Вече разбрахме, че цената не е гаранция за качество. А съществува ли марка козметика, на която всички продукти са чудесни и на която можем да се доверим?
Нека се замислим – с такъв бранд, стъпил на пазара, останалите играчи бързо щяха да бъдат отстранени. Подобно на отбор, съставен само от суперзвезди, той би смазал цялата си конкуренция и би останал единствен на игрището.
Такъв козметичен герой няма
Да вземем за пример Yves Saint Laurent – марка, станала еталон за лукс в света. В редиците на Yves Saint Laurent са се нареждали фантастични продукти за грим – пудри, фон дьо тени, червила, сенки за очи. Кой може да забрави станалата еталон писалка Touche Eclat? В същото време много трудно ще се намери бяла козметика на тази линия, която да е достатъчно добра опция за кожата. Vichy имат чудесни слънцезащитни продукти… и понякога напълно безполезни хидратиращи кремове за лице. Maybelline е евтина марка с хубави спирали, но някои от червилата ѝ се изтриват от устните ни твърде лесно. Ако искаме да притежаваме наистина хубава и качествена козметика, ще трябва да я закупуваме „на парче“ от различни брандове.
А какъв е смисълът да се доверяваме на една и съща козметична компания, когато тя не е лоялна към собствената си линия? Нека вземем един пример.
Lancome е скъпа, луксозна марка в грижата за лице и тяло, носеща щастие на дамите и празнота в портфейлите им от десетки години, подобно на две други линии – Giorgio Armani и Yves Saint Laurent. Нека ги сравним с три други бранда – Maybelline New York, Vichy и Garnier. Какво е общото между високия и ниския ценови клас козметика? Отговорът е, че
Всички те се притежават от една и съща компания – L’Oreal
В момента тя е най-голямият играч в света, като нейни са още Body Shop, Urban Decay, La Roche – Posay, Biotherm и др. Друг гигант – Estee Lauder, притежава La Mer, MAC, Tom Ford, Clinique… и Estee Lauder (съгласете се, че с тази мешавица нямаше как да сме напълно сигурни). Какво означава всичко това? За нас, потребителите – нищо особено. Само изникват въпроси като „Дали качеството на Lancome като марка козметика е същото като това на Maybelline, след като се притежават от една фирма?“ Със сигурност можем да кажем, че към тях има същите изисквания за ефект, като те не са особено високи. Хидратиращ лосион на Clinique за 80 лева съдържа същото неприятно количество парафин и вазелин, какъвто и крем на Nivea oт 5-6 лева. Важното е да бъдат продаваеми, и те са, таргетирайки различни групи жени, разделяйки ги по финансово състояние. Следващият път, когато видим някоя фукла с козметична чантичка на Yves Saint Laurent, можем да я питаме дали си я е купила от щанд на Maybelline. И да изчезнем бързо, преди тази чанта да ни се е стоварила на главата.
В крайна сметка
Няма „добра“ и „лоша“ марка козметика
И няма смисъл ние да ползваме само един бранд. Щом компаниите не държат на имиджа си, а се купуват едни други и разпространяват „чужди имена“, защо ние да бъдем лоялни към тях?
Екатерина says
Подкрепям мнението, че компаниите са различно силни в различните линии продукти, и аз съм стигнала до този извод по метода проба-грешка. Не съм напълно съгласна с изводите Ви за собствеността обаче. Това, че някоя марка е собственост на друга марка, не осначава автоматично, че продуктите се произвеждат от една линия и с едни и същи компоненти. Възможно е да има консолидация на производството в една фабрика, но това не пречи рецептите и влаганите суровини да са различни. Това е практика и в други индустрии и няма много общо с имиджа на съответната компания. Разбира се, фирмата майка може да има някакво влияние върху доставчиците, процедури и практики, но като цяло съответната марка се оставя относително самостоятелна точно за да не загуби идентичността си. Както не можем да сравняваме парфюмите на Ланком с тези на БодиШоп (не ме разбирайте погрешно, фен съм и на двете марки), така не можем да поставяме под общ знаменател всички марки, собственост на една компания - майка. Най-очевидния пример са автомобилната индустрия (Mercedes S-Klasse и Смарт) или хранителната индустрия (кафе Нова Бразилия и Якобс Монарх ).
В заключение да уточня - не твърдя, че продуктите от скъпи марки са по-добри от евтините (в това Вие имате повече познания), твърдя, че собственикът не определя непременно политиките на дъщерните компании и не означава уравняване на качеството между дъщерните компании.
Скъпа Екатерина,
Напълно сте права! Целта на статията обаче е да накара читателя да погледне ситуацията от един по-различен ъгъл, „Поуката“ от нея е „Не робувайте на марката, защото тя самата не робува на себе си“.
🙂 Поздрави!