блъскате главата и да се чудите с какъв тъп инструмент да разбиете колата на търговеца, който ви е убедил да купите продукт с изтекъл срок.
– Отваряйте си очите за „промоции“ както на козметика, така и на храни, в магазините и аптеките – често това е метод за пробутване на продукти с изтичащ срок. Колкото по-голяма е отстъпката, толкова повече трябва да внимавате.
– Не купувайте продукти с оставащ срок на годност, по-къс от този, за който ще изразходите този продукт – в противен случай, вместо да спестите пари, ще сте ги дали за боклук.
– Внимавайте и с „2 в 1“ промоционалните пакети – може да ви продадат два продукта – един с изтичащ срок и един нормален.
– Обръщайте внимание на цвета, миризмата и гъстотата, когато използвате козметичен продукт. Всяка промяна може да подскаже за нежелани химични изменения, които да са влошили качеството на продукта.
– Следете какво имате вкъщи и безжалостно изхвърляйте всичко с изтекъл срок на годност. Здравето е по-скъпо дори от бутиковата козметика!
Обръщайте внимание и на срока на годност на подаръците и тестерите, които получавате при покупка
– Възможно е да намерите продукт със срок на годност “след отваряне”. Обозначава се със символ “отворен буркан” и число – напр. 6, 12, 24. То отговаря на броя на месеците, през които можете да ползвате продукта, след като веднъж сте го отворили. Използва се за продукти с над 30-месечен срок на годност преди отваряне.
– Избягвайте продукти, на които срокът на годност е залепен с етикети за цена. Това се прави понякога от безскрупулни търговци, които прикриват изтекъл срок; срещат се дори аптеки, които правят същото.
- Специални предупреждения по отношение на вашето здраве, ако има такива. Такива например притежават всички кремове със съставката ретиналдехид (за акне) – те не бива да се използват по време на бременност, заради опасност от ембриотоксичност (увреждане на плода).
- Номер на партидата или друг номер за идентифициране на конкретната бройка от продукта.
- За какво се използва този продукт (дали е шампоан, пяна за вана, или нощен крем за лице).
- Списък със съставки.
Още в началото, когато вземе продукта от щанда, разумният потребител разглежда внимателно дали всички тези елементи от етикета са налице. Липсата на някой от тях е сериозно нарушение и може да доведе до санкция на разпространителите. За съжаление, хората рядко четат етикетите внимателно, а се водят по собствени идеи, които често не са правилни. С тези заблуди ще се занимаем в следващ пост.
Искам само да обърна внимание, че 1223/2009 е РЕГЛАМЕНТ (прилага се директно в националното законодателство и има превес над него), а не директива (която изисква регулация на национално ниво и интерпретациите й могат да варират от една държава-членка в друга). Доколкото си спомням, предният акт е бил директива и 2008-2009та имаше тотални промени, тоест приемането на този регламент.
И това, че е регламент е много по-добре, защото би следвало в целия ЕС да се прилага еднакво.
Специални благодарности за синтезирането на този ужасно сложен и много технически текст за не-специалисти.
Мила Доротея, толкова благодаря за поправката!