Беше 2013 година, когато ми се наложи да направя сериозен избор:
Да отида ли и ако да, къде? И ако отида, да се върна ли?
Въпросът беше за защитата на дипломна работа. В Медицинския университет да защитиш дипломна работа не е задължително. Завършва се с няколко държавни изпити. Ако решиш да защитиш дипломна, тя се работи поне половин година и те освобождава само от изпита по предмета, по който е писана. Мечтаех си да отида нейде из чужбина, да поработя по въпрос, който ме интересува, но имах възможности: Да отида в Брюксел с фармакогнозия, да остана в София с токсикология, или да замина за Германия с фармакология? Токсикологията винаги ми е била най-интересна, но мисълта, че в Германия ще се занимавам с рак и неговото лечение, все пак надделя.
Взех и още едно важно решение: да се върна
Колкото лично, толкова и обществено отговорно решение. Не исках да оставям съпруга си, но той можеше да се изтегли в чужбина при мен. Това, което реши въпроса, беше осъзнаването, че голяма част от моите познати студенти, които бяха топ във випуска ни, отидоха нанякъде. Университетът ми плати, за да работя и да добия разбиране за лекарствата срещу тежката група от онкозаболявания, за да остана в България и да отговарям на смазващия въпрос:
“Защо още няма лечение за рака?”
Този въпрос, за щастие, обикновено ми го задават просто търгаши на алтернативни “лечения” , които го питат с цел да ме “затапят” и да ме накарат да призная как “науката не знае всичко”. Отговорът на такъв “Хванах те натясно!” въпрос е съвсем прост.
Ракът не е само едно заболяване. Ако бяхте истински лекар, а не лечител-шаман(танин), щяхте да знаете това. Злокачествените заболявания са много и разнообразни.
Първо, съществуват различни причини, които могат да накарат да се появи рак. Само няколко примера:
- Физични мутагени (Радиация, UV-лъчение)
- Болестни процеси (предракови заболявания)
- Генетични фактори (напр. наследствено увреждане на онкосупресорни гени)
- Химични мутагени (отрови като колхицин, иприт, полициклични ароматни съединения, като тези в цигарения дим, и пр.)
- Болестотворни микроорганизми (човешки папилома вирус – HPV, човешки гамахерпес вирус 8 – HGHV8, маларийни плазмодии и др).
Второ,
Има различни видове рак
Рак на кожата не е едно заболяване например. Рак на кожата е базалноклетъчният рак, който се лекува оперативно и почти никога не предизвиква трайни проблеми. Но рак на кожата е и меланома малигнум – черният кожен рак, при който смъртността е огромна.
Преди някой да ви разправя надълго и нашироко с одисеята за своя “тумор”, поискайте да се запознаете с документацията му и с доказателства по случая. В много случаи ще откриете, че “едва разминал се със смъртта” индивид има банален доброкачествен тумор или дори рак, който е стоял in situ и не е дал никакви метастази.
Нашето съзнание обича драмата и да говориш за рак, ужасни терапии и вълшебни алтернативни избавления са много по-секси от това просто да ти изрежат един тумор без усложнения и метастази.
Трето,
Повечето видове рак се лекуват
Когато шарлатаните обвиняват “медицината” че “не лекува” а само прикрива симптомите, обикновено рано или късно ще се споменат раковите заболявания.
Огромната част от раковите заболявания в съвремието се обаче лекуват напълно и изцяло, особено ако се хванат навреме.
Дори при един от най-страшните видове рак – меланома малигнум, за който говорехме преди малко, повечето от случаите, които са открити навреме (в първи етап на развитието си и без метастази) са излекувани без последствия. Появят ли се метастази обаче, вече не говорим за лечение, а за преживяемост. Смъртността сред новите случаи на черен кожен рак (меланома) в последните години е около 10%.
Затова е толкова важно да се започне лечение навреме.
Има само една група хора, на която ми е трудно да дам отговор на въпроса за лечението на рака. На болните, които питат:
“Защо няма лечение за МОЯ вид рак?”
В огромна част от случаите ми се налага да отговарям:
“Не сте започнали лечение навреме”.
И затова имам толкова сериозен проблем с хомеопатологията и другата шарлатания.
Много от хората, които иначе биха оздравяли напълно или биха живели още години,
Губят време по нелечения
Докато не стигнат до момент, в който никой не може да помогне.
Видяхме какво се случи с българката, която изгуби последни свои мигове за близки хора с уроди-измамници в Бразилия.
Видях какво се случи с мен, когато се опитаха да ме откажат от лечението ми. Ако бях изчакала още месец-два, щях да се озова в Пирогов с остър корем.
Преглеждайте се редовно
Не оставяйте година без да сте си направили профилактични прегледи.
Не се колебайте да потърсите помощ за някакви симптоми.
Лекувайте се при най-първото поставяне на диагнозата си.
Не си губете времето по шарлатани.
Трудният път не е приятен.
Химиотерапията има нежелани реакции.
Ракът има повече.
А смъртта най-много.
Все се чудя какво щеше да бъде, ако бяхме хванали тумора в дебелото черво, преди самия той да се “обади”, че е там. Дали нямаше да ги има разсейките в белия дроб…..И дали тя щеше още да е тук. Много ме е яд. Много се измъчвам. Много ме боли. Много ми липсва.
Харесва ми това, че призоваваш към прегледи. Но за нас пациентите понякога е трудно не заради липса на време или желание, а заради личния лекар, който или прави физиономия и отбива номера, или директно така те праща по дяволите, че му губиш времето, че посипваш главата с пепел и бягаш. Към кого би посъветваала да се обърне пациент без оплаквания за рутинен преглед? Би било много полезно и да напишеш статия как трябва да минава един такъв преглед.
Коментара на Деси е много точен. За да си направиш рутинни прегледи, трябва да си ги платиш без каса, защото личният лекар не желае да съдейства в такива ситуации. Иначе говорят за превантивните мерки, за следене на състоянието всяка година, за да може, ако има проблем, то той да се хване на време. Споделете мнение и съвети по въпроса, моля.
Мнението ми е обвързано с едни глоби, едни загуби на лицензи и так дальше…
Тоест, ако лекарят даде направление на здрав пациент, за да си направи профилактичен преглед, то той ще бъде глобен и т.н.? Значи ли това, че направление за проверки свързани с тежките заболявания, можем да чакаме само ако вече имаме такова заболяване, но не и предварително като превантивна мярка?
Има отделни направления за профилактични прегледи. Но не съм сигурна. По-добре да се разровите. Мерси и да кажете после коя е истината.
Здравейте, Надежда. Напълно сте права за профилактичните прегледи. За съжаление обаче в България все още няма такава практика, затова и смъртността е доста голяма. И не говоря само за пациентите, а и за лекарите.
Помня как бях на гинекологичен преглед с моята майка и лекаря за пореден път ѝ каза, че няма нищо в матката, което да предизвиква силното кървене, от което тя се оплакваше. Гледахме картината на ехографа и той обясняваше по него как всичко е нормално. Беше Коледата на 2007 г. Две седмици по-късно диагностицираха Мама с рак, 3-та степен, с тумор с размер 8 см, и я пратиха вкъщи, защото било прекалено късно…
Тя беше много силна жена, бореше се винаги и докрай, но в България прекършиха желанието ѝ за живот. Още помня как тичаше въпреки отслабеното си тяло след един професор в София и го молеше да я прегледа, а той обърнал гръб, правещ се на много зает, въпреки че знаеше за нея предварително, с едно пренебрежения каза “Ще чакате” и отиде да пие кафе.
Наша е грешката, че разчитахме на силата ѝ и не поехме нещата в наши ръце.
Ако тогава бях със сегашния ми акъл, нямаше да я оставя при убийците в България. Силни думи са това, но за мен някои от лекарите в България са точно такива, защото съвсем предумишлено убиват хиляди онкоболни пациенти, заради болното си его.
Близо 10 години по-късно аз продължавам борбата с лекарите да искам да ми направят пълен гинекологичен преглед и да игнорирам силните им “професионални” препоръки “Ама защо ще плащате, само цитонамазка е достатъчна?”.
За съжаление видях с очите си и изпитах със сърцето си болката, през която Мама премина в последните дни от живота ѝ. Точно тези думи, съсипаха животите ни и отнеха моята Майка.
Защото лекарите са длъжни да ни предлагат всички опции за превенция, а не да ни отнемат правото от нея и съзнателно да ни обричат на смърт.
Все още имам силата да настоявам да ми бъдат направени всички възможни прегледи и изследвания, за които знам, че са задължителни, но докога?
Знаете ли, че в Германия на сестра ми правят пълен пакет от всякакви изследвания на всеки 3 месеца, защото тя е в рисковата група (сложена е в нея, заради нашата майка). Обаждат ѝ се по телефона да ѝ напомнят, че е време за преглед, а изследванията се поемат от здравната каса.
Майчето ни си отиде без време… За нас остана празнотата в живота ни, липсата на майчина ласка и дума, и тежкия урок да знаем какви и да правим превенции и да настояваме за тях, борейки се с комплексарщината на българския лекар.