Консерванти и козметика - къде греши „Наука и критично мислене“?

Нека бъдем откровени - Интернет е залят с лъжи. Живеем в свят, в който не е добре да вярваме 100% на нищо, публикувано в WWW. Прави чест на всеки, който се опитва да разбие митове, легенди и да „убие“ подвеждащите и неистинни реклами на знайни и незнайни фирмички. Затова и следя с интерес блога на микробиолога Йордан Стефанов - „Наука и критично мислене“ и неговата Facebook страница. Подчертавам, че не съм съгласна с всяка теза, поддържана от него, ала като „разбивач на митове“ трудно може да се намери аналог в Интернет пространството. Но… всеки греши.

За съжаление, Йордан Стефанов е микробиолог и като повечето тесни специалисти има затруднения с аргументирането по отношение на другите науки, колкото и сходни да са те. Медицината и фармацията, а оттам - козметологията, не правят изключение.

В статията си „Консервантите и козметиката - част 1″, Йордан се опитва да обясни защо са необходими консервантите в продуктите, които поставяме на кожата си. Аз също имам статия по въпроса. Нека разгледаме първия интересен цитат:

Защо въобще производителите на козметика си правят труда да влагат суровина в продукта, която го оскъпява, когато просто могат да си спестят един (ненужен според хипи потребителите) разход?

Краткият отговор – за да защитят здравето на потребителите и да запазят свойствата на продукта непроменени.

Това е до голяма степен вярно, но има уловка. Статията твърди, че консервантите са напълно безопасни и единствените проблеми идват от високи влагани дози (ще се спрем на това по-нататък). В науката фармация обаче съществува понятието „съотношение полза-риск“. Консерванти се влагат не защото са напълно безопасни, а защото няма алтернатива, която да е едновременно по-безопасна, евтина и сигурна. Подчертавам „евтина“ - не е в интерес на повечето компании да оскъпяват продуктите си с иновации от сорта на D.E.F.I. (технология на опаковане, която защитава продукта от навлизане на бактерии). Просто никой няма да ги купува. И друг път съм говорила, че предлагането се определя от търсенето - тоест, от нас, потребителите. За доказани и предполагаеми рискове от някои консерванти съм говорила тук.

Продължавам със статията.

Трябва да се отбележи, че при високи дози от консервантите (?!!!!!) е възможно да се образува контактна алергия при чувствителна кожа. Проучвания сочат, че някои производители влагат ненужно големи дози консерванти, които просто правят продуктите негодни за ползване от определени хора.

В тези три изречения се крие най-големият недостатък на статията - фатален, бих казала. Ще обясня подробно какъв е проблемът в три точки.

1. Всеки, който не е спал по време на лекции, ще каже, че алергичните реакции са ДОЗОНЕЗАВИСИМИ. Възникват от минимални количества от алергена.Да обвиняваш козметични компании, че предизвикват алергии с големи количества консерванти е научно необосновано и откровено глупаво. Представете си, че сте като мен - с алергия към съставка на козметика. (В моя случай оксибензон). Отивате в аптеката и там ви обясняват като Йордан, че причината е „високи дози“ на съставката в козметиката. Дават ви друг продукт със същата съставка, ама в „нормална доза“. Отивате у дома, нанасяте продукта… и пламвате. Да се бяха сетили в аптеката да ви дадат и Фенистил/Алергозан/Клариназе.
2. Алергиите не възникват само при „чувствителна кожа“. Това са идиосинкратични реакции, които са непредвидими и могат да засегнат всеки. Отново пример в аптеката: обясняват ви, че „Пффф, само чувствителна кожа може да получи алергия към консерванти“. Дават ви козметичен продукт, правите реакция, но любезният аптекар е „научен и критично мислещ“ и ви убеждава, че нямате алергия към консерванта - нали тези реакции са „резервирани“ само за чувствителни кожи… Нищо, де. Лоратидинът е евтин. Да, хората с чувствителни кожи трябва да внимават повече, но така, както е описано в статията, излиза, че само те следва да се обезпокоят.
3. В европейското законодателство има заложени пределно допустими количества на консервантите, и, за разлика от игричките с „доказването на твърдения“ от компаниите, тук нещата са черно-бели и много стриктни. Ако вярваме на Йордан, трябва да заключим едно от двете неща: или производителите нарушават закона, или законодателните рамки разрешават твърде високи дози на консервантите. В действителност дори минимални количества от даден алерген са достатъчни за предизвикване на алергичната каскада. A консервантите са причина номер 1 за алергични контактни дерматити, причинени от козметика.

Продължаваме нататък. Нов цитат:

Вторията [sic] вариант е демонстративно да се обяви, че в продуктите на определена марка не се влагат консерванти. Сякаш възможността за възникване на бактериална инфекция е повод за гордост.

Ще открехна Йордан за една мръсничка тайна в козметичната индустрия: Обявяването на липса на консерванти е наистина крайно демонстративно, но зад него най-често се крие подвеждащо твърдение. Много от козметиката, която твърди, че не съдържа консерванти, всъщност има. Как така?

Някои вещества имат двойнствена природа. Освен консерванти, те могат да бъдат използвани уж по друга причина.

Нека вземем за пример душ-гела на Balea за чувствителна кожа, на който е залепен голям надпис „БЕЗ КОНСЕРВАНТИ“. Ето списъкът на съдържанието:

AQUA | HYDROGENATED STARCH HYDROLYSATE | SODIUM LAURETH SULFATE | SODIUM COCOAMPHOACETATE GLYCERIN | COCO-GLUCOSIDE | SODIUM LAUROYL GLUTAMATE | GLYCERYL OLEATE | CITRIC ACID | P-ANISIC ACID | STYRENE/ACRYLATES COPOLYMER | PROPYLENE GLYCOL | SODIUM CHLORIDE | HYDROGENATED PALM GLYCERIDES CITRATE | TOCOPHEROL.

Я! Лимонена киселина! Един от най-старите консерванти.

Р-анисова киселина - противогъбичков агент.

Официално обаче, най-вероятно се класифицират като стабилизатор на киселинността и омегчаваща съставка, съответно.

Разбирате ли играта? 😉

Йордане, бъди спокоен - козметичните компании няма да позволят продуктите им да се развалят ей-така и да бъдат изхвърлени, без да се продадат. Дори и да се наложи да поизлъжат потребителите малко. Тази игра на „тука има - тука нема консерванти“ успява да заблуди и най-осторожния потребител.

Разбира се, след куцата фармакокозметична част идват бактериите. 3/4 от статията са описания на продукти, заразени със стафилококи, псевдомонас, ентеробактери и друга гмеж. Ех, любов… Специалността си личи. Доколкото си спомням, Pseudomonas aeruginosa прави колонии с аромат на липа на агара. Дали и замърсените козметики така са ухаели?

Изобщо, от цялата статия може да се извлекат само две, но много, много важни поуки:

1. Не използвайте отворените тестери в козметичните магазини - цялото войнство на Йордан (и на моя съпруг Йорданов - докторант по мед. микробиология) може да се събере там.
2. Избягвайте употребата на козметични продукти в бурканчета - нещо, за което съм напомняла и аз много пъти в този блог.

С поздрави към критично мислещите.