Истината за козметиката в един блог
НЯМА ТАКИВА. Съжалявам за кликбейт заглавието, но ще ви помоля да прочетете това, защото отново съдържа ценна информация за коронавируса. От гледна точка на фармацевт, който разбира от това и на когото му пука. Заглавието е нарочно такова, за да привлече онези, които мислят, че могат да се справят с добавки, и по този начин са уязвими към сладки приказки и обещания.
Беше 2013 година, когато ми се наложи да направя сериозен избор:
Да отида ли и ако да, къде? И ако отида, да се върна ли?
Въпросът беше за защитата на дипломна работа. В Медицинския университет да защитиш дипломна работа не е задължително. Завършва се с няколко държавни изпити. Ако решиш да защитиш дипломна, тя се работи поне половин година и те освобождава само от изпита по предмета, по който е писана. Мечтаех си да отида нейде из чужбина, да поработя по въпрос, който ме интересува, но имах възможности: Да отида в Брюксел с фармакогнозия, да остана в София с токсикология, или да замина за Германия с фармакология? Токсикологията винаги ми е била най-интересна, но мисълта, че в Германия ще се занимавам с рак и неговото лечение, все пак надделя.
Нашето общество, бих казала, е общество, изградено от нормални хора, а не социопати. Нормалните хора имат естествена нужда да закрилят тези, които са пострадали от тежко събитие в живота си. Ако някой дойде при вас и ви каже, че детето му е болно, ще ви дойде първо да го изслушате. И да направите всичко възможно детето да се почувства комфортно. И ако родителят каже, че е болно заради извънземните например, няма да ви дойде първо да спорите с него.