“Почти всичко за ваксините” излиза на пазара и вече е готова за предварителна поръчка. Най-после. След ТРИ ГОДИНИ сериозен, къртовски труд. Няма да се хваля с нея излишно. Ще кажа само, че се гордея с нея. Тя е направена с цел да бъде ПОЛЕЗНА и РАЗБИРАНА. Вижте откъс, който би ви помогнал да прецените дали е за вас и заслужава ли си да я купите. Дори скептиците към ваксините ще имат полза от нея, защото се дискутира и тяхната страна – без презрение и омраза. С обич и емпатия. Moжете да поръчате предварително тук. Кликнете на предното изречение, което е линк.
Kaква е разликата между пасивен и активен специфичен имунитет?
Пасивен имунитет
Пасивен имунитет наричаме трансфер в нашия организъм на антитела, които не сме изработили сами, а са получени от другите. Антитела могат да се прехвърлят от човек или животно на друг човек или животно.
Този имунитет е нетраен и е в сила само докато антителата циркулират в кръвта (тоест, докато имаме гранатите, дето сме внесли отвън). Те деградират в рамките на няколко седмици до няколко месеца и след това организмът остава беззащитен. Антителата не могат да „научат“ В-клетките на организма да произвеждат нови антитела. Пасивният имунитет е еквивалентен на това да дадеш на войник няколко кутии куршуми за автоматичното му оръжие, предназначени точно за един специфичен враг. Този войник ще е ефективен, докато ги има тези куршуми. Свършат ли – край.
Най-разпространеният случай на пасивен имунитет е предаването на антитела от майката на бебето през плацентата и, с някои ограничения – при кърменето след раждане. Представете си един пухкав бебо, въоръжен до зъби с гранати, които е получил от мама. Това е една от най-важните роли, които кърмата играе и това е причината да настояваме да се кърми максимално, ако майката е способна и това не застрашава здравето ѝ. Адаптираните млека са „патерица“, тоест помощ при проблем, а не първи избор!
Разбира се, за да получи детето антитела от майка си, тя трябва да ги е изработила първо. Ако майката не е ваксинирана и не в влизала в контакт с болестотворния организъм, за тази конкретна болест тя няма да има имунна памет. Антителата няма да ги има. И детето няма да има защита. Боя се, че страхът от ваксините ще даде най-горчивите си плодове след едно поколение, когато неваксинирани майки започнат да раждат.
Кои са антителата от кърмата, които защитават най-добре?
Ако сте жена и сте ваксинирана така, както е нужно по календар, през първите месеци на живота си вашето дете ще има относителна защита от тетанус, рубеола, морбили. Така че новородените разчитат и на майчиния имунитет, както и на ваксините, които им се поставят в първите месеци след раждането.
Пасивен имунитет се дава и изкуствено. Гама-глобулинът (серум с антитела) се поставяше редовно при епидемии от хепатит А, когато бях в училище. Преливането на кръв и кръвни продукти също дава готови антитела, които са били в организма на донора и са циркулирали в кръвоносната му система. Всеки серум има специфични антитела. Няма антитяло, което да бори всички болести като пенкилер.
Активен имунитет
Активният имунитет се придобива, когато организмът директно се излага на болестотворен агент. За разлика от пасивния имунитет, при който антителата се получават директно от друг организъм, при активния имунитет В-клетките в тялото сами изграждат своите антитела специфично към тази гадина, която го е нападнала, или Т-клетки са готови да унищожат заразените човешки клетки. Разпознаването на натрапника натиска спусъка на каскада, в която участват Т- и В-лимфоцитите.
Това, което е много важно да запомним е, че от момента на заразяването започва състезание, в което времето е решаващо. Болестотворният агент се мъчи да се размножи максимално бързо и да завладее тялото ни. В същото време имунната ни система се мъчи да изгради адекватен отговор и да спре инфекцията, преди да е станало късно. Натрапникът започва с определено предимство, тъй като имунитетът първо трябва го да разпознае, за да може да изгради специфичните антитела срещу него. През това време неканеният гост се размножава. Ако имунитът не успее, болестта настъпва и може да доведе до тежки последици – зависи кой е инфекциозният агеент и какво може да направи. Опасното състезание продължава до пълна победа на единия или другия организъм. Обикновено (но не винаги) колкото по-млад и здрав е човекът, толкова по-лесно ще се справи с нападателя.
При активния имунитет се активира имунната памет – веднъж идентифициран, агентът ще получи отпор от страна на имунитета ни много по-бързо. Това не се случва винаги. Има възможност да се съхрани като имунна памет; но не всички причинители създават имунен отговор с памет. Бих казала даже, че тези, създаващи памет, се броят на пръсти. Именно срещу тях може да се създаде ваксина. Въпросът е дали без ваксинация тялото ще се справи достатъчно бързо от първия път… Да ви кажа… Не винаги…
При много заболявания
Активният имунитет остава до живот
Такава е ситуацията с варицелата например. Затова и някои родители организират „варицелени партита“, на които водят децата си нарочно, за да се заразят от болно дете. За съжаление, заразяването с други агенти – например бактерията на сифилиса – не дава дълготраен имунен отговор. Можете да се разболеете многократно през живота си от сифилис. Затова и срещу сифилис не прилагаме ваксина – няма смисъл. Профилактиката с презерватив и избягване на случайни сексуални контакти е много по-ценна и ефективна мярка.
Ваксините предизвикват устойчив активен специфичен имунитет
И като говорим за ваксини, вече можем да се задълбаем към видовете активен имунитет според начина на получаване. Говорим за изкуствено предизвикан специфичен имунитет и естествено предизвикан такъв. При „натуралния начин“ инфекцията става със здрав, неомаломощен организъм, който може да се размножава бързо и да се адаптира. Започва състезанието, за което говорихме и при което имунитетът стартира в неизгодно положение.
При ваксиниране обаче се използва омаломощен жив, мъртъв болестотворен организъм или даже само фрагмент от такъв. По този начин даваме преимущество на имунитета да разпознае патогена (болестотворната гад) във ваксината, да изгради антитела и да е готов за момента, в който ще бъде нападнат от истинския патоген. Поставяме го в изгодната позиция! Правим това, защото е доказано, че активният имунитет е много по-дълготраен и силен от пасивния. При ваксинация рисковете са много по-малко, отколкото при реално заразяване. Например доказано е, че здравият грипен вирус предизвиква неврологичното смущение синдром на Гилен-Баре много по-често, отколкото ваксината. При ваксиниране шансът е едно на милиони. А всеки път, когато боледуваме от грип, рискуваме синдрома на Гилен-Баре веднъж на около стотина хиляди.
Пионер в предизвикването на активен имунитет по изкуствен начин… Не е Дженер.
А древните лечители в Китай и Индия
Вариолизацията (заразяването с по-безопасния вирус Variola minor) се практикува още от древността на Изтока срещу вариолата – вируса на едрата шарка Variola major. Латинските имена на вирусите значат буквално „малка вариола“ и „едра вариола“, съответно. Способът е „внесен“ в Европа през 18-ти век от една дама на име лейди Монтагу, която пътува в Европа от Азия през територията на модерна Турция. Веднъж стигнала до Англия, лейди Монтагу представя идеята пред английската корона. Британската империя разпространява вариолацията в африканските си колонии, където се увенчава с успех. Оттам пък африканските роби донасят знанието за вариолацията в САЩ.
Имало е обаче проблем
Хората са се излагали на жив, активен вирус, който предизвиква заболяване. Използваният вирус Variola minor пак е предизвиквал шарка, която е можела да доведе дори до смърт, макар и по-рядко, отколкото истинската вариола (Variola major). Болестта обикновено е отшумявала за 2-3 седмици, но невинаги. Смъртността при „малката“ вариола е била около 1-2% в сравнение с 20% при „голямата“ вариола. В днешно време 1-2% смъртност от ваксина е недопустимо висока. Меко казано. Освен това вирусът е можел да заразява необезпокоено околните.
Тук, през 1796-та година, се намесва Едуард Дженер. Той е използвал заразяване с друг вирус – ваксиния – Vaccinia. Вирусът на кравешката шарка. Тя причинява пъпки и плюски по кравите, включително и по вимето, откъдето е лесно вирусът да се вдиша от доячките. Народното поверие, че който се разболее от кравешка шарка, е защитен срещу вариолата, буди интереса на Дженер и той започва да заразява хора с вируса Vaccinia. Това е първата ваксинация (от lat. vacca – крава). Тоест, когато говорим за ваксинация, буквално казваме „кравенация“. Звучи като някакъв процес от заводите на Милка (и един мармот завива шоколада в станиол).
Следващият пионер при ваксинациите е Луи Пастьор
Той е първият, който не използва жив потентен вирус, а “изтормозен“ такъв. Пастьор е изсушавал нервна тъкан от заразено с бяс животно. При изсушаването вирусът на беса се омаломощавал. С така направената заготовка Пастьор после е ваксинирал хора. Ваксинацията срещу бяс се увенчава с успех.
Активният имунитет обаче има и някои недостатъци. Основните проблеми, които можем да очакваме, са алергиите и леко повишен риск за възникване на автоимунни заболявания у генетично предразположените хора. Тях ще разгледаме при нежеланите реакции на ваксините.
Ако желаете да поръчате, ето отново линк, на който можете:
Почти всичко за ваксините
Вашият коментар