Съществуват няколко марки, разпространени в България, които специализират в бялата козметика и се предлагат основно в аптеки. Такива са Avene, Vichy, Ducray, A-derma, La Roche - Posay, Bioderma и др. Те биват неофициално описвани и рекламирани като „медицинска козметика“. За тях се твърди, че са „по-изчистени“ и „хипоалергенни“. Така ли е?
За съжаление,
Фразата „медицинска козметика“ не означава нищо
Рекламните лица лъжат. Тези марки с нищо не са „по-пречистени“, „по-хипоалергенни“ и по-добри от другите. Както при всички други козметични линии, те могат да се похвалят с отлични продукти, „средна хубост“ и ужасяващи формулировки.
Всички суровини, които се използват за производство на козметика за продажба в Европейския съюз, отговарят на едни и същи критерии. Единствената разлика между „качествен“ и „некачествен“ продукт е какви съставки са добавени и в какво количество.
Неприятно е за всеки, който поне малко се интересува от козметика и нейния състав, да вижда ясно на етикета „феноксиетанол“ и в същото време да го убеждават в „чистотата“ и „хипоалергичността“ на продукта. Крайно обидно е, когато представители на даден бранд разчитат, че ще съм твърде натоварена да проверя, апатична или откровено глупава, че не само да се съглася на 100% с твърденията им, но и да предлагам неоптимални продукти на хората, които разчитат на мен.
Медицинските марки също имат навика да лежат на „екстензивни проучвания“, с които бомбардират както клиентите, така и нас - посредниците между тях и крайния потребител. Когато потърсим проучването обаче, то рядко ни се предоставя и когато ни се даде, се оказва, че е проведено в разрез с всякакви правила. През месец се организира някакво събитие, на което се канят фармацевти. Облъчвани сме със същата псевдонаука като всички останали. Тук съм обяснила екстензивно защо не можем да разчитаме на клиничните проучвания в козметиката.
Може би вече се повтарям, може би няма смисъл, но не мога да подмина и тази напудрена фраза, която се хвърля в лицето ни през ден. Някой ден сигурно ще се въведе регулация, която да ограничава подобни безпочвени твърдения и хвалби, но дотогава за медицинската козметика винаги ще имаме едно наум.
Лидия says
Всъщност терминът „медицинска козметика“ не е разрешен откакто влезе в сила Регламент (ЕС) 1223/2009 🙂 Спомням си как преди две-три години отидох да разгледам първия обект на една прохождаща тогава, но много интензивно развиваща се верига аптеки и видях гордото „медицинска козметика“ над един от стелажите. Обърнах внимание на ръководството, че може да имат проблем с това, при което ме изгледаха странно и обещаха да проверят. След два дни категорията бе обозначена като „селективна козметика“. Този термин, както и „дермо козметика“, са ми любими. Пълни са със съдържание 🙂
Маргарита says
Здравейте,
Дали ще можете да ни кажете нещо повече за по-луксозните марки козметика, като Sisley Paris, Clarins, Guerlain и т.н. Кое е по-специалното при тях и има ли изобщо такова нещо.?
Скъпа Маргарита,
Може би тази статия ще ви е от полза.
http://www.infarmaciq.com/2016/10/04/%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B5%D0%B2%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8/
Маргарита says
Благодаря ви много. По някаква случайност майка ми има същия крем на estee lauder, като упоменатия в статията и не е особено доволна.
Милена says
Не би ли трябвало медицинска козметика да означава, че се предлага само в аптеките? Аз не съм срещала Виши, Юсерин и др. в DM, Лили дрогерии и по други такива магазини за козметика.
Скъпа Милена,
Какво означава, никой не може да каже. 😀
Vichy съм намирала и в нормални козметични магазини и бутици.
Проблемът е, че понятието се ползва точно, когато се изтъкват плюсове на продукта с цел продажба. Един вид „висш клас, лечебна, хипоалергична козметика“. Срещу това протестирам упорито. Поздрави!