
Сирената за въздушна атака е тиха в нощта. Шум от самолетни двигатели няма. Само шепотът на нощния вятър.
И когато паднат бомбите, вече е късно. Нацистите се разбягват в паника.
Нощните вещици!
“Нощните вещици”
Е прякорът, който нацистите дават на жените от 588-ми Гвардейски изтребителен авиационен полк на Червената армия, които ги избиват безмилостно и безшумно през нощта в защита на стратегически важни точки. Изтребителните полкове с жени (586-ти, 587-ми и 588-ми) остават в легендите на руската авиация. На 24-ти септември 1942-ра година авиационните асове старши-лейтенант Валерия Хомякова и полковник Олга Ямщикова от полк 586 свалят по един нацистки Юнкерс Ю-88 (Junkers Ju 88)- боен немски самолет на Луфтвафе. Но това е дневна битка. И е само началото.

Перфектно излитане!

Жените от трите изтребителни полка получават изключително некачествени самолети. Нощните вещици от 588-ми полк са използвали По-2 (познат и като У-2 – от “учебен”). Това са били стари самолети от 1928 г. на които са се тренирали младите летци. Викали са им “кукурузник” заради това, че са използвани и да пръскат пестициди по насажденията. Дървени (!), с платнени крила и бавни (макс. скорост 130 – 150 км/ч. Напълно непригодени за бой, според летеца Ракоболская – “Наш учебный самолёт создавался не для военных действ”. Сравнение с Луфтвафе Jungers Ju 88 – скорост до 580 км/ч., в зависимост от товара и измененията по предназначение. Бойният самолет на немците е с два двигателя DB 600A, произведени от Даймлер-Бенц (сега Мерцедес-Бенц).
Жените влизат в бой през нощта, атакувайки немските бази. Изключвали са двигателите на старите си двуседалкови самолетчета и са ги оставяли да се плъзгат по въздуха на инерция, за да не вдигат шум. Прихванали целта, са пускали по 120-300 кг. бомби върху нацистите, преди те да разберат какво се случва. Били са без радар, без радио… и без парашут. Прекалено маневрени, за да се прихванат от повечето немски самолети, жените са правели до 8 атаки в една нощ и са били ужасяващ кошмар за немците. Нито могли да ги видят, нито да ги чуят. Само шепотът на вечерния вятър…
“Nachthexen!”
Козметиката на руската жена през ВСВ
За разлика от сега, когато трудно ще видите жена поне без малко грим на улицата, в Русия през Втората световна е било трудно да се набави каквото и да е. Повечето продукти били западни, скъпи и трудно намиращи се. Продавали са се само в големи градове като Москва.
Една жена обаче, директор на парфюмната фабрика “Новая заря”, на име Полина Жемчужина, ще стъпи на пазара, макар и скромно, с руска козметика. Тя е била първата в индустрията, която е добавила витамини като А, Е и F в козметиката. Нещо, което, както виждаме, ще бъде повторено многократно и е останало като стандарт в козметиката ни.
Етеричните масла също са били на почит, въпреки, че днес знаем техните недостатъци.

Руската жена е обичала къси прически, гримът ѝ се е състоял главно от лек руж, туш за мигли, понякога и червило. Боядисването не им е било чуждо, но американския “фриволен” изглед и богат набор от козметика са били далечни за тях.
С две думи, ако искате да изглеждате като Нощна вещица, ще ви трябват стар самолет, кураж, отлична боеспособност, точност… и никакъв грим.
Поздравление за статията!
Прикольно, и информативно! Очаквах да прочета как по време на обсадата в Ленинград жените са си ядяли червилата. Но то се подразбира