Съвременният начин на живот предоставя огромни възможности за най-разнообразни и модерни симптоми и заболявания. Цял бюфет алергии, психични проблеми като безсъние, хронична умора и раздразнителност, лоша, посивяла кожа и прочие. Вече разгледахме, че те не се дължат на паразити и не се лекуват с вълшебни чайове… а дали се дължат на токсини/отрови? Непрекъснато ни обясняват как отвсякъде ни трови кой ли не - и то дори чрез захар. В крайна сметка от Биг Фарма идва диабетът. Вярно ли е?
Няма никакво съмнение, че някои аспекти на съвремието ни ни вредят - стрес, замърсен въздух с изгорели газове, тютюнев дим и експозиция към алергени. Но хранителни вещества като захарта… те могат ли да бъдат наистина отрова? И има ли значение коя захар консумираме, за да избегнем вредно влияние?
Какво е отрова?
По дефиниция, отрова е всяко вещество, което причинява увреждане на живия организъм, обикновено чрез химична реакция на молекулярно ниво, в случай, че е погълнато достатъчно количество.
Има обаче уловка. За да е едно вещество отровно, неговата смъртоносна (летална) доза трябва да е достатъчно ниска. Биолозите отбелязват тази доза с понятието „летална доза“ - lethal dose - LD. Технически можем да се отровим и с вода - предизвиква надуване и притискане на мозъка и неговите жизненоважни центрове, което е смъртоносно - или със захар. Само че тези вещества не са отровни, защото дозата, която трябва да поемем, за да се отровим, е много голяма.
Токсичността бива хронична и остра (акутна). Вещества като арсеник и живак например в малки количества тровят бавно (хронично), в големи - остро (акутно). Бавно тровят отровите, които могат да се натрупат в тялото. Такива са например тежките метали - живак, олово. За тях важи същото правило - отрова е това, което трови в ниски дози.
Хранителните вещества, които се складират в организма като резерв, не са отровни
Те не се трупат нежелано, както отровните вещества. Тяхното складиране в тялото е жизненоважен процес. Вредят единствено и само, ако са в много голям излишък. Изключително манипулативно и некоректно е да се наричат отрови вещества като захарта и мазнините. Те не са отровни. Те вредят, когато заради голяма консумация и ниско изразходване с движение и спорт натоварят човешкото тяло. Винаги, когато говорим за ценно вещество, постъпващо с храната, се наблюдават две болестни състояния - болест на недоимъка и болест на излишъка на това вещество. Нека дадем пример.
Купешката захар, наречена захароза, се разпада в организма на две молекули - фруктоза и глюкоза. Нито една от тези молекули не е вредна или опасна - и двете се съдържат в така ценения от всички ни мед например. Фруктозата - плодовата захар - е това, което подслажда по естествен начин плодовете. Ако беше опасна, както твърдят, гроздето, бананите и много други любими плодове щяха да се продават в тарелка с череп и кръстосани кости отгоре. Естествено, че не е така.
Фруктозата има свой собствен „път“ в човешкото тяло
Черният дроб я превръща с проста химична реакция в глюкоза. Това е захарта, която захранва всички жизненоважни органи и тъкани. Някои твърдят, че щом нещо минава през черния дроб - „детокс-фабриката на организма“ - значи е отровно. Оттам фруктозата също е опасна, защото товари черния дроб. Както ще видим обаче, огромна част от метаболизма в нашето тяло е концентриран точно в черния ни дроб - това си му е работата. Тези твърдения са абсолютно несъстоятелни. Te бяха лансирани преди години от ендокринолога д-р Робърт Лустиг, който направи истинска „бомба“ в научните среди с твърдението, че фруктозата е чернодробна отрова и основен виновник за метаболитния синдром. Това не беше доказано и продължава да е изключително противоречива хипотеза. Напротив - изследвания посочиха, че фруктозата предпазва черния дроб от някои интоксикации.
Захарта е захар, независимо дали е кокосова, кафява, био, цвеклова, под формата на мед и прочие. Някои от продаваните видове захар са захароза, други фруктоза, има и комерсиална глюкоза. Но организмът превръща всички видове прости захари в глюкоза, за да се изхрани. Това става бързо, безболезнено и безопасно.
С две думи, захарта не е отровна
Ако в тялото ни няма глюкоза - чака ни сигурна СМЪРТ. Мозъкът не може да оцелее 5 минути без глюкоза - той е най-големият неин консуматор. Купешката захар - рафинирана, кафява, цвеклова или каквато и да е - може да ни спаси живота, точно както чистата глюкоза. Тя може да бъде превърната в глюкоза светкавично, без да вреди по никакъв начин. Глюкоза може да се получи и от мазнини и белтъци, но процесът е по-труден и бавен. Диети без въглехидрати са доказвали своето вредно влияние върху организма дългосрочно - като появата неалкохолна чернодробна стеатоза (мастен черен дроб).
Затова е важно да имаме въглехидрати в храната си
Болестното състояние на недоимък на захар се нарича хипогликемия и води до загуба на съзнание и смърт. Затова организмът се запасява със захар (глюкоза), за да оцелеем от хранене на хранене. Иначе нямаше да можем да станем от масата. Глюкозата се складира с помощта на черния дроб като гликоген, или се трансформира директно в мазнини. Пак повтарям - захарта си е захар независимо от произхода си. Няма захар с по-голяма склонност да се трупа като мазнини - нали тя се е превърнала в глюкоза предварително! Всички добри неща (и бели) идват от захарта в кръвта - глюкозата.
Черният дроб превръща глюкозата във вещество, наречено гликоген. (А, черният дроб! Дали и глюкозата случайно не е отровна?! Чакам отговор от продавачите на хранителни добавки).
Гликогенът се складира прилежно
За образуването на гликоген черният дроб използва един изключително важен хормон - инсулин. Инсулинът има много функции - не само една. Вижте само какво може:
- Както казахме, активира гликогенезата - процеса на образуване на гликогена от глюкоза. Инсулинът стартира реакцията, но участват и други ензими - нищо в организма не работи само. Полученият гликоген се складира. Като в хладилник - когато имаме нужда от захар, депото - „хладилник“ отпуска гликоген, черният дроб превръща гликогена обратно в глюкоза. Глюкозата навлиза в кръвообращението и стига до нашите изгладнели органи.
- Инсулинът помага на човешките клетки да приемат глюкозата отвън навътре и да си я метаболизират -„изядат“. Това е много важно. Той взаимодейства с тях благодарение на образувания на повърхността на клетката. Те се наричат инсулинови рецептори. Много, много вещества действат благодарение на „работа“ с рецептори по мембраната на клетките - включително десетки лекарства!
- Инсулинът пречи на черния дроб да отпуска глюкоза. Той действа като регулатор и не позволява да се отделя излишно количество захар в кръвта.
Откъде идва инсулинът и как се регулира?
В организма всичко е свързано и се регулира взаимно. Не можем да оставим важен хормон като инсулина да си щъка и да пречи на отделянето на глюкоза от черния дроб - можем да изпаднем в хипогликемия!
Затова той се образува от един вид много специални клетки. Те се казват бета-клетки и се намират в задстомашната жлеза (панкреаса). Образуват си островчета, наречени Лангерхансови. Кое им е специалното ли? Бета-клетките са чувствителни на нивото на глюкоза в кръвта. Гениално - когато глюкозата се повиши, те се активират и започват да отделят инсулин. Инсулинът активира образуването на гликоген от черния дроб И помага на клетките в тялото да поемат глюкоза, колкото им е нужна. Така глюкозата в кръвта се връща до нормални нива. Това успокоява бета-клетките и те спират отделянето на инсулин.
Такива регулаторни процеси на принципа на обратната връзка са много често срещани в нашето тяло. В следващата статия ще ви запозная с противоположния процес - разпадането на гликогена, и ще разберем с какво наистина вреди захарта, когато е в излишък.
Вашият коментар