Откъде дойде тази истерия покрай алуминия в дезодорантите?
Имам усещането, че тръгна от някои определени блогове от Запад, които са преокупирани с това да печелят последователи и популярност, използвайки страх. Започна масова психоза, в чието дъно стои научно изследване без особена стойност.
Защо се страхуваме от алуминия?
Според мен основната причина е, че алуминият е метал. Още в училище сме учили за токсични метали - живак, олово, кадмий, кобалт - замърсители на околната среда и токсични за живите организми. Нормално е, когато чуем „метал“ да си представим нещо, обвързано с индустрията, с изкуственото, с анти-природното. Не сме прекарали колко години в университет, за да разберем разликата между различните метали. Веган блоговете копират едни от други „шокиращи!“ „факти“ за всичко, което и най-малко наподобява „химия“. Нямам нищо против натуралните продукти (много съм говорила за тях и дори често публикувам рецепти за натурална козметика.
Тук също има една хубава. ). Но има граници на подозрителност към „химичните“ съставки, и отвъд нея вече идва параноята. Прекаленият светец и Богу не е драг.
Защо алуминий се използва в дезодорантите?
Aлуминиевите йони не проникват през кожата. Те попадат единствено в клетките на епидермиса, особено около потните жлези. Там пречат на излишната влага да се излее през каналчетата навън и да оцвети дрехите ни с миризлива пот.
Алуминиевите соли се използват за дезодориране от време оно. Всяка баба ще ви каже за кристалите стипца, с които е премахвала миризмата от тялото си. Това е нищо друго, освен калиево-алуминиева сол. И не само кристалите - стипцата се е прилагала и оситнена на прах, и в разтвор. Понеже обаче тя не е особено приятна за използване, е била изместена от модерния си братовчед дезодоранта с алуминиеви съединения, който използваме и до днес.
В модерния дезодорант се съдържа най-често алуминиеви соли с нулева проникваемост в кожата - хлорoхидрат и хидроксид.
В най-голямата база за химични съединения, използвани в козметиката, алуминиевият хидроксид се класифицира като „нисък риск“. Пропаганда на Биг Козмо? Не. За сравнение, вижте профила на пропилпарабена - рискът е доста по-висок, нали?
Добре де, защо доста жени се оплакват от дезодорантите си?
Със сигурност бабите не са получавали толкова алергии от стипцата, нали? Най-вероятно не. Причината? Аз за стипца с изкуствени ароматизатори не съм чувала, а вие?
Алергии от дезодоранти има, но вероятният виновник е много по-вероятно да бъде ароматизатор, отколкото обикновени вещества, която ни заобикалят навсякъде. Наистина навсякъде. След азота и кислорода, алуминият е най-разпространеният елемент в природата! Ако имате проблеми с дезодоранта си, замислете се дали не е добре да минете на обикновени кристали стипца или някои продукт против изпотяване без аромати.
Връзка с рак? Не!
Едно изследване, което се върти из козметичните блогове, гласи, че алуминият можел да предизвика рак! Причината да мислят така? Ракът на гърдата се появявал най-често в горния квадрант от гърдата, близо до мишницата, където се пръска дезодорант. Това е все едно да кажете, че сте получил рак на стомаха от колана си, защото той се търка често там. За разлика от парабените, при което има изследвания за реално натрупване (и аз съм писала за евентуалния риск), това изследване изобщо не взима предвид абсорбцията на алуминия…
Алуминиевите съединения, които се използват в козметиката, са си обикновени минерали, които се срещат навсякъде от нас. Бабите са ги използвали много преди модерни блогърки да се разпискат, че предизвиквали рак. Ако се притеснявате от алергия (което е реален проблем) - намерете си нормална стипца, без аромати, и използвайте нея. Идете при стрина Пена на село и тя ще ви каже как. Има и сайтове, които ви дават информация как да си направите собствени кристали. Amonium alum е такъв. Дерзайте!
Вашият коментар