
В последно време се наблюдава нещо изключително както в световен мащаб, така и у нас - потребителите стават все по-внимателни и се стараят да подбират интелигентно своите козметични продукти по състава им. Това беше, и все още е, нова възможност за производителите да излязат „на чисто“ и да ни информират. Всички компании, които са заинтригувани от това, скочиха на новата възможност, но не по начина, по който бихме искали да го осъществят. Вместо да ни обяснят риска спрямо ползата и да ни оставят да направим избора си сами, те
Започнаха да рекламират продукти като безопасни
Без изобщо да се съобразяват, че истински, 100% безопасна съставка в козметиката няма. Винаги ще има някой алергичен. Винаги ще има някой, който няма да понесе точно тази козметика. Нашето население е от около 7 милиона. Ако се обърнем към козметичната компания и я попитаме „Кажете, вие, които твърдите, че вашите 100% натурални продукти са безопасни, гарантирате ли с името, репутацията си и финансови средства, че никой от тези 7 милиона няма да получи реакция към съставките в козметиката ви?“ Задайте този въпрос и гледайте фантастичните акробатични трикове, които PR-представителите на компанията ще направят, за да се отрекат от твърденията си, без да изглежда, че си противоречат твърде много.
100% безопасни? Не и съставките в козметиката
Особено опасно е, когато, подведени от рекламите, решим, че „100% натурално“ е автоматично равно на „100% безопасно“.
- Етеричните масла от естествен произход не са напълно безопасни;
- Ментолът е нежелана добавка в козметиката;
- Дори витамин Е може да предизвика дерматит;
- Кокосовото масло често съдържа замърсители, които да увеличат риска от кожни лезии и рак;
- Лайката е алерген при някои чувствителни хора.
Значи ли това да се откажем от лайката, от етеричните масла? Не. Означава да се информираме за рисковете както от синтетичните, така и от натуралните съставки. Да знаем какво може да се появи като проблем и да внимаваме за него.
В крайна сметка,
Човешкият организъм е уникален за всеки
И в този смисъл непредвидим. Всички вещества в козметиката могат да навредят на някого. Как може фармацевтичните компании да са задължени да предупреждават потребителите за всички странични реакции, дори и най-редките, а козметичните да правят каквото решат, без да се отчитат на никого?
Феноксиетанолът не се препоръчва за използване при кърмачки. Това е официално предупреждение от FDA. Видели ли сте някой продукт с феноксиетанол, който да споменава това на опаковката си? Няма и да видите. Напротив, виждала съм козметика, предназначена за кърмачки и дори за малки бебенца, съдържаща феноксиетанол. Цялата информация, която ни е нужна, е разпръсната из блогове, страници на козметични компании, Уикипедия, официални становища на регулаторни органи (които никой не чете) и др. Всеки твърди нещо различно. Според един сайт кокосовото масло (virgin или нормално) е комедогенно, според друг - не, a този блог откровено си признава, че не знае. Последно, кое е вярно? Най-вероятно твърдението важи за едни хора, за други - не. Но никой не ни информира за това.
На кого да се доверим?
Има начини да преценим дали консултантът казва истината:
- Когато запитаме за кого не е подходящ козметичният продукт, трябва да получим точен и изчерпателен отговор;
- Да познава състава и да може да отговори на въпроси за него;
- Да е компетентен и да може да сравни предлагания продукт с негови конкуренти.
И в заключение - единственият изход, който ни остава, е да се информираме ние самите, защото няма кой друг да го направи.




Лидия says
Здравейте! Действително заблудите, насаждани от козметичните компании, трябва да бъдат изяснявани, но не е добра идея да се създава паника чрез внушението, че едва ли не няма безопасен продукт на пазара. Да търсим истината в сайтовете, Уикипедия и блоговете е доста… неразумен съвет, простете! Ето, във Вашия блог Вие говорите за феноксиетанола и предупреждението на FDA за ползване на продукти, които го съдържат, от кърмачки. Истината е, че тази агенция никога не е говорила за продукти с феноксиетанол по принцип!!! Историята е отпреди 7-8 години, ставаше дума за конкретен продукт - крем за мазане на зърната на гърдите на кърмещи дами. Там феноксиетанолът - не самостоятелно, а в съчетание с някаква друга съставка, предизвикваше диария, повръщане и други стомашни неразположения у кърмачетата, които, докато сучат, заедно с млякото са приемали и този продукт. Тоест, става дума само за директен орален прием на комбинация от феноксиетанол и друга съставка. Никъде FDA не препоръчва да се избягват козметични продукти с феноксиетанол от кърмачки или бременни дами, или бебета, или малки деца. Не вярвам да публикувате този коментар, както и не пуснахте другия, в който Ви предупредих за неверните позования на Регламент (EC)1223/2009 г. Все пак коригирахте статията си, което е някакъв напредък 🙂 Но след като сте си поставили високата цел да бъдете стожер на истината, правете го както трябва, моля Ви, и най-малкото - когато се опитвате да разсейвате заблуди, не създавайте нови! Поздрави!
Скъпа Лидия,
Не допуснах коментара под статията за ЕС регулациите, защото нямаше смисъл. 🙂 Имаше нещо, което не беше доуточнено, то беше поправено и тъй като статията получи промяна, няма смисъл да има коментар, който да предупреждава за нещо, което вече не е проблем. 🙂 Не беше нищо лично. Може би трябваше да Ви кажа причините си да не допусна коментара, за което се извинявам, мислех го, но пропуснах. Моите извинения.
Този път коментарът ще бъде допуснат, защото има смисъл да дискутираме тази тема.
На първо място, твърдението Ви, че:
„Да търсим истината в сайтовете, Уикипедия и блоговете е доста… неразумен “
е невалидно, защото никъде из статията не съм препоръчала да се търси информация там. Прочетете отново! Аз коментирам какво е положението в момента. Факт е, че няма как да се намери цялостна информация, в нейната пълнота, никъде. Тя е разпръсната из всякакви източници, най-вече онлайн. Оттам и моят цитат “ Цялата информация, която ни е нужна, е разпръсната из блогове, страници на козметични компании, Уикипедия, официални становища на регулаторни органи (които никой не чете) и др. Всеки твърди нещо различно“. Сама виждате, че подчертавам колко е непълна и противоречива (което е по-лошото) информацията в Интернет.
По отношение на съобщението на FDA. Първо, грешите чисто фактологически, защото никой не е проявил симптоми - това е предупреждение, а не репорт на FDA. Цитат: “ Though the FDA has not received any reports of injury to infants, the agency is alerting the public because of the potential harm this product can have on a child“
Втората грешка се крие в допускането, че именно съчетанието на двете вещества - хлорфенезин и феноксиетанол - е било причина за предупреждението. Това не е вярно. Феноксиетанолът и хлорфенезинът не взаимодействат химически помежду си. Напротив, в съобщението се подчертава, че и двата химикала са опасни поотделно. Цитат:
„Potentially harmful ingredients in Mommy’s Bliss Nipple Cream are chlorphenesin and phenoxyethanol. Chlorphenesin relaxes skeletal muscle and can depress the central nervous system and cause respiratory depression (slow or shallow breathing) in infants. Phenoxyethanol is a preservative that is primarily used in cosmetics and medications. It also can depress the central nervous system and may cause vomiting and diarrhea, which can lead to dehydration in infants.“
FDA си е направила труда да посочи опасните странични ефекти и на двата химикала. Но те не се проявяват само, когато се съчетаят. Напротив. Феноксиетанолът отдавна е известен като невротоксин и това може да го потвърди всеки токсиколог. Доколо е причинен от директен орален прием или не - това подлежи на дебат, но е факт, че няма нито един продукт с феноксиетанол, който да предупреждава за невротоксичност - нито един. Потребителят бива оставян да се информира от Интернет, а там вече и двете с Вас се съгласихме какво става. 😉
На трето място - както е неразумно и опасно да се твърди, че всички лекарства са напълно безопасни, това важи и за козметиката. Хората трябва да се научат, че всичко в живота е съотношение полза/риск, а не да се подвеждат по твърдения на една или друга компания.
Благодаря за дебата, оставям този разговор публичен за всеки, който желае да го прочете и да заеме едната или другата позиция.
Поздрави,
Надя Йорданова
Лидия says
Привет, Надя,
Приемам забележките Ви, действително се оказа, че неправилно съм запомнила някои моменти от това събитие. Моля да ме извините за тази неточност, както и за неточното тълкувание на Вашите констатации за истината, разпиляна в Интернет.
Сега прочетох отново съобщението на FDA. Там наистина се обясняват потенциалните вреди от двете съставки, но също така се посочва: Additionally, these two ingredients may interact with one another to further compound and increase the risk of respiratory depression in nursing infants. Очевидно е, че според Агенцията двата химикала могат да си взаимодействат и да увеличат риска от негативни реакции.
Да оставим това настрана. Важното е следното: Всъщност FDA никога не е предупреждавала принципно за опасности от феноксиетанола и не препоръчва да се избягва по принцип от кърмачки или бебета. Предупреждението е срещу един продукт с твърде специфично приложение (при който феноксиетанолът се поглъща от децата). Има разлика между предупреждение срещу продукт и предупреждение срещу съставка, нали? И като прибавим факта, че (съгласно Вашата корекция) изразени симптоми дори не са регистрирани, става ясно, че препоръката за избягване на този продукт е базирана изцяло на теоретични предположения.
Защо на опаковките на козметичните продукти няма предупреждения за токсичността на феноксиетанола? Впрочем, и на лекарствените средства няма такова предупреждение. Феноксиетанолът се прилага широко (даже в момента пред мен има две медицински изделия - лосион и крем за бебета с атопичен дерматит, произведени от реномирана западноевропейска компания). Това е така, защото всичко е въпрос на концентрация. В дози под 1% феноксиетанолът се счита за безопасен и от европейските, и от американските здравни власти. Ползите от приложението му многократно надвишават извънредно големите вреди, които биха настъпили от развитието на гъбички, бактерии и всевъзможни микроорганизми в козметичния или лекарствения продукт. Или пък от приложението на друго вещество с консервираща функция от чисто натурален произход, но пък с много висок риск от алергични реакции (етерични масла и др.) Така че и това следва да се каже, преди да оставим потребителите да направят своя информиран избор.
Поздрави 🙂
Поздравления за това, че в този блог се води професионален дебат, а не спор между PR-и! Именно такива островчета в интернет го правят полезен за тези, които ги вълнува истината, а не само клюката и интригата.
Мила Лидия, не е ли по-лесно и безопасно просто да не си купуваме нищо съдържащо този химикал? Аз се информирам за съставките от един сайт Safecosmetics.org, където има изчерпателна информация. Формалдехидните съединения и разновидности хич не са малко и ако човек не ги знае ще се окаже,че е мазал себе си и бебето си с формалдехид, петрол, антифриз и какво ли още не, маскирано под друго наименование. Произходът на всички тези вещества е от лаборатории, не от природата, и дори уж безвредните са недоказано такива. Нека просто бъдем щастливи с това,което сме и не го съсипваме с козметика 🙂
Лидия says
Привет, Милена 🙂 Всеки решава за себе си какво да купува. Разбира се, най-добре е решенията да се взимат наистина информирано. Само нека имаме предвид, че в лабораториите се създават много полезни и безвредни съставки в козметиката, докато „от природата“ идват и много потенциално опасни вещества, например силни алергени. Не бива да се прекалява нито с хвалебствията на природното, нито с анатемите върху лабораторно синтезираното. Истината, както обикновено, е в баланса 🙂